Цанко Серафимов: Името на Иван Михайлов боде очите на македонските сърбокомунисти

С неговото име в умове и сърца чедата на македонската революция тръгваха към великите си подвизи, които удивиха света със своята жертвоготовност, следвайки един чутовен идеал – в Бургтеатър във Виена спътницата на Иван Михайлов Менча Кърничева застреля осъдения от ВМРО Тодор Паница заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и за други престъпления срещу освободителното дело; сръбският кръволок в Скопие Велимир Прелич бе пронизан на моста над Вардара от куршумите на Мара Бунева, която с тази си героична постъпка се превърна в един от символите на борбата за национална свобода на българите в Македония; застрелян бе и сръбският генерал Ковачевич; организирани бяха още много други акции и атентати във Вардарска и Егейска Македония, с които враговете на македонското българско дело силно бяха респектирани.

Но най-дълбока рана сръбският хегемонизъм получи от дългата ръка на ВМРО в Марсилия – в самоубийствен подвиг Владо Черноземски повали на 9 октомври 1934 г. крал Александър I Караджорджевич...

И в най-трудните години в изгнание Иван Михайлов направлява борбата на българите в Македония.

Когато в края на Втората световна война и в България, и в Югославия, в чийто състав влезе като съюзна република Македония, се установиха комунистически режими, вождът на ВМРО Иван Михайлов бе обявен за враг № 1 в двете държави. Неговите последователи бяха подложени на физическо изтребление – много от тях загинаха без съд и присъда, други гниеха в затворите... Единствената им вина беше, че са български патриоти в Македония. И в България, и във Вардарска Македония „михайловист”, „ванчовист”, „ВМРО-вец” означаваше смъртен враг на комунизма. В съдебните процеси след 1945 г. в Скопие, Велес, Щип, Битоля, Прилеп, Кичево, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Кочани, Берово подсъдимите, обвинени като „михайловисти” и като „сътрудници на окупатора” (онези, които са били лоялни към властта по време на българското управление в Македония от 1941 до 1944 г. – б.а.) получават смъртни присъди или дълги години каторга, откъдето много от тях не са се върнали живи.

Като идеен водач и вдъхновител на българската емиграция от Македония по света, обединена в Македонската патриотична организация, Иван Михайлов беше непоклатимият стълб на българщината, застрашавана от Белград и Скопие.

Как така днес в РС Македония, в която заченатият от великосръбския шовинизъм и от Сталинския Коминтерн МАКЕДОНИЗЪМ, който е в пълноценен репродуктивен стадии, може да допусне в „неговата” държава името на най-непримиримия му отрицател и гонител Иван Михайлов да получи обществена реабилитация с откриването на българския културен клуб, за чийто патрон е избран?

Има и положителен знак тази остра реакция на най-ретроградните сили в РСМ – българският премиер Кирил Петков, който с юношески ентусиазъм се е юрнал да изпълнява поръките на своите наставници за бързо присъединяване на РСМ в Европейския съюз, с очите си видя как го посрещнаха в Битоля (добре, че нямаше сняг, както при посещението му на Шипка!...). Изписаното на плакатите е синтез на внушенията срещу България и българите, ширещи се от скопската пропаганда вече близо 80 години, и на „историческите” знания, придобити от учебниците във Вардарско.

И забележете: присъствието на българския министър-председател Кирил Петков, вицепрезидента Илияна Йотова, външния министър Теодора Генчовска и депутати не бе удостоено с внимание от нито едно официално лице, дори на най-ниско ниво!...

Как ще коментира този факт лобистът на РСМ Кирил Петков за влизане на страната в Европейския съюз?

Европа ще продължава ли да ни насилва да вдигнем бариерата за една държава, която не се е освободила от комунистическата си битност и може да привнесе в най-демократична общност нежелани рецидиви?...

РСМ не се е освободила и от зависимостите си от Белград, а напоследък е поле на влияние на амбициозния играч Виктор Орбан, приютил осъдения за корупция и други престъпления бивш министър-председател на Р. Македония Никола Груевски...

П.П. Българският министър-председател Кирил Петков май не забеляза или пък не обърна внимание, че в Скопие наричат България „геноцидна държава”...

Коментар на Цанко СЕРАФИМОВ, поет и публицист