Антонина Желязкова: Не, на военните! Гласувам за академичната уравновесеност!

Един единствен път съм правила агитация, когато носех плакати по селата, през 1990 г., защото бяха подценени от СДС. Мъдреците са казали: „Никога не подценявай човешката глупост”.

Аз съм част от тази човешка глупост. Подцених генералите.

Това пише Антонина Желязкова за marginalia.bg.

Те са се учили добре във военните училища, чели са Сун Дзъ и други специалисти по изкуството на войната. Направиха пълзящ преврат. Пречупиха повечето системни и нови протестни партии. Постъпиха модерно, както трябва да се подходи през ХХІ век. Не забраниха партиите, не разтуриха парламента, както се е случило през 30-те години. Резултатът е много добър – ще имаме една партия и смачканите присъдружни отломки на други уплашени партии, това ще е новият парламент. Ще разчитаме на опозицията, дай, Боже.

Приятели от чужбина (Европа и САЩ) – Швейцария, Франция, Германия, Америка и дори Австралия ми се присмяха и казаха, „ами не било чак толкова просто, както ни го представяш, защото генералите са учили стратегия и тактика, а ти си седиш на компютъра и ровиш в историята”. Сбърках. Пропуснах, че сме общество в аномия. В страх и объркване.

Не разбирам едно, защо генералът непрекъснато нарича ДПС партия на статуквото. Много зависи от времевото разположение. И ДПС, а и Герб, също БСП, дори дефектиралата ни Демократична България са обикновени системни партии. Някой се опита да ги затрие, за да рестартираме неизвестното в пълно безсилие и с еднопартиен режим.

Всъщност истината е, че ако има статукво в България, това е на армията. Не мислете, че мразя по принцип или безпринципно военните, нищо подобно. В нашия род има доста кръстове за храброст от различни войни, както и царски офицери.

И в днешния ден имам приятели генерали и полковници, прекрасни хора. Разберете ме правилно. Генералите и полковниците нямат място в политиката! А иначе може да са професионалисти полезни в своята военна сфера на дейност. Един от моите приятели генерали ми написа обиден, „ами Айзенхауер, Де Гол”. Да, могат да бъдат преглътнати в следвоенните години, когато Европа едва оцелява и се нуждае от водачи от подобен тип. Не и в двадесетте години на ХХІ век, когато е времето на цивилните ценности, на интелекта, на научните открития и на перфектните академични знания, които градят просперитета на света.

Аз съм олицетворение на човешката наивност, защото позволих на генералите да ме разделят с приятели, стари съмишленици, дори да сме разединени в голямото ми любимо семейство.

Поради възрастта ми, познавам и съм била близка с хора и от двата инициативни комитета. Едните обаче, които, напълно неразбираемо за мен, подкрепят генерала, ми се обаждат, искат ми сметка какво пиша и какво мисля. Това не ми се беше случвало от 70-80-те години на миналия век. С една дума, позволих с наивността си, на ботушите, на униформите с лампази да стъпчат стари и важни приятелства.

Темата ваксинирани и антиваксъри ме отдалечи също от много стари приятели. Дори само поради простата причина, че не е възможно да засядаме в кухни и кафенета, както сме свикнали, на разговори и спорове.

Скъпи приятели от близо и от далече, винаги сме били заедно в добро и зло. Знам, колко е трудно да съберете воля отново да отидете до урните, да чакате с часове на опашки, а и трудността с машинното гласуване. Направете го, защото са сложни времена и трябва наистина да направим добрия избор за всички нас. Гласувайте за разбирателството, за науката и знанието, за просперитета. Важно е, да кажем Не! на перфидното насилие в политиката.

Аз, Антонина Желязкова, ще пусна своя глас в неделя на 21 ноември за проф. Герджиков.

Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по избирателна активност.
Ние, българите.
Наистина ли не ни пука как ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от съседна страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме масово!