Защо в България е по-скъпо, отколкото в богати страни от ЕС

Цените на храните се увеличиха навсякъде в Европа, но в България скокът е толкова голям, че плаши хората. А държавата прилага твърде мижави мерки срещу инфлацията. Какви са истинските причини за скъпотията?

Цените на някои храни на дребно в най-бедната членка на ЕС България надхвърлиха тези в европейски страни с висок стандарт. За яйцата статистиката показва, че в ЕС поскъпването е средно с 67%, а в България с още повече, независимо че цената от производител е най-ниската в ЕС - 28 ст. без ДДС. Сайтът Mediapool.bg разкри, че олиото и маслото в България са значително по-скъпи като крайна цена дори в сравнение с най-скъпата и съответно – най-богата държава в ЕС – Люксембург.

За цялата 2022 г. храните на едро в България са поскъпнали с 51,8%, според Индекса на тържищните цени, а доходите - средно с двайсетина процента. По данни от анкета на Националния статистически институт (НСИ), посветена на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията Ковид-19, 67,8% от анкетираните посочват, че през последното тримесечие на 2022 г. доходът на домакинството им е останал без съществена промяна спрямо последните 12 месеца. Независимо от увеличените пенсии, социални помощи и ръст на заплатите, над 75% от анкетираните имат трудности да покрият разходите си по ска́лата от “известни затруднения”, “трудно” до “много трудно”, а едва 4% нямат проблеми с цените.

Какви са причините

Няма само една причина за поскъпването на храните, което е в глобален план. Към сътресенията на пазарите на зърно, слънчогледово олио и фуражи, предизвикани от войната в Украйна, която е сред най-големите производители в света, се прибавят и високите енергийни цени. Производители и търговци вдигат цените, защото се повишават техните разходи - за производство, транспорт, заплати и осигуровки, наеми, вода, ток, газ и др. Оттам нататък във всяка държава влияят специфични за нейния пазар и вериги на доставки проблеми.

В България тези проблеми се наричат наработещи институции, слабо земеделско производство, практики на картелиране, които ограничават конкуренцията и налагат монополни цени. Преди ден по БНТ банкерът Левон Хампарцумян коментира, че “в различни сектори на икономиката са направили картелчета, споразумения и всичко това помпа инфлацията много повече, отколкото в страни, където има ефективно действащ пазар”.

Покачването на цените на храните започна осезаемо от миналата есен, но едва сега Комисията за защита на потребителите (КЗП) се сръчка и направи близо 500 проверки за по-малко от месец, при които откри и толкова нарушения. Но КЗП може да проверява само за некоректно обявени цени и други нелоялни търговски практики от този тип като подвеждащи промоции, подвеждащи послания и др., а максималната глоба, която по закон може да налага, е 50 000 лева. В други държави е процент от оборота.

По-лесно е обаче да се ударят щандовете, отколкото да се проследи цялата верига от производител до търговец и навързаните по нея прекупвачи.

Какво прави държавата

Наистина, какво прави държавата? Подпомага бизнеса с енергийни помощи заради високите цени. Програмата стартира от октомври 2021 г. и ще продължи до края на 2023 г., като раздадените до края на октомври 2022 г. компенсации надхвърлят 4,4 милиарда лева.

За цените на храните обаче мерките са с административно-команден характер и имат нулев ефект. Служебното правителство се притесни от цените в началото на февруари и след едномесечно обмисляне на мерки, съчетано с проверки на Комисията за защита на потребителите, за да не изглеждат толкова безпомощни, на 1 март кабинетът обяви създаване на Национално координационно звено за овладяване на цените на хранителните продукти. Сайтът със сравнителни цени, за който министрите говорят от няколко седмици, е обещан да тръгне следващата седмица.

Информираност - добре, а после?

Информирането на потребителите е най-сериозната мярка, която държавата е измислила, и обявеното днес по NOVA намерение на служебния министър на икономиката Никола Стоянов е пак в тази посока. Ако търговец иска да сложи надценка, по-висока от 25% върху дадена стока, да информира Комисията за защита на потребителите, след което КЗП ще може да провери дали има аргументи за надценката. Правителството още умува дали прагът да е 20% или 25%, но все едно какъв праг ще сложи, Комисията за защита на потребителите не може да проверява ценообразуването, камо ли надценките. Така че идеята е мъртвородена.

На 16 февруари пък Комисията за защита на конкуренцията е започнала “предварително проучване за наличието на нелоялна конкуренция и забранени търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти”. При темповете, с които работи КЗК и отчетената от създаването ѝ досега слаба ефективност, едва ли оттук може да изскочат разкрития за големи нарушения и съответстващите им наказания, които стигат и до 10% от оборота. Така че засега усещанията за “картел между търговските вериги” и “масови надценки от 80-90 процента”, гласно изразявани от министри на публични прояви, остават субективни оценки за неназовани юридически лица.

Това ли са мерките?

Мижавите мерки на държавата, ограничени и от законите, които законодателите са “пропуснали” да направят по-ефективни, роди неизбежния популизъм, засилен заради предизборната кампания. БСП вече обяви, че ще внесе законопроект за таван на цените, а малката партия МИР поиска замразяването им за минимум 3 месеца, подобно на споразумението между правителството във Франция и супермаркетите.

Кабинетът на президента предпочита да се концентрира върху информираност на населението. Всякакви други мерки ще му докарат главоболия с куп бизнеси и кръговете им.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.