Димитър Недков: Отечество с двойно гражданство

Синдром на “Прокудената България” би могъл да се нарече скандалът с двойното гражданство на настоящия министър на икономиката, надвиснал като дамоклев меч върху оплетения, като с гордиев възел от все повече лични интереси авторитет на българската държавност…

Прословутата, целенасочено възпитавана в университетските питомци, харвардска елитарна суета, подхранваща кариерното им развитие с неистов стремеж към властови позиции - явно подсъзнателно подхлъзва едно от моделираните по трансатлантически тертип отрочета на разпиляната по света “Прокудена България” - поласкано да приеме поканата за президентски пир на служебната “властова трапеза”…

И да изиграе ролята на Дамокъл - за която в Харвард едва ли някое академично величие му е разказвало… Там те учат как да преразпределяш и обслужваш корпоративните интереси на задкулисните господари, а не ти пълнят главата с морални категории относно властта и богатствата… И съобразно стандартите на колективния Запад - необвързаната с икономически интерес гражданственост, няма никаква стойност, камо ли морална…

Синдромът на “Прокудената България” се завръща като “ефект на пеперудата” с разрушителна сила върху институционално овладяните от проказата на наложените чуждоземни категории и принципи от “отвореното общество” (придобило фолкорното понятие - “соросоидно”) по името на международния спекулативен търговец на демокрация и човешки права, демон на “цветните революции” Сорос…

Алегоричното предположение за “двойното гражданство” на завърналия се в родната родопска долина Караибрахим, от онова злокобно, но твърде аналогично с днешното “време разделно”, роди в българския преход художествено-публицистичния термин: “новите еничари”…

Нещо като - платен от “Прокудената България” кръвен данък…

Онези младенци на изселническите вълни - хванали широкия свят, от немотия и посттоталитарното номенклатурно безчестие в саморазрушаващата се след “Подмяна`89” Родина…

Но за разлика от милионите вече прокудени като обслужващ персонал нашенци: метачи, берачи, дюлгери, келнери, санитарки и слугини, куртизанки - единици от малцината успели да изучат харвардските тънкости на натрупване и управление на спекулативния капитал, провидяха Българията като своя “Клондайк”…

Нищо чудно някой ден и нобелисти по икономика да видим някои от тях - ако успеят да “докторират” академично и презентират, възползването си от обогатения от самите тях уникален български модел: политиката като единствено работещ бизнес във феодализирана от партийните елити държава…

В този смисъл синдромът “Прокудената България” е аналогичен с научно потвърдения синдром на “Малкия професор” (Аспергер) или - психично разстройство на по-интелигентни в дадена област, свръхамбициозни с повтарящи се модели на поведение и интереси личности, които говорят само за тях…

Навярно този предозиращ самочувствието синдром на “Малкия професор” въздържа “новите еничари” от самопризнание пред поканилия го за министър български държавен глава, за произнесената някъде в странство клетва от рода на: “Кълна се във вярност на Нейно Величество Кралица Елизабет II нейните наследници и наследници…”

Коварен “синдром на Аспергер” - да постави в огромен риск, опозоряващ международния имидж на държава и държавен глава, анулирайки решения и актове на, по дяволите - все пак законна власт под сериозен въпрос…

Как да сме убедени тогава, ние - останалите в долината родна безхарвардови наивници - че появилият се, за да ни вкара в “правата икономическа вяра” повече днешен Остап Бендеровец, отколкото някогашен Караибрахимовец - би отговорил родолюбиво на въпроса: Коя Родина ти е по-свидна?…

Поне засега, поне от Кралицата да имахме категорично доказателство, че за нейния, явно все още поданик отговорът е: Да, България!!!

А към нашия президент - въпросите по-късно…

Димитър Недков, Фейсбук