Лакейство до шия

В брифинга на служебния ни външен министър на 14 т.м., на чиято компетентност се надявах, ме изненада професионално следното становище: на откриването на първата сесия на 48-ото Народно събрание да не бъдат поканени посланиците на Русия и Беларус. Явно поради военните действия на Русия в Украйна. Озадачиха ме твърденията, че мнение от МВнР са поискали партиите, като същевременно на ул. „Ал.Жендов” - 2 постъпило разпореждане от администрацията на Народното събрание двамата посланици да не бъдат канени за откриващото заседание на НС на 19 т.м.
При разпуснат парламент и неконституирано Народно събрание не ме напуска чувството, че администрацията му, т.е. чиновниците, могат да имат влияние върху решенията на Министерството колкото неговите и охранителите на НС, или снабдителите с тоалетна хартия и банички в бюфетите или столовете в двете почитаеми ведомства. Но министърът застана зад становището, изпратено от – предполагам постоянния секретар на „Жендов” - 2 относно НЕпоканването на двамата посланици.
Министърът отбеляза, че «тук има и елемент на реципрочност” - българският посланик в Москва, както и други 40 страни, които са обявени за неприятелски, също не били получавали покани. Дали това е така не намерих следи в интернет, предполагам че вече темата е и класифицирана информация. Но дълбоко ме съмнява, че опитен дипломат като руският външен министър Сергей Лавров и говорителката и директор на департамента за информация и печат Мария Захарова (Машка Цукерман), също от интелигентен смесен етнически произход, биха насрочили информационни или протоколни срещи с дипломатическия корпус при 40 непоканени посланици. Подобни срещи биха загубили всякакъв вътрешно- и външнополитически пропаганден смисъл.
Че от служебното и евентуално „едно” бъдещо коалиционно правителство на атлантико-европейско-съюзна основа не може да очакваме по темата нещо повече от ПОЛИТИКА НА ИБРИКА спрямо Вашингтон и брюкселските му подчинени филиали на милитаристи за ВЪВЛИЧАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЕННИЯ КОНФЛИКТ може да съдим косвено - дори пряко понякога, от следните словосъчетания и абзаци в словото и коментарите на служебния външен министър:
1.”Искането на Украйна към България за предоставяне на оръжие все още е актуално. За целта, обаче, е необходимо ново решение на Народното събрание”.
2. „Към момента всички европейски държави запазват дипломатическото си присъствие в Киев. Присъствието ни там е необходимо, за да покажем солидарност".
3. „България е изразила подкрепа за присъединяването на Киев към НАТО още през 2008 г. и я е препотвърдила през тази година .Въпросът е под каква форма това ще се случи и че то трябва да е под формата на консенсус... защото консенсусът е най-силното оръжие и гаранция за сигурността на държавите в Алианса".
4.Министърът „допълни” едва ли не извинително, че поканата на руския посланик г-жа Елеонора Митрофанова на церемонията за Съединението на България в Пловдив на 6 септември т.г. не е минала през МВнР.
5. Но ако се ограничим с последните 30-33 години не помня случай при многобройните външни военни намеси и агресии (в Ирак Сирия, бивша СФРЮ, Афганистан, Косово...) посланиците на империите-извършители да са били изолирани по подобен начин.
6.Липсваха оригинални повторения на израз на воля за мирни преговори или например лансиране на инициативата „Черноморието – зона на мира”.
И накрая: Според медийна информация в МВнР се подготвяли за претенции за повишаване на заплатите. При сегашната инфлация и кризи вероятно служителите имат право, но проблемът е, че от години вече те не произвеждат национално отговорна българска външна, а колониално-васална политика и често работят home office. Не би ли било по-целесъобразно повишаването на заплатите да стане или за сметка на рязко съкращаване на личния състав или да бъде поето от истинските метрополии и спонсори?