Европа се колебае! ЕС иска повече информация преди да отговори на исканията на Тръмп за военни кораби в Ормузкия проток

Страните от ЕС настояват да научат повече за плановете на американския президент Доналд Тръмп относно войната в Иран и кога конфликтът там може да приключи, докато обмислят дали да се съгласят с искането да изпратят военни кораби, за да подпомогнат укрепването на сигурността в Персийския залив, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Тръмп призова съюзници, включително Франция, Китай, Япония, Южна Корея и Великобритания, за помощ в гарантирането на безопасността на международното корабоплаване в протока. Той заяви, че САЩ водят разговори с “приблизително седем“ държави относно военна подкрепа с цел да се подпомогне отварянето на търговския път. Той не назова тези страни и не даде индикации кога такава коалиция може да бъде сформирана, отбелязва АП.

В интервю за британския вестник “Файненшъл таймс“ Тръмп предупреди, че ако няма никакъв отговор или има отрицателен такъв, то страните от НАТО ги чака много лошо бъдеще.

Докато външните министри на страните от ЕС се събраха да обсъдят искането на Тръмп, германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че е важно САЩ и Израел да определят “кога считат, че военните цели на операцията им са постигнати“.

“Имаме нужда от повече яснота“, заяви той пред репортери.

Говорителят на германския канцлер Фридрих Мерц – Щефан Корнелиус – подчерта, че “тази война няма нищо общо с НАТО и това не е натовска война“. “НАТО защитава територията на алианса“, заяви той.

Корнелиус заяви, че Берлин е “взел под внимание“ коментарите на Тръмп, но добави, че “САЩ не се посъветваха с нас преди тази война и съответно смятаме, че не е работа на НАТО, нито на германското правителство“.

Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна също заяви, че съюзниците на САЩ в Европа искат да разберат “стратегическите цели“ на Тръмп. “Какъв ще бъде планът“, попита той.

Швеция не разглежда участие в обезпечаването на движението в Ормузкия проток, заяви и шведският премиер Улф Кристершон пред агенция ТТ.

Той добави, че „вероятността Швеция да повлияе на ситуацията в региона не е голяма“, а ресурсите на страната в момента основно са насочени в помощ на Украйна.

Реакциите им бяха типични за предпазливата реакция на много европейски страни спрямо войната на САЩ и Израел с Иран, въпреки че много европейски съюзници открито се противопоставиха на конфликта. Тръмп описа искането си за помощ в протока като “много малко усилие“, отбелязва АП.

Полският външен министър Радослав Шикорски призова администрацията на Тръмп да премине през надлежните канали по този въпрос. “Ако бъде отправено искане чрез НАТО, ние, разбира се, ще го разгледаме много внимателно от уважение и съпричастност към американските ни съюзници“, заяви Шикорски. Той направи препратка към член 4 от учредителния договор на НАТО, на който страните членове могат да се позоват, ако смятат, че територията или сигурността им е под заплаха.

“В наш интерес е да поддържаме Ормузкия проток отворен и по тази причина ние също обсъждаме какво можем да направим по този въпрос от страна на ЕС“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас преди заседанието на външните министри на страните от ЕС, което тя ще оглави.

Калас каза, че ЕС може да разшири своята военноморска мисия “Аспидес“ с цел да защити корабоплаването от Червено море до Персийския залив. Ако 27-те държави членове на ЕС не успеят да постигнат споразумение, то тези, които са готови да го направят сами, могат да сформират “Коалиция на желаещите“ и да предоставят временна военна подкрепа.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Франция работи заедно с партньори в Европа, Азия и с Индия върху потенциална международна мисия за ескортиране на кораби през протока. Той подчерта, че това трябва да стане, когато “обстоятелствата позволяват“, след като боевете утихнат.

Високопоставени френски представители казаха, че Нидерландия, Италия и Гърция са показали интерес и че Испания може да бъде въвлечена по някакъв начин на фона на текущите преговори.

От своя страна британският премиер Киър Стармър заяви, че “Великобритания няма да бъде въвлечена в по-мащабна война“, но и че обсъжда със САЩ и съюзници в Европа и Персийския залив възможността за употреба на безпилотни дронове в търсене на мини. СТармър визира това, че страната му вече има дронове в региона, които би могла да впрегне в подобна задача. Той обаче даде индикация, че е малко вероятно Лондон да изпрати военен кораб.

Войната в Иран, предизвикана от въздушни удари от страна на Израел и САЩ на 28 февруари, повиши цени на горивата и на енергията по света, като цените на петрола от сорта “Брент“ скочиха с 40%. Конфликтът наруши и по-широката световна верига на доставки извън петрола, като това засяга всичко - от лекарства от Индия през полупроводници от Азия до продукти, произведени от нефт, като торове, които идват от Близкия изток.