Кристина Димова пред ФАКТИ - какво е да си финалист за награда на ЕК за най-добър обещаващ млад журналист в Европа

Кристина Димова е студент в специалност "Журналистика" в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и част от младежката медия "Слово 111". Срещали сме ви с нея покрай антиправителствените протести и по повод нейните креативни лозунги.

Кристина Димова беше и сред шестимата финалисти за наградата Megalizzi – Niedzielski на Европейската комисия, кръстена ма журналистите Антонио Мегализи и Барто Педро Орент-Недзелски. Макар че наградата беше връчена във вторник на двама участници - Анастасия Лопез от Австрия и Франциско Сезинандо от Португалия, Кристина продължава да е в Брюксел до 16 октомври. В периода 11-16 октомври тя участва в множество срещу и занимания.

От ФАКТИ се свързахме с Кристина - за самата награда, за журналистиката и за нейните функции, четете в следващите редове:

- Г-це Димова, какво представлява наградата Megalizzi – Niedzielski?

- Наградата Megalizzi - Niedzielski е в почит на двама журналисти, които загиват по време на терористичните атаки в Страсбург. За да изрази уважение към тях като професионалисти, ЕК предоставя възможност за младите журналисти в ЕС и съседките на ЕС да се състезават за приза "най-добър обещаващ млад журналист в Европа". Кандидатстването става чрез подаване на документи към програмата Youth4Regions, която съществува вече 4-та година.

- С какви материали кандидатствахте?

- Основната идея е, че трябва да представиш себе си чрез статия или репортаж, който да включва информация за проект, обвързан с Кохезионната политика на ЕК. Аз лично пробвах със статия на английски език (а тази специфика не е задължителна, защото може на всеки официален език за ЕС, какъвто е и българският), тъй като съм пишещ човек. Трябва обаче да се представи и CV и мотивационно писмо към организаторите.

- Защо, според Вас, стигнахте до финалистите?

- Темата на моя текст беше проект между Гърция и България, свързан със здравеопазването и използвах изключително много точни данни от документите на проекта. Самият проект не беше свързан с Covid, но аз успях да го обвържа с настоящата пандемия и вярвам, че умението ми да представям статистики по един разбираем начин, както и фактът, че текстът ми е на английски, са ключовите моменти в избора на журито. Предполагам, че инициативите и професионалния ми път, описани в CV-то ми също са дали известна преднина, тъй като съм един от най-малките, но и най-опитни участници тази година (програмата е за журналисти или учащи в тази дисциплина от 18 до 30 години, а аз съм на 20).

- Какво Ви мотивира да се занимавате с журналистика?

- България е изключително комплексна държава относно колективния образ на обществените ни възгледи. Много трудно можем да определим една ясна насоченост на гражданското ни общество спрямо всеки един национален въпрос. Моята основна мотивация е желанието ми да обхвана всяка гледна точка у нас и да я предам възможно най-ясно, за да отговоря на важните въпроси на масовия човек. Не съм тук, за да съм репортер, а за да мисля от името на поне 3 глави, освен своята.

- Вие сте редактор в младежката медия "Слово 111", чието име препраща към 111-тото място на България в доклада за свободата на словото на „Репортери без граници“ – какво е мнението Ви за свободата на словото у нас?

- Каквото и да е мнението ми, то е ирелевантно, ако не действам по въпроса. Ситуацията в България е тежка. Аз обаче искам да я променя и това правим всички заедно в "Слово 111". Това е проект, важен за всички нас. Той поставя началото на промяната на апатията в младите хора у нас. А младите, това сме свободните хора. Затова и ще говорим, колкото свободата ни дава.

- Класирана сте сред шестимата финалисти за наградата за обещаващи журналисти – какво е усещането от това?

- Целият ми ден беше малко на магия. Вълнуващо, отговорно, интересно. Вълнуващо, защото е първата ми международна номинация. Отговорно, защото представям себе си и България. Интересно, защото всичко около церемонията беше много професионално.

- Какви са впечатленията от посещението ти в Брюксел? В рамките на посещение обсъдихте ли с останалите участници неща като доклада на ЕК за върховенството на закона например?

- Хората там са притеснени, но обнадеждени за бъдещето. Обсъждаме регионални политики, защото Youth4Regions е част от European week of Regions and Cities. Затова и върховенството на закона не е взимано под особено внимание в разговорите.

Участниците от Хърватия и Словакия интервюират Кристина за собствените си проекти. Снимка: Личен архив

- С каква идейна същност са медиите, в които искате да се развивате?

- Аз съм човек, вярващ в силата на Стария континент, но виждам, че умира. И все пак - по душа съм повече либерал, отколкото всичко друго. Затова и бих желала да работя в либерална среда с максимален плурализъм. На този етап бих желала да взема максимума от България и в последствие да съм по-скоро и на двата фронта - родния и международния. По-скоро като кореспондент от и за Балканите.

- Каква е ролята на медиите, според Вас – да информира, да помага на гражданското общество?

- Медиите насочват интереса на публиката и това е ясно за всички ни. Затова е важно да знаем накъде го насочваме. Ролята на журналиста е твърде комплексна, но в наши дни, тя е по-скоро защитническа към фактите и информативна за гражданите.

- Кое е нещото, което всеки един от нас може да направи, за да подобрим медийната среда у нас?

- Да говорим и да проверяваме източниците си. Имаме си поговорка в България "Дума дупка не прави.". Може и да е така, щетата от словото не е непоправима, но все пак оставя следа и то може да нанесе огромна, макар и временна, вреда. Затова трябва да сме отговорни към думите си. И да защитаваме правото си да ги използваме свободно на всяка цена. Иначе просто ще живеем, без да ни има наистина.