Войната за руския трон е вече в ход

Юлия ЛАТИНИНА - Новая газета. Европа

Още новини от Украйна

Ракетните удари в центъра на Киев и осем други региона на Украйна не са само резултат от гнева и реакцията на Путин на взривяването на Кримския мост.

Това е и резултатът от официалното назначаване на армейски генерал Сергей Суровикин за командващ руските сили в Украйна. Генерал Суровикин отговаряше за Мариупол и ние помним, че той го превзе. Както и Алепо, чието щурмуване в Сирия той командва. Той изтри Алепо от лицето на земята в Сирия - и по същия начин изтри Мариупол.

Разликата е, че когато той изтри Мариупол от лицето на земята, руските самолети можеха спокойно да бомбардират театри, училища и родилни домове. Но сега вече не е възможно да се хвърли въздушна бомба FAB - системата за противовъздушна отбрана работи. Трябва да ударим с ракети.

"Ракетната атака дойде на две вълни", казва военният експерт Роман Свитан, пилот от ВСУ и полковник от запаса. - Първата вълна умишлено порази граждански обекти, докато втората вероятно е имала за цел да изведе от строя инфраструктурата или да порази военни съоръжения.

Основната цел на първата вълна беше да се насити системата за противовъздушна отбрана. Например, има ракетна установка С-300, която разполага с определен брой ракети. Той изстрелва всички от тях по време на първата атака и няма време да презареди по време на втората вълна, която го следва по петите. Ето защо ударите бяха нанесени именно по граждански обекти. Факт е, че когато се нанасят удари по военни цели, противовъздушната отбрана може все още да мисли дали да прехваща ракетата. Но ако ракетата попадне във висока сграда, няма други възможности - тя трябва да бъде прехваната.

Както е лесно да се разбере, първата вълна се състоеше от противокорабни ракети от типа ХА-22 с кръгово вероятно отклонение от 300 метра, а втората вълна - от по-точните ракети "Калибр".

В този смисъл тактиката на новия командващ е в първо приближение канибалистична, но с добре дефинирана военно-терористична стратегия.

Ракетният терор и преди е бил един от основните отговори на Путин на неуспехите на фронта, но е лесно да се види, че напоследък той е отслабнал по една много основателна причина: Путин разполага с все по-малко прецизни ракети. "Суровикин очевидно е отпечатал недосегаемия резерв (НР)", казва Свитан. НР може да бъде разпечатан по волята на големия шеф.

Това е начинът, по който Суровикин показва на началниците си своята решителност. Тук съм, назначен съм - и ето как се боря. "Това е неговата визитна картичка", заключава Роман Свитан. Суровикин нанася удар, за да угоди на Путин.

В тази история обаче има още един подценяван детайл.

Досега имената на генералите, които командват войната с Украйна, не са обявени официално. Имаше война - а кой я командваше, не беше официално известно. Путин не искаше никой генерал да сподели с него честта на победата и да получи авторитет, който би му позволил да бъде подчинен.

Някои източници твърдят, че командир е бил генерал Александър Дворников, а други посочват Генадий Жидко. Въпреки това Леонид Невзлин от самото начало настояваше, че именно Сергей Суровикин е ръководил цялата операция (или във всеки случай е бил един от основните ѝ организатори) и именно той неотдавна беше посочен от Невзлин като хипотетичен член на военната хунта, която би могла да замени Путин.

В тази ситуация публичното назначение на генерал Суровикин изглежда като поредния много важен ход в бюрократичната война, а този ход съвсем не е в полза на Суровикин. Путин държи шефовете в тази война анонимни, за да не се конкурират с него по отношение на признанието. Сега той назначава изкупителна жертва. Ако войната беше спечелена, тя щеше да бъде спечелена от Путин. Сега тя се губи и ще бъде загубена от генерал Суровикин.

Така че той се опитва.

И той ще се постарае още повече.

За първи път от началото на войната тези ракетни удари не са просто резултат от безсилен гняв. Не е само начин да се отвлече вниманието на Z-патриотите от унизителните поражения на фронта. Тези ракетни удари и труповете на цивилни украинци са първите военни удари във вътрешната руска борба за престола.

Превод: Николай ИЛИЕВ