„Специалната военна операция“ в Украйна помита… съветските паметници в Латвия

"Специалната военна операция" може да търпи загуби в Украйна с изтеглянето на руските части от Херсонска област, но за сметка на това напредва в... Латвия. На пръв прочит може да звучи абсурдно, но именно инвазията на Москва провокира Рига да се заеме сериозно с разчистването на съветските тоталитарни паметници на своя територия.

Преди няколко месеца парламентът в Рига прие закон, според който до 15 ноември трябва бъдат премахнати всички обекти, прославящи тоталитарни режими. Миналата седмица пък латвийският посланик в Москва бе привикан заради "продължаващата политика на държавен вандализъм в Латвия за демонтирането на съветски паметници".

Събарянето на съветските паметници в балтийската страна може да е форсирано от войната в Украйна, но в действителност тяхната съдба отдавна е била решена - просто беше въпрос на време да се задейства изпълнението. И мотивите далеч не се изчерпват само с действията на Кремъл през последните девет месеца и половина. В Латвия за антисъветските (и антируските) настроения се знае отдавна.

Да видим защо.

През последните осем века този балтийски народ е бил под най-различни чужди управления - немско (рицарският орден "Братя на меча"), литовско, полско (Жечпосполита) и разбира се, руско. Последното е и най-скорошно по хронология, респективно спомените са най-пресни. И ако руската имперска администрация може да бъде разглеждана като съпоставима с аналогичните, то "съветския" период латвийците определено го вадят пред скоби.

След края на Първата световна война Латвия се появява на световната политическа карта, но крехката ѝ държавна традиция е прекършена по доста грозен начин - през 1940 година договор за взаимопомощ със СССР вкарва на нейната територия съветски войски, които надвишават по численост собствената ѝ армия (подобни договори имат също Литва и Естония). Следва съветска окупация, която води до типичните за сталинизма репресии и изселвания. Не особено изненадващо, на следващата година латвийците не само посрещат войските на Вермахта едва ли не като освободители, но и значителна част от тях се включват в кампанията на Оста срещу Съветския съюз. Създава се Латвийски легион към Вафен СС, чийто ветерани до неотдавна напомняха за себе си чрез ежегодни маршове в Рига.

Краят на Втората световна война носи на латвийците не само (повторна) съветизация, но и погребване на идеята за самостоятелна държавност. Докато България и други държави от Централна Европа и Балканите запазват съществуването си (макар и със съмнителен суверенитет), трите балтийски страни са включени в рамките на СССР. Дълго след това обаче в тях съществуват съпротивителни движения, наречени "горски братя" - аналогични на нашите "горяни".

Историята си е история, но и съвременната реалност не предполага Рига да се церемони с Москва. В Латвия днес живее значително рускоезично малцинство, като част от тези хора не говорят официалния език на страната - латвийския, респективно не могат да получат латвийско гражданство. Отношенията между двете етнически групи и преди не бяха цветущи, но след 2014 година (анексирането на Крим) положението съвсем започна да излиза от контрол. По правило етническите латвийци смятат рускоезичните за нещо като цигани. По правило етническите руснаци се чувстват като в някакъв вид апартейд и поне част от тях гледат с надежда към Москва (включително са получили руски паспорти). Липсата на латвийско гражданство пък води до ограничения - невъзможност да се гласува и недопускане на работа в държавната администрация. Тоест, рускоезичните, които не са се явили на изпит по латвийски език, за да получат гражданство, се оказват "ничии хора"...

След всичко това, не е учудващо, че латвийците изобщо не се церемонят със съветските монументи (за разлика от нас, примерно). А, и към момента водят класацията по военна помощ за Украйна, съотнесена към военния си бюджет - цели 41%...

Любопитна подробност е, че латвийският народ може да се похвали и с... колониално минало. През 17-и век херцогство Курландия (предтеча на латвийската държава) се превръща в колониална сила, завладявайки територии в Африка и Карибския регион. Да, за кратко и беше отдавна, но си е повод за национално самочувствие. А в случая - да не трепват пред "Московията"...

Съвсем наскоро и Полша събори няколко съветски паметника на своя територия, като също разгневи Русия. Реакцията беше аналогична - съветските паметници навсякъде са на освободители, макар местното население да ги смята за окупаторски. Тънката разлика е, че Латвия е обвинявана и във "възхвала на нацизма", докато за Полша, по исторически причини, никак не е удобно да се твърди подобно нещо.

Няма как обаче да се подмине факта, че въпросните паметници са оцелели три десетилетия след рухването на комунизма и разпада на Съветския съюз. Въпреки ненавистта на мнозина, минавали покрай тях. Но "специалната военна операция" явно прави нещата вече нетърпими. Както се казва, поне в един аспект да има полза.

А защо ние засега сме извън тези процеси, е отделна, дълга тема.