Крим като прецедент за нарушаване на международното екологично право

„Кримският потоп“ през юни 2021 г. ясно показа безотговорността на окупационните власти по отношение на екологията на Крим. Това коментира Алексей Плотников, к.ю.н. за "Асоциацията за реинтеграция на Крим".

Въпросите за хищническата експлоатация на водните ресурси на полуострова, липсата на правилна екологична оценка на проектите и необмисленото строителство, водещо до унищожаване на уникални екосистеми, са обсъждани многократно. Вероятно унищожаването на кримската природа от агресора може да стане предмет на разглеждане в Международния наказателен съд.
Днес, както никога досега, перспективата за появата на престъплението екоцид в международното наказателно право е реална.

Структурата на международното право за опазване на околната среда е формирана през ХХ век и е много обширна. Нека припомним само онова, което касае въоръжените конфликти и окупацията. Член 35 от Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 1949 г. забранява използването на методи или средства за водене на война, които са предназначени да причинят или може да се очаква да причинят големи, дългосрочни и сериозни щети на природната среда.

В съответствие с член 55 от същия протокол, воденето на военни действия се грижи за опазването на природната среда от големи, дългосрочни и сериозни щети. Такава защита включва забраната за използване на методи или средства за война, които са предназначени да причинят или може да се очаква да причинят такива щети на природната среда и по този начин да навредят на здравето или на оцеляването на населението.

Международният комитет на Червения кръст поддържа регистър на обичайните норми на международното право, сред които може да се открои правило 44 „Надлежно съобразяване с опазването на околната среда при военни операции“. Той предвижда, че при провеждането на военни операции трябва да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на случайни щети на околната среда или за свеждането им до минимум.

Липсата на точни познания за въздействието на военните операции върху околната среда не освобождава страната в конфликта от предприемането на такива действия.

Това изискване е свързано както с нормите на международното хуманитарно право при окупация, така и с нормите на международното екологично право относно отговорността за екологични щети, причинени от дейността на държавата, или дейности под контрола на държавата извън територията на тази държава.

Съществува един-единствен принцип, който се повтаря в Декларацията на ООН от Стокхолм за проблемите на човека и околната среда, Декларацията от Рио от 1992 г., Конвенцията от 1992 г. за биологичното разнообразие и много други документи: държавата е отговорна да гарантира, че дейности под нейна юрисдикция или контрол не са причинили щети на околната среда на други държави или области извън границите на националната юрисдикция.

Принципът за отговорността на държавите за екологичното състояние на окупираната територия по време на въоръжен конфликт е утвърден в международната практика. И така, през 1991 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 687, която се занимава с иракската окупация на Кувейт. В частност той отбеляза, че Ирак „отговаря по международното право за всякакви преки загуби, щети, включително увреждане на околната среда и изчерпване на природните ресурси ... в резултат на незаконното нахлуване на Ирак и окупацията на Кувейт“.

През 2019 г. Комисията за международно право на ООН прие на първо четене Проекта на принципите за опазване на околната среда във връзка с въоръжени конфликти [7]. Част 4 от проекта излага принципи, приложими за ситуации на окупация.

В съответствие с принцип 20, окупиращата държава трябва да зачита и защитава околната среда на окупираната територия и да взема предвид екологичните съображения при управлението на такава територия. Окупационната държава трябва да предприеме подходящи мерки за предотвратяване на значителни щети върху околната среда на окупираната територия, които могат да доведат до увреждане на здравето и благосъстоянието на населението на окупираната територия.

Принцип 21 предвижда, че окупиращата държава, когато управлява природните ресурси на окупираната територия, трябва да прави това в интерес на населението на окупираната територия по начин, който гарантира тяхното устойчиво използване и минимизира екологичните щети. Принцип 22 изисква от окупиращата държава да прояви надлежна проверка, за да избегне значителни екологични щети в райони извън окупираната територия.

Автор на термина „екоцид“ (съчетание от екология и геноцид-бел.р.) е американският професор и специалист по биоетика Артър У. Галстън. През 1970 г. той използва тази дума за умишленото унищожаване на природата на Виетнам за военни цели.

През 1978 г. Подкомисията на ООН за предотвратяване на дискриминация и защита на малцинствата предложи да се включи нормата за екоцида в Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване на престъплението геноцид, но това предложение не намери подкрепа.

Възможността за включване на екоцида в списъка на международните престъпления беше обсъдена в Комисията за международно право на ООН във връзка с разработването на проект на Кодекс за престъпления срещу мира и сигурността на човечеството. Повлиян от тази работа, списъкът на военните престъпления съгласно Римския статут на Международния наказателен съд включва „умишлено нападение, когато е известно, че такова нападение причинява ... големи, дългосрочни и сериозни екологични щети“.

Дейностите на окупаторите в Крим най-вероятно попадат в това определение. Това ни позволява да разглеждаме престъплението екоцид като част от престъплението геноцид, което вече е записано в Римския статут.

Дали обаче Кримският екоцид ще стигне до Международния наказателен съд ще зависи на първо място от Украйна.

* със съкращения