FAZ: София иска да спре Скопие по пътя към ЕС

През март държавите-членки на ЕС се споразумяха да започнат преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония. Но разговорите за Северна Македония може да приключат, преди дори да започнат - поради блокада от съседна България, която е член на ЕС от 2007 г. Коалиционното правителство на премиера Бойко Борисов наскоро представи многостраничен документ на партньорите от ЕС за условия, на които правителството в Скопие трябва да отговаря, ако иска да избегне българското вето в началото на преговорите за присъединяване, пише германският ежедневник Frankfurter Allgemeine Zeitung в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Ето какво знаем за Северна Македония. За да може изобщо да се преговаря за присъединяване към ЕС, страната, по искане на Гърция, през 2018 г. трябваше да бъде преименувана от „Македония“ в „Северна Македония“. А именно „Македония“ е термин, свързан с Александър Велики, поради което не им е позволено да бъде припознат от славяните македонци, гласи гръцката позиция.

За да успокои Гърция, Скопие дори трябваше да потвърди със споразумение, че няма да има претенции към наследството на елинизма и да признае - напълно неоспорим факт - че македонският език принадлежи към групата на южнославянските езици, което означава - той не е свързан с гръцката античност. С ратифицирането на споразумението, постигнато с големи усилия и от двете страни, изглеждаше, че след дълго забавяне пътят на Северна Македония към началото на преговорите за присъединяване към ЕС е свободен.

Сега обаче с вето заплашва България. Позицията за преговори беше установена от правителството и парламента в София в края на 2019 г. Във връзка с това в България е широко разпространено мнението, че не съществува македонски език, че той е западнобългарски диалект. Затова България иска определението „официалният език на Република Северна Македония“ да бъде включен във всички документи по време на преговорите за присъединяване. Освен това има няколко южнославянски борци за свобода от края на 19-ти и началото на 20-ти век, които са се вдигнали срещу османското владичество на Балканите.

Те се считат за национални герои в Северна Македония, но София настоява, че те са били български герои. Казва се още, че известното въстание срещу османците на Балканите през 1903 г., съсредоточено в македонския град Крушево, всъщност е българско въстание, защото всички македонци по това време са се възприемали като българи. Твърди се, че македонската национална идентичност е създадена едва през 1944 г. по диктаторски начин, в югославската държава на Тито, за да забравят македонците, че са „всъщност“ българи.

Всичко това и дори повече, Скопие ще трябва да признае, ако иска да влезе в ЕС, е смисълът на българската позиция. Освен това Северна Македония вече не трябва да твърди, че в България има македонско малцинство. Освен това би трябвало да спре да описва периода от 1941 до 1945 г. като фашистка окупация от България.

Въпреки това възниква въпросът - какво друго е този период, ако не това? България през 1941 г., като младши партньор на Хитлер, участва в нападението срещу Гърция и Югославия, поради което като награда е позволено, наред с други неща, да окупира големи части от днешната държава Северна Македония. В България обаче до днес преобладава мнението, че тези територии не са били окупирани, а са били „освободени“.

Българските историци често забравят, особено в учебниците, да споменат, че в резултат на такова освобождение през 1943 г. около 7200 македонски евреи са били натоварени във влакове и депортирани в Треблинка от българските освободителни власти, разположени в страната, повечето от тях са намерили смъртта си там.

В своите заплахи за вето България се позовава на Българо-македонското споразумение за приятелство, подписано през 2017 г., въз основа на което е създадена двустранна комисия от историци за разрешаване на спорни исторически въпроси между двете държави. Според София обаче тази комисия е постигнала твърде малък напредък, особено след като македонците настояват, че те са македонци и че техният език е македонски.

Водещият подбудител на тези настроения в София е Красимир Каракачанов, вицепремиер, министър на отбраната, историк и шеф на ВМРО-БНД. Наскоро той поиска от Комисията видим напредък, като напредък означава Северна Македония да приеме софийския възглед за историята. На въпрос дали България иначе ще блокира началото на преговорите за присъединяване, Каракачанов отговори: "Разбира се."

Фактът, че в България предстоят парламентарни избори, най-късно през март следващата година, и че от месеци в българските градове има улични протести срещу правителството, дава тласък на подобни изявления. Но по-голямата част от предимно младите протестиращи, които обвиняват правителството в корупция и злоупотреба с власт, не се интересуват от историческите и езикови тънкости, които Каракачанов и неговите близки искат да раздуят до нивото на националния интерес.

Досега Скопие беше принудено да реагира сдържано. Вицепремиерът Никола Димитров, бивш министър на външните работи обаче подчерта, че през 21-ви век в Европа правото на нацията на самоопределение не може да бъде отречено. Това не впечатли София.

В крайна сметка, всеки, който вярва, че в Европа не може да има по-абсурден конфликт от този, задвижван от Атина - междувременно вече политически разрешеният „спор за името“ между Гърция и Северна Македония - скоро може да разбере, че това е възможно. Цената се плаща от македонците.