По повод една антибългарска книга

Коментар на Огнян Стамболиев

Думата ми е за книгата „На крачка пред времето. Държавникът- реформатор Мидхат паша” на нашата „историчка” Теодора Бакърджиева / достойна наследничка на Кириак Стефчов!/, щедро субсидирана от Анкара и написана по поръчка на доскорошния турски консул в Бургас Сефа Юджер, известен с интереса си към вътрешните дела на България. Според признанието на авторката той я бил накарал да погледне на Мидхат паша с "нов поглед, като непредубедена европейка".

За целта заедно с посланика на Турция у нас консулът Юджер издейства солидна субсидия от голямата турска банка "Зираат" за това луксозно скандално, антибългарско издание.

В уводните си, преливащи от възторг и благодарности към турските си работодатели думи, развълнуваната авторка споделя: "Благодаря на съдбата, която ме поведе по този път и ми позволи да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ!".

Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов или Левски и на хилядите достойни българи, дали живота си за нашата свобода, а... за живота на един от най-опасните и коварни наши поробители - Мидхад паша, който, ако беше напълно успял с "реформите" си и с идеята си за уж "дуалистична държава", сигурно още щяхме да сме в границите на Турция! И какво е целял всъщност този "велик и мъдър реформатор"?

Чрез някои козметични промени да запази статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството - още някое и друго столетие, ако българите успеят се съхранят като народност след тези робски петстотин години. Наистина, коварен план целящ да се претопим сред многото народности в тази варварска империя, осакатила много народи и държави.

За жалост, както твърди тази „историчка”, консервативните сили от Високата порта не са разбрали идеите на този „ реформатор” и след като го обвинили, че бил подготвял атентат срещу султана / колко жалко, че не успял! /, осъдили този „велик мъж” и го изпратили в изгнание в Анадола. Така благородният му план да удължи робството ни - не се осъществил!

Наистина, нещастна е нашата историческа съдба! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: "Ние сме без късмет, дори на поробител не случихме!".

Нашето петвековно, варварско, азиатско робство е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските народи са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие чуждо робство. Но когато Италия е била под австрийско робство, е имала Росини, Доницети и Верди, а Полша под руско - Мицкевич и Шопен, Чехия - Дворжак и Сметана.

Толкова жестоко, примитивно, безпросветно и диво беше единствено нашето иго. То ни осакати за векове - промени съдбата ни, националния ни характер, замърси хубавия ни и звучен славянски език с турцизми, забави културното ни и икономическото ни развитие, нанесе непоправими поражения върху генофонда ни.

Тук ще отворя една скоба за неинформираните: при падането на България под робство българите са наброявали 2, 2 милиона, англичаните 3,3 милиона. През 1879 сме били едва 3,3 милиона, докато Англия е нараснала до 33 милиона. А сега колко щяхме да бъдем? Направете сами тази сметка, уважаеми читатели. А демографите твърдят, че ако не бе то, щяхме да сме от големите нации и сили на континента, с близо 60-милионно население.

Да, нашата трагедия е била в това, че сме били поробени в един кризисен момент в историята ни от една силно военизирана държава с по-ниска степен на цивилизационно развитие, която е упражнявала цели пет века истински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили извинение от Анкара. Но думата ми е за друго, не за историята, която е факт. Въпросната нашенска историчка не пести хвалебствията си за турския държавник.

Да, той е направил много неща, доста е строил, реформирал, но за... Турската империя. А с българските борци за свобода и национална независимост се е разправял безмилостно, зверски и жестоко. След потушаването на бунтовете в Южна България през 1857 година започва възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.

Цялата книга, луксозно издадена, с немалък обем, близо 300 страници, е едно "похвално слово", една възторжена ода за този турски поробител, убиеца на Стефан Караджа и на много достойни българи. Чета и не мога да повярвам на очите си, че български историк може да стигне дотам. Да възхвалява един поробител и да го сравнява с... Петър Велики!

Защото Мидхат е имал една-единствена цел - реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, за да бъде тя съхранена в новите политически реалности на Европа. Да работи усърдно за заличаването на българската народност чрез псевдореформи. И асимилацията на българското население под формата на “дуалистична монархия”. Също, както и неговият наследник днес - диктаторът Ердоган , иска да възроди чрез плана „Йозал” бившата, за щастие, разгромена от Русия, Османска империя, потискала и тормозила векове наред десетки народи от Азия, Африка и Европа.

Да не забравяме, че Ердоган преди време включи и някои български градове / Варна и Бургас!/ в границите на Балканската турска империя, към която се стреми. Тя била „наследството му”, завещано от свирепия султан- кръволок Баязид Светкавицата, на когото бургаският кмет, герберът Николов и приятелят на Ердоган Бойко направиха „музей на хамама /банята/ край българския град Бургас! Все едно сега в Израел да издигнат паметник на Хитлер, нали? Но нашите управници- продажници просто не познават историята на страната ни.

Затова бяха и тези нагли турски провокации, допуснати от нашите послушни власти, с т.нар. "Влак на Османска империя" от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха нагло изписани като "Филибе", "Ески Заара" и "Русчук". След това бе издадена и географската карта за турските училища, на която „само” една трета от България е в... границите на днешната Република Турция.

Жалкото е обаче, че след скандала с Батак, също субсидиран от Анкара и Германия, се появяват четива като този срамен панегирик за един от нашите най- коварни поробители. При това главорез, избивал системно и упорито български революционери. А на тази амбициозна авторка Теодора Бакърджиева, която все още получава заплатата си от нашия Исторически музей в Русе, бих препоръчал да напише подобни вдъхновени книги за нашите велики герои. мъченици от тази трагична епоха. Те не бива да бъдат забравени - нищо, че от банките на Анкара няма да получи сребърници за тях.

За съжаление случаят не е единствен. Немалко наши учени и журналисти са вече купени от разни турски и западни фондации и съчиняват и разпространяват подобни злостни антибългарски писания. Аз, като потомък на стар възрожденски род на книжовници и революционери, се чувствам лично обиден от този откровено антибългарски текст.

Да, срамно е, че имаме подобни „историци” като купената от партията- рушителка на България и Анкара Теодора Бакърджиева. Тя знае добре истинската история на България от времето на този петвековен геноцид, но въпреки това е съчинила този „научен труд”.
За финал ще цитирам няколко думи, изречени от героят на тази безродна и вредна книга – Мидхат паша. Аз, като потомък на стар възрожденски род на книжовници и революционери, се чувствам лично обиден от този текст:

„... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български...” /публикувани са в „Илюстрасион”, Париж/