Глас от Скопие: Андон Кьосето не е противоречива личност като Христо Матов и Тодор Александров

Далибор СТАНКОВИЧ, "Нова Македония"

През септември 2014 г. в медиите можехме да прочетем следните заглавия: „Андон Кьосето – палачът и телохранител, който получи паметник“, „Паметник на касапина – човекът, който уби 100 души за 100 години живот“, „Паметник на първия македонски „масов убиец”, "Андон Кьосето получи и паметник – терорист от ВМРО, убил собствения си брат!“.

И така до безкрайност.

Дори малките деца знаят, че споменатите статии се отнасят за поставения пред Върховния съд паметник на Андон Янев-Кьосето, поради което не е необходимо по-широко обяснение. От днешна гледна точка можем да кажем, че издигането на паметника може да е било спорно в няколко аспекта. Можехме и все още можем да прочетем, че Андон Кьосето е противоречива фигура от миналото на македонския народ. Но остава въпросът откъде идва това усещане за противоречия.

В биографията на Кьосето можем да прочетем, че след убийството на виден турчин той се укрива в Солун, където става член на Македонската революционна организация (МРО). Тези, които са чели историята внимателно, знаят, че Кьосето от деня, когато се заклева да служи на македонската кауза, до края на живота си, остава верен на идеята за свободна и независима Македония.
Ето защо всички писания за Кьосето като противоречива историческа личност нямат никаква основа.

Да, можем да говорим за Христо Матов като за противоречива личност, издавала вестник „Сан Стефанска България” в Скопие, или за Тодор Александров, който тайно посещавал Фердинанд в двореца му, но не и за Кьосето.

Може да има морално спорни неща в живота му, но няма нищо спорно в неговата идеология. Вярно е, че е извършвал ликвидации от името на Вътрешната организация, но сякаш забравяме, че не е работил във фабрика за локум, а за нелегална революционна организация. Можем да спорим безкрайно за морала на делата в името на някаква революционна кауза, но по подобен начин действаха и македонските партизани по време на националноосвободителната борба срещу българския фашизъм. Ако не вземем това под внимание, тогава можем безкрайно да влизаме в полемики за дискусионни от морална гледна точка всички македонски национални дейци, от Гоце Делчев до Михайло Апостолски. Но историята не винаги е толкова проста.

Далеч съм от това да го възвеличаваме или да се опитваме да го реабилитираме. Историческите извори и документи разказват, че Андон Кьосето е един от големите македонски борци, които след вековна борба проправиха пътя към създаването на македонската държава.

На 2 август 1933 г. в Благоевград е организирана церемония по повод откриването на паметника „Незнайният македонски четник”. Андон Кьосето поднася венец пред паметника от името на илинденци от Горна Джумая. Докато поднася венеца, той казва следните думи: „Братя и сестри! Като скромен борец на Вътрешната македонска революционна организация бях свидетел и участвах във великото дело, извършено от македонците преди тридесет години, на Илинден 1903 г. Сега съм свидетел на тази церемония, на която паметта на македонския четник е увековечена и живите са почитани.бойци. Имам и друго – трето желание, а то е да доживея да видя знамето на свободна и независима Македония да се развива над сините води в Солун и да изпея македонска песен. Едва тогава си мисля, че земният ми живот ще свърши и духът ми ще се успокои, за да отида при приятелите си, затворили очи преди тридесет години от куршумите на враговете. Слагам венеца и казвам: "Вечна да е славата им!"

И накрая, нека отговорим на въпроса откъде идва усещането за противоречия. Отговорът винаги е прост: политическата интрига е виновна! Затова не трябва да забравяме, че хиляди знайни и незнайни хора със своите творби проправиха пътя към македонската независимост, а сред тях е и Андон Янев-Кьосето.

-----------------------------------------

Бел. ред. Андон Янев-Кьосето /1855-1953, поч. в Горна Джумая/ е прочут български революционер и дългогодишен войвода на ВМОРО, сподвижник на Гоце Делчев, участник в Илинденското въстание и аферата "Мис Стоун". Паметниците му в Скопие и Велес са демонтирани на 22 февруари 2018 г.