Страхът да си милионер в България

След като в неделя двама човека си разделиха по близо 5 милиона лева от тотото, в българското медийно пространство отново тръгна дебатът: „Да се показват или не лицата на тотомилионерите”. Този дебат се ожесточи и от новината за спечелените близо 170 милиона евро от лотарията „Евромилиони”. Световните агенции показаха усмихнатото лице на младия французин спечелил огромната сума. Припомнени бяха практиките в други страни, където новите милионери позират пред фотографите без притеснение.

В България обаче нещата са други. „Осветените” в  медиите тотомилионери биват показвани като вече похарчили парите. Нещо повече, повечето са във своебразен финансов колапс и са по-бедни отпреди заветния фиш.

Доколкото има статистика за тези „щастливци” по света, картината не е по-различна. Обикновено късметът се усмихва на неособено заможни хора, които бързо се главозамайват от огромните суми, които се озовават в банковите им сметки. Вследствие на това, в САЩ например, са въвели изплащане на огромните печалби на траншове. Ако спечелиш 100 милиона, ти ги изплащат в продължение на 10-20 години. Разбира се, можеш да ги вземеш и веднага, но пък се дължи доста голям данък върху спечеленото.

Да се върнем у нас и да предположим какво би станало, ако един средностатистически българин спечели 5 милиона и се покаже по медиите. Нека да стигнем още по-далеч и да предположим, че от МВР са изловили всички „Нагли”, които отвличат за подкуп и режат уши и дори убиват, ако не платиш.

Тотомилионерът, да речем, живее в „Люлин” в несанирана панелка с двете си деца, мрънкаща съпруга и лоша тъща, която постоянно натяква на дъщеря си каква партия е бил Петър от 11 „б” клас и как го е изпуснала.

Нека наречем новия богаташ Иван и да проследим прекрасния му нов живот. Щастливецът отива в централата на Българския спортен тотализатор и тържествено заявява, че няма нищо против да бъде отразен от медиите. Тутакси фотографи и репортерки от всички медии зарязват поредното рязане на лента от премиера и хукват към тържествената церемония по удостояването на Иван с чек (за предпочитане – 0,80 на 1,40 м.). Всички се усмихват, особено репортерките.

На другия ден Иван гостува във всички сутрешни блокове на национални телевизии подред, а докато пътува между тях Сашо Диков го дебне с микрофон и с въпроса какво ще прави с милионите.

Същевременно всички роднини на Иван са му дошли на гости. Трябва да почерпи, човекът. Освен това, какво е да отпусне една малка сума назаем, все пак пари бол...

Да не забравяме приятелите. Иван с изненада установява, че за разлика от фейсбука му, където те са точно 97 души, сега изведнъж всички бивши съученици и колеги намират повод да наминат при него, за да видят как я кара.

Трябва да напусне работа. Бачка ли се за 500 лв.?

Искате ли да се обзаложим какво следва? До половин-една година Иван ще се е развел (жена му обаче ще е прибрала половината му пари), ще е преспал поне с една репортерка и една плейметка, ще е станал съдружник във фирмата, в която е работил  (и съответно фирмата ще е фалирала), ще се е алкохолизирал и ще е останал без пари, без роднини и без приятели.

 „Защо, защо, бедни Иване, не си прибра парите на депозит, не си мълча? Живей от лихвата, давай десятъка на Дянков и си пий ракията!” Това ще е единственото, което ще се върти в главата му.

Вчера следобед тотомилионерът от Перник, който обаче се оказа бизнесмен, се показа пред медиите и заяви, че ще си я кара по-старому, само ще обнови техниката  във фирмата си. Някои издания съобщиха, че всъщност той не е бизнесмен и едва е свързвал двата края. В интернет се появиха кадри от импровизирано интервю с него. От bTVсъобщиха, че самоличността му е известна, но той им е отказал да се съобщава името му и да се показва лицето му. Много от читателите на Факти.бг се усъмниха в достоверността на информацията и заподозряха конспирация. От тотализатора засега пазят мълчание.

Определено е страшно да си милионер в България, смятат повечето ми приятели, които не са милионери. С тези, които станаха милионери, почти не се виждам. Повечето са в чужбина, дори и да имат бизнес тук. В Берлин и Париж нямат проблем да се движат без охрана по улиците...

А аз отивам да пусна фиш в някой тотопункт. Поне докато джакпотът не е станал по-голям от милион.