Служебното правителство ампутира социалното равенство

От Паулина Шишкова

Според официалната информация, държавата отпуска 20 евро месечно на хора с доходи до два пъти линията на бедност, но само ако притежават автомобил или имат лизинг. Това засяга около 1 милион граждани.

Условието е:

доход до 2× линията на бедност

автомобил или лизинг

платени данъци и глоби

Кой остава извън помощта? — най-уязвимите групи:

хора под линията на бедност, които нямат кола, защото не могат да си позволят

възрастни, болни, трудноподвижни хора

хора, които разчитат на такси, обществен транспорт или помощ от близки

хора, които живеят в селища, където кола не е необходима

Тези хора:

нямат достъп до компенсацията,

но ще плащат по-високи цени за транспорт, включително таксита, които вероятно ще поскъпнат заради горивата.

Справедлива ли е мярката?

От гледна точка на социалната справедливост — не.

Причината е проста: Мярката не е социална, а икономическа. Тя е насочена към компенсиране на разходи за гориво, а не към подпомагане на бедните като цяло.

Логиката на правителството е: „Компенсираме тези, които реално купуват гориво.“

Но това води до парадокс:

най-бедните не купуват гориво, защото не могат да си позволят кола,

следователно не получават помощ,

но плащат косвено чрез по-скъп транспорт.

Защо правителството избира такъв модел

Има три основни причини:

1) Административна простота

Лесно е да се провери:

доход

собственост на автомобил

платени данъци

Трудно е да се изчислят реалните транспортни нужди на хора без автомобили.

2) Политическа логика

Шофьорите са голяма група — над 1 млн. души. Това е мярка, която носи бърза политическа подкрепа.

3) Целта е да се тушира недоволството от цените на горивата

Това е антикризисна, а не социална мярка.

Какво става с хората, които разчитат на такси?

Точно те са най-ощетени:

такситата ще поскъпнат, защото горивото поскъпва

те няма да получат компенсация

ще плащат повече за всяко пътуване

често имат по-голяма нужда от транспорт (болни, възрастни, хора без личен автомобил)

Това е реален социален дисбаланс.

Това е класически пример за регресивна политика — такава, която облагодетелства хора с по-високи разходи (шофьори), а не най-бедните.

Какво би било по-справедливо

Има няколко алтернативи, които други държави използват:

помощ за всички под определен доход, независимо дали имат кола

ваучери за транспорт за възрастни и болни

субсидиране на обществения транспорт

намаляване на акциза за всички

директна финансова помощ за домакинства, а не за автомобили