А трябваше да каже: Шампионе, беше по-добър! За мен бе чест

Бъл-га-ри – ю-на-ци! Шампионе, ние сме с теб! С подобни възгласи бе посрещнат Кубрат Пулев на летището в София. Топло посрещане, може би дори трогателно. Кобрата раздава няколко автографа. Пред камери и микрофони българският боксьор заявява: Джошуа беше уплашен. Той се страхуваше от мен. Страхуваше се още преди мача…

Вместо народна мелодия рехавият оркестър, докаран за случката, трябваше в този момент да изсвири туш, като в края на клоунадата в цирка.

Който е гледал осемте рунда и половина на двубоя в Лондон сигурно се е щипал, за да се убеди, че не сънува. Антъни Джошуа бил уплашен на ринга, че и дни преди това?! Наистина ли? И как така препариран от страх човек, налагаше Кобрата от първата секунда до самия нокаут? А можеше да приключи и много по-рано, ако не бе решението да удължи шоуто.

Оставяме настрана непонятните гримаси, нелепото хилене и жестовете на Пулев към неговия съперник на ринга. Дори онова: "Зaпoмни кoй cъм aз!", на Кoбрaтa, кoгaтo Eй Джeй отиде до ъгъла, където бе екипа нa нашия, зa дa ги пoздрaви, ще пропуснем. Но ако Кубрат Пулев е онзи спортист, за когото иска да бъде приет, щеше да намери сили за чисто човешкото: Шампионе, беше по-добър! За мен беше чест, че бяхме на ринга. Нищо повече.

Воинът, за какъвто се мисли Пулев, приема и победата, и загубата с достойнство. Така постъпват шампионите.

Великият Мохамед Али е известен с крилатите мисли, странния хумор и оригиналните философски умозрения. Някои много подхождат на ситуацията, в която загубилият Пулев се държи като победител и напада истинския шампион.

Али: „Ако считате себе си за голям и силен, кажете ми какъв е ръстът ви, за да знам на какво разстояние да отстъпя, когато падате“.

„На теб не ти пречи планината, която трябва да изкачиш, пречи ти камъчето в твоята обувка“.

И нещо наистина поучително. За две от загубите в кариерата си, от Лари Холмс и Тревър Бербик, Мохамед Али признава: Бях самонадеян, а те бяха по-добри в този момент. Не го исках, но го приех.

В книгата „Душата на пеперудата“ Али разказва следната случка. „Преди години пътувах със самолет за някъде и не бях сложил предпазния колан. Когато стюардесата ми направи забележка, отвърнах, че Супермен няма нужда от предпазен колан. Тогава тя ми се усмихна и каза: Супермен няма нужда и от самолет“.

Коментарът е на Фрогнюз