Теодора Зарева пред ФАКТИ - как гражданите могат пряко да решават за какво да се харчат парите им

Гражданската кампания „Граждански бюджет за София“ цели част от бюджета на Столичната община да се изразходва по предложение и проект на гражданите. Гражданските бюджети са въведени в градове като Париж и Мадрид, а процентите от бюджета, които се управляват от гражданите са между 1 и 10%

„Гражданският бюджет е демократична практика, чрез която част от бюджета на общината се разпределя директно по решение на гражданите“, казват от кампанията.

От ФАКТИ се свързахме с Теодора Зарева – ръководител на кампанията. Разговора ни четете в следващите редове:

- Г-жо Зарева, готова ли е София за такъв проект на граждански бюджет?

- Няма как да знаем дали София е готова, ако не пробваме. Така можем винаги да си казваме, че не сме готови. Важно е да се отбележи, че този капацитет и култура се развиват с правенето на неща. Ако си говорим непрекъснато с мантрата „Те гражданите не искат, тя общината не може“ – така няма нищо да направим и никога.

Ние твърдо смятаме, че демокрацията е практика. За да можем да я практикуваме като граждани са ни необходими начини. Гражданският бюджет е един начин и колкото повече такива начини имаме, толкова по-готови ще бъдем – както ние като граждани, така и институциите.

- Откъде трябва да дойде решението за граждански бюджет, кой трябва да го вземе?

- От общината, разбира се. Добрата практика показва, че такива механизми се въвеждат спешно с подкрепата на кмета и общинските съветници. Това е и една от посоките, в които ние работим активно в момента. Разговаряме с общински съветници от всички партийни групи, тъй като за нас е важно всички да подкрепят такъв механизъм, предстоят ни разговори, надявам се, и с кмета, защото смятаме, че чрез официална работна група, която включва не само представители на всички партийни групи, но и на граждани, на граждански организации, на експерти е най-добрият и най-демократичният начин да решим заедно как да работи гражданският бюджет в София.

- А откъде идва мотивацията Ви точно за граждански бюджет?

- Това е един доказал се механизъм, който съществува вече от 30 години и се прилага в над 6000 града. В последните 10 години забелязваме и доста европейски столици, които започват да го прилагат – Париж, Прага, Мадрид, Варшава. Това, което знаем от този 30-годишен опит е, че не просто води до реализиране на някакви конкретни проекти, но води до намаляване на корупцията, до повишаване на прозрачността в харченето на публичните средства. Води до един нов диалог и начин на сътрудничество между гражданите и общината, който е конструктивен.

В момента начинът, по който ние общуваме с общината е чрез оплаквания, чрез жалби, чрез протести и нямаме механизми, с които по позитивен и конструктивен начин да си взаимодействаме с нея. Това е един такъв механизъм.

Освен това разбирането между гражданите и общината се подобрява. Когато гражданите са ангажирани по-активно да разработват проекти за реализация, те започват да разбират повече за това колко струват някои неща, колко струва да се построи един парк, колко време отнема, колко изпълнители за нужни. Съответно те стават по-толерантни и разбрани към работата на общината, а пък общината от своя страна разбира много по-ясно какви са приоритетите на гражданите в различните райони, какво искат, какъв тип проекти ценят.

Това е повишаване на доверието и на разбирането между институциите и гражданите.

План на кампанията; Снимка: grazhdanskibudget.bg

- Доколкото разбирам е различните градове има различни начини за прилагане на механизма на гражданския бюджет. Понякога е с проекти, които се изготвят, понякога е в онлайн платформи, в които се изразява подкрепа за дадено нещо, но как трябва да се случи в София – кое би било най-удачно за започване на такъв проект?

- Абсолютно сте права, че начините, по които се прилага са различни. Така и трябва да е, защото те трябва да са съобразени с местния контекст, с културата на обществото, с капацитета на общината, нивото на готовност, средствата, с които се разполага. Това са въпроси, на които от една страна могат да отговорят гражданите. Затова ние правим онлайн обществено обсъждане през целия октомври, за което всеки може да се регистрира на https://grazhdanskibudget.bg/nachalo. Ще попитаме гражданите какво искат да постигне гражданският бюджет тук, как биха искали да участват, как биха искали да гласуват. И от друга страна, когато вече задълбаваме с по-техническите и по-финансовите въпроси на темата, смятаме, че в крайна сметка общината е тази, която трябва да каже как да се случат тези неща.

Съответно в тази официална работна група ще се вземат решения относно това с какъв бюджет да се започне в началото, как той да бъде разпределен по райони, да бъде ли разпределен по райони или не, да започнем ли само с пилотен район. Но отговорът на въпроса как трябва да дойде след обсъждане по темата между всички заинтересовани групи.

- Тоест това не е твърд и конкретен модел, а модел, който се приспособява към конкретния град и конкретните нужди?

- И не само към конкретния град, но с всяка година той еволюира и ние виждаме прекрасно това в градове като Париж. Във всички градове, в които е работил начинът през първата година е един, а след това и гражданите се научават, и общината се научава какво е работило, какво не е работило, желанието се увеличава и съответно се променят както начините на участие, така и бюджетът, който е заделен. Виждаме доста голям ръст на отделения бюджет с всяка следваща година, виждаме доста голям ръст в участието на гражданите. Това не е нещо статично, което го приемаме такова, каквото е, а е нещо, което непрекъснато адаптираме, спрямо това как се развиваме.

- Може би точно този начин на работа гарантира, че корупционните схеми ще намалеят, тъй като, когато се види, че една лоша практика съществува, тя може в движение да бъде отстранена, така ли е?

- Абсолютно, да. Едно от хубавите неща в този инструмент е, че от самото начало той включва в себе си пълна прозрачност. Обикновено общините създават специална платформа, която през цялата година работи и в различните фази на нея се публикуват проектите, предложени от гражданите, те се обсъждат публично от съгражданите им, общината публично дава обратна връзка защо някой проект може или не може да се реализира, публично оповестени са резултатите за това кои са топ проектите и след това отново публично общината информира гражданите докъде тези проекти се реализират.

Започваме да сме много по-ангажирани с целия процес на работа и с това кой какви поръчки взима, колко струват нещата, какви пари се харчат за всяко нещо и т.н.

- Какво е Вашето мнение – в момента Столичната община управлява ли се по исканията на гражданите?

- Моето мнение в случая не е толкова значимо, колкото мнението на гражданите. Направихме едно представително социологическо проучване сред 500 жители на София. Според тях – 87% искат да участват, и в същото време 84% смятат, че общината не предоставя нужната информация, за да могат хората да участват, нито им предоставя начините, с които да участват. Около 76% казват, че бюджетът на община не се изразходва нито прозрачно, нито се изразходва за правилните неща.

Със сигурност гражданите биха искали да имат повече влияние и отношение върху това как се харчи бюджетът на града, който в крайна сметка са техните, нашите пари – на данъкоплатците.