Как ще рушим модела, ако следваме предложеното от него

Как ще рушим модела, ако следваме предложеното от него? И как ще рушим модела, ако не искаме да поемем елементарен риск с нови избори?

Такава ни е политическата обстановка, положението вече е сложно. Дали ще усложним с нови избори или не, не би следвало да има особено значение. Дори обратното – по-скоро е нужна поредица от нови избори, докато не се образува един нов политически елит. Някакво политическо прецеждане на принципа на консомето, за да може утайката да не влиза в това, което ще консумираме. И за да не може утайката да изконсумира нас.

Струва ми се толкова излишно да се говори за съставяне на каквото и да е правителство след резултатите от парламентарния вот на 4 април, че пиша с известен страх от обясняване на очевидното. Ако това, което досега наричахме извънпарламентарна опозиция – тоест „Демократична България“, „Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън!“, влезе целокупно в някакво управление, ще трябва да си подаде ръка или с ДПС, или с БСП. И трите формации под различни форми са заявявали, че коалиция с ДПС е невъзможна и ако се говори за целокупно влизане на досега извънпарламентарната опозиция в управление с ДПС, става въпрос за неизбежно дискредитиране.

При коалицията с БСП интересен е моментът как „Демократична България“ и социалистите биха се разбрали по въпроса с лустрацията. Освен интересен, въпросът е и риторичен – по-скоро не биха могли. Четиринайсетте души от изборните листи на БСП, които са били част от ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия и издигналата ги партия, едва ли биха били особено склонни да се лустрират. Тоест, освен ако БСП не прецени да си причини това политическо сепуко, коалиция между цялата досега извънпарламентарна опозиция и вътрешнопарламентарната опозиция би била коалиция на политически и ценностни различия.

Ако спрем да разглеждаме досега извънпарламентарната опозиция като целокупност, каквато те категорично не са, но като каквато би трябвало да се държат в парламента заради общата им заявка за счупване на модела, има още един вариант - „Демократична България“ да остане в опозиция с ГЕРБ. Това с оглед на настоящите драматичности в „Изправи се! Мутри вън!“, чиято принципна стабилност изглежда разклатена, но още и със съображението, че нямаме база, на която да предвидим какво би било парламентарното поведение на Слави Трифонов. „Демократична България“ и ГЕРБ в опозиция, би било чисто реабилитиране на ГЕРБ, не защото „Демократична България“ ще ги „освети“ и пречисти, а защото такъв парламент звучи абсурден и би донесъл много повече нестабилност от едни нови избори. Съответно вероятно хората биха забравили бързо как точно управляваха ГЕРБ в последните години.

Личната ми драма със съставянето на правителство е в това, че не би следвало да се правят компромиси, ако ще се спазва заявката за разрушаване на модела. За да се разруши моделът, трябва да се търси точно това „политическо консоме“, за което говорех по-рано - нужно е вотът да се избистри до достатъчност на досега извънпарламентарната опозиция за управление.

Разбира се, тази достатъчност за управление може и да не дойде. Може обаче и да дойде, няма как да разберем преди да опитаме. Дори и да дойде, такова управление също може да се окаже спорно и нестабилно, би било обаче крачка към създаването на нов модел. Самият нов модел би могъл да бъде неособено ефективен, но отново няма как да знаем какво би било преди да опитаме.

Със сигурност обаче нищо няма да се промени, ако се състави някакво управление, което да крета и неизбежно да върви към тотално дискредитиране пред електората си. Не е редно да очакваме промяна, ако не променяме нищо. Не става въпрос за действителна промяна на ниво лустрация и съдебна реформа, а за промяна на база това, с което в момента разполагаме – на база съставяне на качествен парламент. Неоправдано ми се струва да губим четири години, ако след тях всичко ще бъде постарому. Още повече, че не вярвам дори и правителство да се състави, то да издържи цял мандат. Падне ли под натиска на улицата, дискредитирането вече е категорично. Ако нещо ще реабилитира ГЕРБ, то би било именно това.