Турция неволно помогна на Русия да укрепи положението си в Закавказието

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

Под сянката на коронавируса продължава постепенното прекрояване на политическата карта на планетата. Такива действия, невоенни, терористични и военни, все по-активно се предприемат и на Евразийския континент, чието население наброява над 5.5 млрд и живее в повече от 90 страни. Характерното е, че в редица случаи опитите за политически промени се планират и организират от специалните служби на великите сили, но се осъществяват от сравнително малки, зависими от тях страни – по същество те стават инструмент за реализиране на плановете на своите господари, залагайки живота на своите граждани и създавайки несигурно бъдеще за народа си. Именно така може да се характеризира и войната в Нагорни Карабах.

Република Нагорни Карабах (РНК) е провъзгласена на 2 септември 1991 г. в границите на Нагорно-карабахската автономна област, разположена на територията на азербайджанската ССР. Населението ѝ към 2015 г. е малко над 145 000, от което арменците са 144 600, като почти всички азербайджанци, около 40 000, напускат областта през 1989 г.

В резултат на войната от 1992-93 г. армията на РНК, подкрепена от арменската, завзема още седем района от територията на Азербайджан, с които формира т.н. пояс за безопасност около републиката, включващ и Лачинския коридор – единствената сухопътна петкилометрова връзка между Република Нагорни Карабах и Армения. Съветът за сигурност на ООН определя това като окупация на азербайджанска територия, предписва извеждане от нея на арменските войски и връщане на изселените азербайджанци.

Години наред резолюцията на Съвета за сигурност на ООН не се изпълнява, което поражда непрекъснато напрежение в района. То значително се увеличи през тази година и причина за това е намесата на Турция. За политиката на турския президент, насочена към възстановяване на влиянието в страните от бившата Османска империя, Азербайджан е ключова страна за проникване в средноазиатските републики на бившия СССР и формиране на ислямски пояс от тюркски народи в Средна Азия. В този регион на Азия, който се простира на запад от Каспийско море до Централен Китай на изток, на север до Южна Русия и на юг до Северен Пакистан, се намират Казахстан, Таджикистан, Киргистан, Узбекистан и Туркменистан.

Вече десетилетия Турция прилага мека сила спрямо тези страни с цел проникване в тях

и в това отношение има значителни успехи, като в последно време отдава приоритет на военното струдничество с тях. Пример за това е посещението на турския министър на отбраната Хулуси Акара през октомври т.г. в Казахстан и Узбекистан. С тях бяха подписани споразумения за военно и военно-техническо сътрудничество, които се считат като важна стъпка към създаване на обща армия на тюркските народи (Туранска армия) в състав Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. От тези страни членове на Организацията на Договора за колективна безопасност (ОДКБ), наред с Русия, Беларус и Армения, са Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, т.е. тази турска политика пряко застрашава интересите на Русия в този регион.

Съществена стъпка към намаляване на влиянието на Русия в посочените страни трябваше да стане военната операция срещу Република Нагорни Карабах. Счита се, че тя е замислена от британските секретни служби, а инструмент за реализирането ѝ е Турция чрез подконтролното ѝ правителство на Азербайджан. За Турция е важно да демонстрира силата си пред горепосочените страни, като помогне на Азербайджан като минимум да си възвърне завзетата от РНК/Армения територия, а ако е възможно и да окупира Република Нагорни Карабах. Целта на Турция е позициониране като регионална сила в Закавказието и Средна Азия и утвърждаването ѝ като единствен защитник на мюсюлманския свят, основно на сунитската му част.

Основната цел на тази военна операция е въвличането на Русия в защита на РНК /Армения, след което срещу нея ще се изправят не само мюсюлманските, но и редица западни страни. В резултат на това ще стане невъзможно Русия да продължи усилията си за укрепване и разширяване на ОДКБ и на Евразийския икономически съюз, т.е. част от южната ѝ граница ще бъде блокирана и ще се създадат условия за нова война на Северен Кавказ. Цената за постигане на тази цел обаче трябва да се заплати от народа на Азербайджан, включително и с живота на неговите войници.

Какви действия предприе Турция?

Вече няколко години тя съдейства на Азербайджан да комплектува въоръжените си сили със съвременно въоръжение, закупувано основно от Русия, Израел и Турция. Само за първите девет месеца на 2020 г. вносът на въоръжение от Турция се увеличи шест пъти. През юни с.г. Баку преговаря с Турция за доставка на безпилотни летателни апарати (БЛА) „Байрактар ТВ2”, а на 21 септември започва мобилизиране на запаса и реквизиране на частните товарни автомобили. Всички тези приготовления в Армения или не се забелязват, или няма кой да ги анализира и направи съответните изводи, което е красноречив пример за безотговорност или некомпетентност на съответните структури.

Последното е твърде вероятно, защото с идването на власт на премиера Пашинян са уволнени маса специалисти от разузнаването и висшите звена на въоръжените сили и са заменени с приближени на новото управление. Последствията от това стават ясни по време на бойните действия и имат трагични последици за неразумната кадрова политика на новия премиер на страната. Този подход е особено поучителен и за кадровата политика на нашата държава, занемарена през десетилетията и довела до куриозни, но жалки и изключително вредни назначения.

По-голямата част от офицерския корпус на азербайджанските въоръжени сили се обучава в турски военни академии, а турски съветници работят в щабовете и войските – още от 2016 г. около 150 турски офицери получават висши длъжности и реално те ръководят азербайджанската армия. Недоволен от това е началникът на азербайджанския Генерален щаб, поради което е отстранен от длъжност, а в хода на войната фактически са отнети и командните функции на азербайджанския министър на отбраната

Планиране на азербайджанското настъпление се ръководи от началника на оперативното управление на турския ГЩ, който контролира и организацията на бойните действия. Участие взема и командващият 3-та полева армия, дислоцирана в Източен Анадол, а особена роля има началникът на 1-ви Център за снабдяване и техническо обслужване, който непосредствено организира и провежда разузнавателно-ударните операции с БЛА. В Нагорни Карабах той извършва това, което е правил и в Либия – масираното използване на ударни БЛА довежда не само до предотвратяване настъплението на войските на маршал Хафтар срещу Триполи, но и до загуба на значителна част от завладяната от него територия.

Турските офицери внедряват своите разбирания за тактика и оперативно изкуство, отработени в Сирия и Либия, и на тази основа значително повишават бойните възможности на азербайджанската армия. Двете страни провеждат мащабни учения, последното от които беше през юли-август т.г. След него

Турция „забрави” да изтегли 600 военни специалисти,

сред които батальонна тактическа група (200 бойци), 50 инструктури в Нахичеван, 90 съветники в Баку, 120 авиоспециалисти в авиобаза Даляр, 50 инструктори на летище Габала и още толкова към 4-ти армейски корпус. Турски военен контингент постоянно присъства и в автономната азърбайджанска област Нахичеван, разположена между Армения, Иран и Турция.

„Забравената” бойна техника включва 18 БМП, 1 реактивна система за залпов огън (РСЗО), 6 самолета F-16, 8 вертолета, 20 безпилотни летателни апарата „Байрактар ТВ2” и значителен брой спомагателна техника. За тази помощ азербайджанският президент казва, че е оставена от „турските братя като морална подкрепа”, забравяйки да добави, че един F-16 е свален в бойна обстановка – Азербайджан не разполага с такива самолети.

Още на 22 септември, преди началото на операцията, турската Национална разузнавателна организация (MİT) вербува и прехвърля в Азербайджан първите наемници от подконтролната на Турция Сирийска национална армия и по-точно от дивизиите „Хамза” и „Султан Мурад”, чийто личен състав се набира от етнически сирийски туркомани. По-късно на южния участък от фронта воюват около 1500 наемници от Сирия и 150 от Либия – данни за тях предоставят американски, британски и руски източници. В армията на Република Нагорни Карабах се сражават доброволци и кюрдски отряди, прехвърлени от Сирия и Ирак, т.е. войната придобива известен интернационален характер и поради това, ако не се спрат бойните действия, вероятността за възникване на машабен военен конфликт в региона става твърде голяма.

На 28 септември т.г. в Баку пристигат командващия турските сухопътни войски и министърът на отбраната, които вземат участие в ръководството на започналата ден преди това настъпателна операция срещу РНК. Азербайджан започва войната с два корпуса с по 20 000 личен състав, настъпващи в северното и южно оперативни направления и подкрепяни от крупни бронетанкови, артилерийски, ракетни и военно-въздушни части. Целта на операцията е постигане на бърза победа над 20000-та армия на Република Нагорни Карабах.

Блицкриг обаче не се получи, въпреки турската помощ, която никак не е малка.

Освен планирането и управлението на бойните действия, турски офицери формират начална групировка от над 100 БЛА - разузнавателни (тип баражиращи, т.н. самоубийци), закупени от Израел или произведени по негов лиценз в Азербайджан, и ударни - турските за многократно използване „Байрактар ТВ2”, чийто обсег е 250 км и които са въоръжени с по две турски ракети „въздух-земя” (общо маса 50 кг). Апаратът е с канадски двигател и импортна система за управление, а планерът е проектиран с участието на украински авиоинженери. Създадената групировка се управлява от 20 турски с участието и на азърбайджански оператори, които, използвайки израелски баражиращи БЛА, само за 10-15 дни унищожават ПВО на РНК, постигайки пълно превъзходство във въздушното пространство.

След този успех ритмичното разстрелване на бронетанковата техника, свързочните и командни пунктове, нарушаване на снабдяването и опитите за контраатака на армията на Република Нагорни Карабах вече е въпрос на техника. Например, унищожени са 110 танка (40% от наличните), над 12 РСЗО (30 %), около 100 оръдия и миномети (25%), 6 ЗРК „ОСА” (60%), една пускова установка от ЗРС С-300ПТ, над 100 склада за боеприпаси, ГСМ и въоръжение, убити и ранени са над 6000 войници. Координати на поразените обекти предоставя турският самолет за далечно радиолокационно разузнаване (тип АУАКС), който баражира над Източна Турция и покрива целия театър на военните действия. Тези данни не се предоставят от любов към статистиката, а да се подчертае ефективността на умелото бойно използване на безпилотните летателни апарати.

Впрочем същата тактика турците прилагат в Либия срещу войските на маршал Халифа Хафтар

и именно нея ефективно използват и срещу армията на Република Нагорни Карабах.

Очевидно е, че БЛА вече са ново ефективно тактическо ударно средство и армията, например като нашата, която не разполага с него и няма защита от БЛА, няма шанс да постигне успех на бойното поле. Защитата от БЛА е сложна, защото те са с малки размери, а при изработването им са използвани конструкционни полимерни материали и затова откриването им е изключително трудно. За унищожаване на откритите най-ефективни се оказват средствата за радиоелектронна борба (РЕБ) – за информация съществуващият отдел за РЕБ в ГЩ на нашата армия беше премахнат още в началото на 90-те години и, доколкото знам, не е възстановен.

Ефективно средство за борба с БЛА са и зенитно-ракетните комплекси с малка и средна далекобойност от типа на руските „Бук-М2” (обхват 100 км), които Армения използва в Република Нагорни Карабах, но интересно защо почти месец след началото на войната – този комплекс силно затруднява използването на турските „Байрактар”-и (свалени са около 60 апарата), но са задействани твърде късно. От икономическа гледна точка, никак не е целесъобразно да се използва скъпо струващата ракета на зенитно-ракетен комплекс срещу далеч по-евтиния БЛА, поради което активно се разработват средства с приемлива цена.

Успешното използване на БЛА в локалните конфликти демонстрира една от особеностите на съвременната война, която все повече се усъвършенства и придобива нови измерения. Именно върху изучаване на новите измерения на войната са насочени усилията на съответните звена от армейските структури на съвременните армии, докато тези на несъвременните, като нашата например, се плъзгат по поврхността и правят това, което им нареждат други, при това не го правят и както трябва. Последиците, естествено, няма да закъснеят, а какви ще бъдат може да се направи справка с положението на Армения след сключеното споразумение за прекратяване на огъня.

Какво предприе Русия?

Позицията на Русия е изяснена от нейния президент – военно вмешателство в бойните действия в Нагорни Карабах тя няма да предприеме, защото, първо, няма правно основание за това и, второ, защото е необходимо политическо разрешаване на конфликта. Затова на 10 октомври т.г. министрите на Армения и Азербайджан постигат в Москва споразумение за прекратяване на огъня по хуманитарни причини. То обаче не се спазва и от двете страни, както не се спазват и следващите подобни споразумения.

По-късно Русия изяснява позицията си в случай, че започне война на територията на Армения – тя, въз основа на Договора с Армения от 1997 г., ще ѝ окаже всякаква помощ, включително и по линия на ОДКБ. Тази руска позиция на практика е сигнал за Турция да намали ентусиазма си при подкрепата за азербайджанската армия и да не мисли за завземане на арменска територия с цел формиране на ислямски пояс Турция – Нахичеван – Азърбайджан - Средна Азия.

Освен политическите декларации, Русия предприема и действия, показващи на Турция и Азербайджан, че няма да допусне унищожаване на Република Нагорни Карабах и особено на Армения. След като Армения прехвърля до границата с РНК зенитно-ракетна система С-300ПТ, руската 102-ра военна база и базата до Ереван поемат радиолокационния обзор на региона, контролирайки и въздушното пространство над Източна Турция и създават зона A2/AD, т.е. зона забранена за достъп и маньовър.

На 102-ра руска база се намира и подвижна станция за РЕБ „Красуха-4”, която в радиус от 300 км може да извади от строя космически апарати за разузнаване, земнобазирани РЛС, системи АУАКС и да блокира сигналите за управление на БЛА. За ефективността на РЕБ като средство за борба с БЛА може да се съди по следните два случая:

- на 9 октомври т.г. разузнавателен самолет CL-600 ARTEMIS на ВВС на САЩ се приближава твърде близо до 102-ра база с цел разузнаване. Вероятно е имало причина за това, но близостта му не се посреща с разбиране от командването на базата. Затова с мощни радиоелектронни импулси, излъчени от „Красуха-4”, се неутрализира не само електронната апаратура на самолета, но и се блокира работата на космическия разузнавателен апарат, който работи в синхрон с него.

- още в началото на войната в Нагорни Карабах турски оператор на БЛА „Байрактар ТВ2” решава да облети 102-ра база и го прави няколко пъти. Това естествено е недопустимо и при един от тези опити сигналът за управление на „Байрактар”-а е заглушен и той се приземява на арменска територия – така за два дни са неутрализирани девет турски апарата, след което опитите за доближаване до базата се прекратяват.

Азербайджанският корпус, който настъпва по южното оперативно направление, напредва към Лачинския коридор, създавайки опасност от прекъсване на сухопътната връзка между Армения и РНК и пълна изолация на републиката. За да предотврати опасността, Русия развръща полеви щаб и гранични отряди в този район на Армения, но не предприема други действия. Едва ли е необходимо да се подчертава, че има връзка между развръщането на полевия щаб и вдигането по бойна тревога на Каспийската флотилия, заела позиционен район в акваторията на Каспийско море. За информация - нейните т.н. малки ракетни катери са въоржени с крилати ракети 3М14 „Калибър-НК” – същите, които нанасяха удари от същия район по обекти на ИГИЛ в Сирия.

На 20 октомври, след като се доказва прехвърляне на наемници от Сирия в Азербайджан, руската авиация в Сирия нанася мощни въздушни удари в провинция Идлиб по няколко обекта, включително и по тренировъчен лагер за подготовка на бойци за изпращане в Азербайджан през Турция – ударите са твърде красноречиви и за двете страни.

Оценката на резултатите от войната и на политическата обстановка след нея са твърде разнообразни. Факт е обаче, че Армения запазва Република Нагорни Карабах и връзката с нея чрез Лачинския коридор, но снема блокадата на Нахичеван, предоставя му коридор за връзка с останалата територия на Азербайджан, но под контрола на руски граничари, и връща завзетите по-рано райони – по същество това е убийствено поражение на Армения.

Азербайджан постига минималната си цел и с право празнува военна победа.

Според постигнатото споразумение между Русия, Армения и Азербайджан на Турция не се отрежда роля на победител, но за нейно успокоение Баку допуска въвеждане на турски миротворци на собствената си територия, което е негово право. Със същата цел на 12 ноември министрите на отбраната на Русия и Турция подписват меморандум за създаване на съвместен Център за контрол в зоната на карабахския конфликт. Независимо от отдалечаването ѝ от непосредствената миротворческа дейност на Русия, Турция повиши авторитета си като политическа и военна сила в Закавказието.

С подписаното на 9 ноември тристранно споразумение руски миротворци вече контролират спазването му, като за целта са разположени по линията на съприкосновение между воюващите страни на територията на РНК. Миротворческата мисия изплнява елитната 15-та мотострелкова (миротворческа) бригада – личен състав 1960 бойци, 90 бронетранспортьора, 380 автомобила и друга специална техника, вкл. разузнавателни БЛА „Орлан-10” с обсег 120 км. Прехвърляне на бригадата започва буквално час след подписване на споразумението чрез военно-транспортната авиация по маршрут през Иран. На практика на напълно законна основа Русия започна формиране още една военна база в този регион.

Моментът за намесата на Русия е избран подходящо – в САЩ цари следизборен хаос,

Европа няма сили да се намеси, воюващите страни все още не са постигнали целите си и вече са с изтощен ресурс, поради което прекратяването на войната е в техен интерес. Счита се, че ако тя бе продължила, пълното поражение на Армения и геноцид на арменците в Република Нагорни Карабах ще бъдат неминуеми, а Азербайджан ще стане напълно зависим от Турция и ще бъде част от нейния турански проект, т.е. ще загуби суверенитета си. Освен това намесата на САЩ/НАТО по косовския сценарий ще стане много вероятна, което за Русия е неприемливо. Постигнатото споразумение предотвратява тези в възможности.

Русия прояви търпение по време на бойните действия и не принуди към споразумение нито една от страните, макар че обозначи някои свои намерения, но те са част от реалната политика на руската дипломация. Интересното е, Турция неволно „помогна” на Русия да укрепи положението си в Закавказието, т.е. тя използва стремежа на Турция и намесата ѝ във войната, за да обърне създалата се обстановка в своя полза или както се изразяват някои журналисти, успешно да приложи някои хватки от джудо, майстор на което е руският президент.