Проф. Дашева пред ФАКТИ: Последните години ММС не се управлява от спортни специалисти!

Официално се оттеглям като съветник по спортните въпроси към министъра на младежта и спорта Радостин Василев. Мотивите ми са както лични, така и професионални. Но дали съм се отказала от желанието си да помагам за развитието на българския спорт? Категорично –НЕ! Това написа проф. Даниела Дашева, когато се оттегли. Какво мисли да състоянието на спорта няколко месеца по-късно… Проф. Дашева говори пред ФАКТИ.

- Проф. Дашева, бившият министър на младежта и спорта Радостин Василев каза, че е сбъднатият кошмар за всички дерибеи в спорта. Какво последва за българския спорт от неговата работа…
- Какво последва от неговата работа за българския спорт? Не трябва да бъдем несправедливи и да не признаем някои негови резултати макар и само за седем месеца. Основно що се отнася до идеите за модернизацията на спортните бази, но отново без анализ на състоянието на спортната инфраструктура и последващи действия. Оставаме с впечатление, че трябваше да се модернизира там, където предварително беше обещано! Не отчитам като позитивен факт хаотичната и без критерии смяна на ръководствата на дружествата към Министерството на младежта и спорта (ММС), без реален анализ и свързаната с това необходимост. Нищо не се случи с обещания сериозен анализ на системата – кадрово осигуряване; правно-регулативна основа; финансиране; развитие на основните подсистеми - детско-юношески спорт; елитен спорт, спорт в свободното време. Това, което остана след тези 7 месеца, е конфликти с определени федерации, на които разчитаме за олимпийски медали. Също така рискове, свързани с финансирането на спортните клубове; почти нищо в ученическия и студентски спорт. Но много страх и желание у спортните специалисти тази област да се управлява от експерти и да има приемственост!

- Вие бяхте негов съветник, но напуснахте. Кога разбрахте, че ви се разминават вижданията?
- Само два месеца след ангажимента ми като съветник на Радостин Василев взех решение да напусна, тъй като ние загубихме комуникация. Просто прецених, че няма да бъда полезна с моите виждания за развитието преди всичко на елитния спорт, тъй като аз основно го съветвах в тази област. Разбира се, участвах в разработването на програмата за финансово подпомагане на спортните федерации за 2022 година в екип с експерти от ММС, БОК и НСА. Смятам, че положихме много усилия тази програма да бъде справедлива за всички. Разбира се, това не бе напълно възможно, тъй като средствата в това направление не бяха съществено завишени в сравнение с 2021 година (само с 13,4%!!). Независимо от анонсите на правителството и на самия министър за почти двойно по-голям бюджет за спорт. Моето виждане е, че, преди да се пристъпи към определяне на средствата за финансирането, е необходим сериозен разговор за ефективността на тяхното разходване, съобразно постигнатите спортни резултати. Разговор за нов подход за възвръщаемост на вложените финансови средства за търсене на по-голяма ефективност на процеса. Например, възможно е приоритизиране на спортовете и „насочване на ресурсите само към относително малък брой спортове, които имат реални шансове за успех на олимпийско и световно ниво”.

- Защо става все така, че в последно време работата на спортния министър се съсредоточава да прави ремонти и да строи детски площадки…
- Да така изглежда от последните 10 години, че министърът на спорта се занимава основно със строителство и модернизация на спортната инфраструктура и по-малко със спорт!!! А защо? Защото последните години спортното министерство не се управлява от спортни специалисти! Или може би е по-лесно да се отклоняват средства. Да, спортната база се нуждае от модернизиране. Нуждаем се и от строителство на нови спортни съоръжения! Построеното остава, но аз смятам, че този сегмент от управлението на системата на спорта трябва да бъде споделена държавна и регионална политика и да се изпълнява от институции, които имат потенциал да го вършат качествено – МРРБ, например!

- Смятате ли, че това съзнателно се е правило?
- През последните 30 години, независимо от желанията и възможностите на тези, които управляват, Националната система за физическо възпитание и спорт, за съжаление, вместо в прогрес е в изключително дълбока ресурсна, функционална и представителна криза. България е единствената държава в Европа, която направи политически, а не професионални реформи в спортната си система. Очевидна е необходимостта от спешни и решителни реформи. Какви са фактите. Деформирана организационна и управленска структура на националната спортна система; физическото възпитание и спортът в образователната система са силно подценени; недостатъчно и несистемно финансово подпомагане от страна на държавата и общините; треньорската професия има изключително нисък социален и професионален статус; състоянието на обществените спортни организации, като специфични структури на гражданското общество, е противоречиво и като цяло тревожно; научно-приложната дейност в спорта е занемарена от десетилетия и редица други тревожни факти.

- Защо все говорим за реформи в спорта, а те са все пагубни?
- Липсва ни комплексно обвързване на физическото възпитание и спорта със здравеопазването, образованието, туристическата индустрия, научните и културни институции в единна функционална система. Балансирана спортна политика относно развитието на спортното майсторство и олимпийския спорт. Това от една страна. От друга на спорта в свободното време и индивидуалната двигателната активност на гражданите от всички възрастови, социални и професионални слоеве. Развитието на училищния спорт и спорта в свободното време. Това е предпоставка за социалното признаване на спорта и подкрепата към талантите. Имаме нужда от цялостна промяна на модела за устойчиво финансиране на българския спорт. Приоритетно развитие на спортните обекти със социално значение – в учебните заведения, в местата по местоживеене, в комплексните териториални спортни центрове и туристическите дестинации. Ускорена модернизация на базата за медицинска и научно- приложна дейност в спорта и специализираните бази за олимпийска подготовка на националните отбори на България.

- Когато днес говорим за спорт сред подрастващите, все става въпрос за пари. В момента родителите са тези, които издържат детско-юношеския спорт…
- Да, в ранна детска възраст родителите са основните двигатели на детския спорт и, разбира се, треньорите. Донякъде е естествено, но Министерството на спорта, на образованието, училищата, детските центрове трябва да координират своите усилия и да насочат финансиране към детския и спорт в училище. Има модели в Европа и света, които можем да следваме и да възстановим, защото това е правилният начин.

- Какво ви накара да влезете в партията на Стефан Янев?
- Защо избрах партията на г-н Стефан Янев? Защото идеите, заложени в основата ѝ са национални, български, истински. А спортът промоцира националните ни интереси и ги споделя по целия свят. Тази дълбока интегративна функция на спорта е и кауза на „Български възход“.