Израел залага на Африка, за да засили позициите си на международната сцена

Окрилен от нормализацията на отношенията си с редица арабски страни, Израел подновява своята операция за привличане на съюзници в Африка, с надеждата по-конкретно да получи в крайна сметка от държавите на континента по-голяма подкрепа в международните институции.

Тази амбиция пролича във вторник, когато в Париж се състоя колоквиум за "предизвикателствата и възможностите", предлагани от евентуално "връщане на Израел в Африка", където еврейската държава отбеляза известни успехи в сферата на "меката сила", но би желала да действа още по-активно, печелейки дипломатически дивиденти.

Това е приоритет, заяви израелският външен министър Яир Лапид, припомняйки във видеообръщение към събралите се в Париж посланици и бизнесмени "историческите връзки" на Израел с този континент.

Сегашният период е "пълен с перспективи и упования", изтъкна от своя страна израелският посланик в Сенегал Бен Бургел. "Управляващата класа у нас има желание да задълбочи отношенията ни с Африка; икономическите играчи също търсят партньорства", добави той.

След "златния век" от 50-те и 60-те години на миналия век отношенията между Израел и Африка се озоваха във въздушна яма със скъсването на дипломатическите връзки между еврейската държава и редица африкански страни, последвало Шестдневната война от 1967 г. и Войната от Йом Кипур през 1973 г.

Някои връзки бяха възстановени, макар и едва през 90-те – днес Израел поддържа дипломатически отношения с четирийсетина африкански държави.

През периода от 2009 до 2021 г. тогавашният израелски премиер Бенямин Нетаняху "си постави за цел да поднови скъсаните дипломатически отношения с африканските страни" и "тази цел бе изпълнена и преизпълнена", посочва Бенжамен Оже, изследовател във Френския институт за международни отношения в Париж и автор на доклад от 2020 г. за отношенията между Израел и Африка.

"Съдържание"

"Той обаче не си подсигури средства, чрез които да изпълни със съдържание възобновяването на тези отношения", добавя експертът, като изтъква и все още слабите икономически връзки.

Сред постиженията от последните години Израел може да открои най-вече споразуменията, сключени с Мароко и Судан – след подписаните с ОАЕ – и осъдени от палестинците като предателство.

Освен това еврейската държава получи през 2021 г. статут на наблюдател в Африканския съюз. Но след масирани демонстрации на опозицията, по-специално в Южна Африка и Алжир, бе назначена комисия, която да разгледа въпроса.

"Като цяло Израел категорично е направил пробиви в Африка", коментира Стивън Грузд от Института за международни отношения в Южна Африка, споменавайки за негови силни връзки "с източноафрикански държави като Кения, Уганда, Етиопия и Руанда".

За да постигне това, Израел разигра картата на "меката сила", договаряйки съвместни проекти в селското стопанство, енергетиката, киберсигурността и в борбата с тероризма. Освен сътрудничеството в икономиката и сигурността обаче държеше наум една точно поставена цел.

"Обиколката на Бенямин Нетаняху от 2017 г. из някои африкански страни целеше да затвърди присъствието на Израел в Африка – по-специално за да разполага Израел с по-добър вектор на подкрепа от африканските страни в международните институции и най-вече в Общото събрание на ООН", напомни във вторник бившият израелски посланик във Франция и в Обединените нации Ехуда Ланкри.

"Израел се опитва да сложи край на случаите, когато африканските държави масово гласуват против него на международни форуми като Общото събрание на ООН и Съвета на ООН по правата на човека", потвърждава Стивън Грузд.

С умерен успех. През 2016 г. Сенегал, възстановил дипломатическите си отношения с Израел през 90-те, гласува в ООН за резолюция, насочена срещу еврейските селища в окупирани палестински територии. А срещата на върха Израел-Африка, която се очакваше да конкретизира стратегията на Нетаняху и бе насрочена в Ломе през октомври 2017 г., така и не се състоя.

Прагматизъм

Възможни са впрочем промени в позициите, отбелязва Грузд, според когото африканските страни са станали "по-прагматични, отколкото идеологични".

"В някои страни като Южна Африка и Алжир антиизраелските нагласи са силни, но те са много по-малко от останалите", констатира той.

Промяна в парадигмата, както се надява посланикът на Израел в Сенегал. "Вече не става дума някой да е за или против Израел, но да се позволи на всяка държава суверенно да решава какви отношения ще има със своя партньор", твърди Бен Бургел, когото радва прагматизмът на скорошните контакти с Нджамена.

От страна на африканците тонът като че ли е по-премерен. "В ООН Сенегал председателства от самото ѝ създаване комисията за неотменимите права на палестинците" и същевременно поддържа "чудесно сътрудничество с Израел", подчерта във вторник посланикът на Сенегал във Франция Ел Хаджи Магате Сейе, макар да призна, че има разногласия по някои въпроси.

А бившият външен министър на Мали Тиеман Кулибали прецени, че е легитимно Израел "да работи с африканските държави". Без да се включва в дипломатическия дебат по палестинския въпрос.