Накъде?

Автор: Николай Николов

Власт се сменя с пари. За любителите на силни усещания съществува и друг вариант: затваряне на границите, блокиране на държавните резиденции, взимане под контрол на телекомуникациите и т.н... Който трябва, знае как се вършат тези неща и няма смисъл да му даваме безплатни и нежелани съвети. Но дадената опция освен повече средства, изисква още организация и идеология. Българската войска, бидейки една от опорите на обществото и гарантираща нашата безопасност, е отдавна унищожена. За планирането липсват подготвени кадри. Същото касае и националната идея. Във времето, когато всеки изказва свободно мнението си, изчезнаха решителните личности, способни да превърнат в народ стадото овце.

Затова пък има достатъчно финанси. Но присвоилите ги не се нуждаят от промени... Защото това е тяхната система и бащиния. Ние също им принадлежим – вкупом, цялото ненавиждано население, пръкнало се кой знае защо на тая обречена територия. Бедната ни България е превърната в машинка за пари. Тя функционира безотказно и всичко до последната стотинка от общонародното богатство бива изнасяно навън.

Протестът на жълтите павета е част от установения ред и все пак той е важен, доколкото навира под носа на инертната публика определени факти от битието. Обаче без програма за действие хората в тълпата ще си останат самотници, неспособни да построят нещо ново. Макар да скандират за преобразования, те не знаят какво точно ще се получи... Затова вечер замерят с яйца пустеещите сгради, а денем спазват чинно правилата на вредната за нашата държава власт. Липсата на цел и кураж бива прикривана с нелепи опити да се привлече вниманието на брюкселските чиновници. Забравя се, че Европата, под чиято синьо – звездна наметка неколцина дирят своята идентичност, е дама с богато минало. Ще си позволя волността да перефразирам поета: дъртата шафрантия е вярна само на сутеньорите - банкери и пръста си няма да помръдне за изсмукваната от тях далечна страна.

Невероятно е, че с толкова изострени социални, икономически и етнически проблеми успяваме да се удържим на повърхността. Затова разговорите за избори и конституционни промени изглеждат неуместни. Тези мерки ще повлияят на живота ни така, както аспиринът би подействал на чумата.

Недоволството и скандиранията по площадите не са признак на променено съзнание. Десетилетия наред живеем без морални ценности и задръжки. Отвратителното образование и пропагандата разводняват мозъците, отучват ни да мислим критично. Паднахме дотам, че се отрекохме от кръвта си и историята. Ние сме развратени от безвластието. И е съмнително, че понастоящем значителна част от населението е способно да прецени самостоятелно какво е добро за обществото и да гласува за него... Да не говорим за готовността му да се бори за някакви колективни права или да изисква справедливост.

Оттук би трябвало да се почне – с ученето и превъзпитаването.

Честният труд да стане отново образец за нормален живот. И да проумеем, че имаме задължения.

Да се върне държавата - обезателно с нова администрация. Би било грешно участвалите в управлението през последните 35 - 40 години, както и близките им, да продължат да заемат обществено важни постове.

Да се преработи властовата структура. Партиите в сегашния си вид са вредни – те само узаконяват властта на мафията и на чуждите сили в нашата република. Същата фасадна функция изпълняват президентството, народното събрание, министерският съвет и органите на местното самоуправление. Недопустимо е, че политиците не носят наказателна отговорност за решенията, които са приемали.

Да се възстанови българската армия със задължителна за всички мъже и жени наборна служба. Това се налага по много причини.

За да се победи мафията, е нужно тя да бъде лишена от хранителната ѝ среда. Бизнесът не бива да има възможност да оказва влияние на управлението. Чиновническият апарат трябва да бъде максимално съкратен. Всички държавни служители да полагат изпити за професионална пригодност, както при назначаване на работа, така и впоследствие, например, на всеки две години. Работещите в силовите ведомства и заемащите отговорни постове в управлението на страната редовно да преминават през детектор на лъжата.

Реших да нахвърля на хартия горните размисли заради критиките, че в предните три текста, посветени на протестите, не съм предлагал решения. Отначало нямах намерение да отделям толкова внимание на темата, а накрая се получи кратка тетралогия. Надявам се, че съм успял да изразя разбираемо своята позиция. Аз смятам, че в нашата ситуация викането по улиците, танците и целувките са непростимо прахосване на обществена енергия и на време. Подозирам, че шумотевицата е от полза за някого и щом всичко утихне, ние пак ще се озовем край пробитото корито. За да има промяна, са нужни програма и действия. Естествено, надали на някого ще му се прииска да съживява републиката. Тя е опоскана, разпродадена, подчинена на чужденците посредством договори и заеми... Почти безнадежден случай.

Как беше казано?... Тук става невъзможно да се живее. Не заради това, че царят мизерия, предателство и корупция, а защото никой не им се противопоставя. Хората просто поминуват и чакат да видят как всичко ще свърши. Работят за къшей хляб, веселят се, мрънкат за политиката, цъкат карти. Аз нямам претенции към лошите. Те са ясни: служат на злото. Но е тежко да гледаш добрите човеци, които са неумни или слаби. Изобщо, сякаш на злото повече му върви с поддръжниците, отколкото на доброто. И дезертьорите от армията на доброто са много повече. Това е разбираемо даже от физическа гледна точка. Падането изисква по-малко усилия от ставането, подчинението е по-лесно от съпротивата...