Елена Дариева пред ФАКТИ: „Възраждане“ и ИТН използват референдума, за да разиграят собствен сюжет

Рокади в партиите, скандали, нов списък „Магнитски“. Избирателите ще преориентират ли вота си? Какво да очакваме, защото предстоят избори на 2 април... Пред ФАКТИ говори Елена Дариева от социологическа агенция "Насока".

- Г-жо Дариева, на какво ви прилича в момента политическата ситуация - надхитряне, надлъгване, популизъм или пълна безпомощност?
- Използвате много силни думи. Това, което се вижда на пръв поглед, е, че зачестилите избори ни вкарват в една перманентна изборна кампания, която не се отличава с висок стил. Неспособността на парламентите, които избирахме през 2021-а и 2022 година, да излъчат стабилно мнозинство, което да управлява, доведе страната до авариен режим на управление. Така страната е практически в ръцете на президента и на назначеното от него служебно правителство. Служебните правителства обикновено работят в рамките на парламентарно зададена правна рамка, в която внасят инцидентни промени, но без обща политическа идея за посоката на развитие. Но всичко това води до криза, която можем да наречем не само политическа, но и институционална. Трагичните събития от последните седмици и дни само потвърждават това.

- Очакваното обединение между ПП и ДБ е факт. Какво ще доведе то след себе си?
- Обединението е продиктувано от интереса към първото място, което е важно. В същото време възелът се затяга, защото самото обединение между ПП и ДБ не решава големия проблем. А той е свързан с осигуряването на стабилно мнозинство в 49-то Народно събрание. Говорим за такова множество, което да излъчи и да осигури подкрепа за работата на редовно правителство. След като окрупняването на тези две партии се случи, то можем да очакваме, че към тях ще бъдат привлечени гласове. Окрупняването ще доведе до променена динамика и до връщането на „големия разказ“. Разбира се, съществува и обратна тенденция – на отлив. Ще има и разочаровани по места, защото всички знаем, че нещата изглеждат малко по-драматични, когато се стигне до редене на листите. Развоят много ще зависи от кампанията и от това дали ще има предложения, още по време на предизборна кампания, за излъчване на премиер, например.

- Защо е важно първото място… Какво дава то повече…
- Всичко се върти около първия мандат, който се връчва от президента. Първото място дава самочувствие на политическата формация, която го е спечелила. Дава ѝ ресурс да предопределя дневния ред в страната. Все пак, тя говори от името на най-много гласоподаватели, които са ѝ гласували доверие.

- Но на фона на това, което се очаква да влязат като парти, ще има ли единомислие…
- За единомислие не знам, но единодействие няма да се получи. Не очаквам, че ще се стигне до стабилно мнозинство, което да излъчи кабинет. Иначе и днес вече наблюдаваме интересни процеси. Виждаме сериозна трансформация в отношението към ГЕРБ. Изолацията, в която беше партията на Борисов от лятото на 2020 година, вече се разпуква. Видяхме форми на диалог с ГЕРБ в 48-то Народно събрание. ГЕРБ от своя страна показаха, че имат стабилно национално представителство. Това предопределя и повишения ни интерес към битката за първото място. Към момента ГЕРБ са лидери в електоралните проучвания.

- През 2020 г. имаше вълна на промяната. Новите партии комулираха добри резултати, защото излъчваха надежда. Днес какво излъчват… Видяхме ги и във властта…
- Надеждата за промяна отстъпи и на нейно място се настани разочарованието. Нещо повече. Имах възможност да проведа изследвания във фокус групи с различен тип избиратели, включително и с негласуващи. Това, което показаха фокус групите, е, че хората, които преди изтъкваха като причина да не гласуват, бе, че са разочаровани от политическите сили или не намират изразител на своите интереси във формациите, който виждат на политическата сцена. Сега при тях се наблюдава градация на негативизма, с който те описват нагласите си, за да не гласуват. Ако преди казваха, че са разочаровани и отвратени от политическата класа, сега казват, че са омерзени. А това е изключително тежък епитет, съгласете се. И да се върна към въпроса за надеждите от лятото на 2020-а. Ако погледнем случващото се в страната през призмата на времевата теория, в българския политически живот има цикли. Тези цикли у нас обикновено продължават около четири години, колкото е животът на един редовен парламент. Новият политически цикъл, в който се намираме сега, започна с протестите през 2020 година срещу кабинета на ГЕРБ и главния прокурор. И с желанието да се смени формата на управление, която бе тогава. Това беше началото на този политически цикъл. Тогава се очертаха най-общо два лагера - от едната страна бяха партиите на статуквото, както бяха наречени, а от другата страна - партиите на промяната, както те сами се нарекоха. През 2021 година три пъти ходихме на избори, а на 2 октомври 2022 се проведоха четвъртите - в рамките на две години. Днес този цикъл продължава и в момента сме във втората му половина.

И очаквам да приключи, когато минат местните избори в края на тази година. Някъде там или в началото на 2024-а очаквам да има наместване на пластовете, защото местните избори са изключително важни за всички политически сили.

Те ще дадат ясна представа за разположението на партиите. Ще се види дали ГЕРБ ще удържи доминацията, която има в местната власт. Важно е какво ще се случи в София и в още няколко големи общини. Сега следим с повишено внимание събитията от последните дни в Пловдив. Ако ГЕРБ запази доминацията, която има в местната власт, запази устойчивото си стабилно присъствие по места, това ще стабилизира партията и на национално ниво. Но все по-ясно се вижда, че ГЕРБ излиза от изолация и на този етап възстановява диалога с останалите политически сили. Ще видим дали енергията, която обединението на ПП и ДБ ще събере, ще може да противостои на тази тенденция. Каква ще бъде развръзката от този „голям разказ“? За мен от този „голям разказ“ ще спечелят големите политически субекти - ГЕРБ от една страна, а от друга ПП и ДБ. Всички останали по-малки политически играчи ще губят, доколкото фокусът се измества върху големите, а другите остават в периферията. Когато сме в една перманентна изборна кампания, вниманието на хората към политическия дневен ред много трудно може да бъде привлечен от страна на по-малките играчи, които към момента имат шансове да влязат в парламента - ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“. В случая тяхната основна роля е да се опитат да се преборят за вниманието на избирателите. Доколко ще успеят… Кампанията ще покаже.

- Референдумите размиват ли политическото говорене…
- За съжаление, в момента сме свидетели на инструментална употреба на референдумите от страна на политическите партии, които ги организират. „Възраждане“ и ИТН използват референдума, за да разиграят собствен сюжет. Това да им гарантира присъствие в публичната и в медийната среда. В случая говорим за присъствие и публичност дори отвъд предсрочните избори на 2 април, защото подписи ще се събират и след това. Свидетели сме на подмяна на употребата на инструмента „референдум“. Това е опасно дотолкова, че референдумът по своята същност е един много демократичен инструмент, а виждаме, че в момента е взет много популистки за „лично ползване“ от определени политически сили. Когато институциите отстъпват това поле, то се завладява от популизма. Предизборната кампания ще се повлияе и от двата референдума. Тяхната основна цел е да вдигнат процентите за две определени партии – „Възраждане“ и ИТН. Предстои да видим доколко ще е значим ефектът от двата референдума. Говорим за референдумите „кога да бъде въведено еврото“ и за „промяната на формата на управление в България в президентска република“. Смятам, че и по двата референдума Конституционният съд трябва да се произнесе относно тяхната допустимост. Апелирам към всички български избиратели внимателно да тълкуват ходовете на политиците и да не им се предоверяват.

- И да завършим с новите санкции по закона „Магнитски“. Списъкът се разширява. Как ще се експлоатира темата…
- Въпреки мантрата за персонална отговорност, която чухме като реакция от ГЕРБ, очаквам те да претърпят електорална щета. Нещо повече, очаквам това да рефлектира негативно и върху личния рейтинг на Бойко Борисов. В условията на предизборна кампания всяко съмнение вече се възприема като присъда. Не коментирам доколко това е правилно. Предстои да видим какви действия ще бъдат предприети от българските институции и дали ще последват искания до американските власти за по-подробна информация. Също така очаквам борбата с корупцията по високите етажи на властта, наред със съдебната реформа, да бъде един от основните лайтмотиви в предстоящата предизборна кампания. Спомняте си, че приемането на Закон за антикорупционната комисия с разследващи функции бе първият от 16-те приоритета, с които ПП потърси подкрепа за кабинет през ноември. Сега този приоритет ще бъде препотвърден.