Какво е влиянието на Втората поправка в САЩ, когато говорим за оръжие? Искрен Иванов пред ФАКТИ

Рейтингът на одобрение на настоящия президент на САЩ Джо Байдън е паднал до най-ниското ниво от встъпването му в длъжност в Белия дом. Това показва ново проучване на Gallup, публикувано на официалната интернет страница на компанията и цитирано от американския вестник New York Post. Анкетата е проведена между 3 и 25 април. Тя е завършена в деня, в който Байдън обяви, че ще се кандидатира за втори мандат. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Искрен Иванов, политолог и експерт по международна сигурност и управление на конфликти и преподавател в Софийския университет.

- Г-н Иванов, Джо Байдън се кандидатира за втори президентски мандат в САЩ. Мотото на кампанията му е "Да си довършим работата"… Какво обеща и какво изпълни през този мандат той?
- Джо Байдън влезе в Овалния кабинет с обещание за промяна, която да доведе до помирение в американското общество, което беше сериозно поляризирано след управлението на бившия американски президент Доналд Тръмп. Обещанията на Байдън могат да бъдат проследени по две оси. Първата е вътрешнополитическата, която най-общо се свежда до следното:
- отваряне на нови работни места и борба с безработицата, която ежегодно става причина милиони американци да загубят кредитите и домовете си;
- достъпно здравеопазване, така че здравните грижи да не бъдат привилегия, а право на всички американски граждани;
- институционална реформа, която да отстрани порочните корупционни практики в американския политически процес.
Втората е външнополитическата, която обхваща:
- препотвърждаване на съюзническите договорености с държавите – съюзници на САЩ;
- придържане към принципа на „споделеното бреме“ във военните съюзи, където Америка участва – колективната отбрана в НАТО да бъде не монопол на САЩ, а колективна финансова отговорност на всички страни-членки;
- изграждане на качествено нова Стратегия за национална сигурност на САЩ, която да покаже кои държави Америка вижда като съюзни, кои – като съперници, и по какъв начин Вашингтон възнамерява да запази лидерската си роля в глобалната политика.
В по-голямата си част тези обещания бяха изпълнени, като акцентът падна върху външнополитическата ос, по разбираеми причини – войната в Украйна. Същевременно обаче администрацията Байдън не успя да се справи с две много важни предизвикателства, които и до днес разделят американското общество – липсата на достъпно здравеопазване и огромната ножица между група много богати милиардери и американците, които смятат, че живеят като средна класа, но всъщност далеч не могат да си позволят привилегиите, с които разполага да кажем средната класа в Европа. Ако трябва да обобщим – работа за довършване има, основно на вътрешнополитическия фронт.

- Как кореспондира това „Да си довършим работата“ с „Да направим Америка отново велика“ на Доналд Тръмп…
- На мен този девиз по-скоро ми напомня на един друг девиз от българската политическа действителност, но ще се въздържа от коментар, тъй като случайни съвпадения няма. Ако трябва да сравним маниера на Байдън с този на Тръмп, двете нямат нищо общо. „Да си довършим работата“ призовава към реални, отговорни действия във всички възможни посоки.

„Да направим Америка отново велика“ има силен популистки заряд, който - макар и да е продиктуван от силно патриотични чувства, е лишен от политическо съдържание.

В предизборния си клип Байдън много подробно изброява каква работа има още да се върши и какво още може да направи неговата администрация за Америка, завършвайки с думите - „… сега не е време да се отказваме“. Това е директно хвърляне на ръкавицата към Републиканците и „Да направим Америка отново велика“.

- Байдън е действащ президент, а Тръмп е подсъдим. Каква развръзка да очакваме...
- По отношение на аферата "Тръмп", аз ще повторя своята теза, че тук не става въпрос просто за един съдебен процес. Това е сблъсък между либералното и консервативното крило в САЩ. Факт е, че Тръмп допусна много стратегически грешки по време на мандата си, но не можем да си затворим очите за това, че демократите в САЩ имат интерес той да се откаже от предизборната надпревара и да бъде стигматизиран като престъпник. Ето, преди дни научихме, че сега се появила още една дама – Джийн Каръл, която съди Тръмп за изнасилване. Защо тези обвинения не бяха повдигнати, когато Тръмп беше президент? Или поне защо не бяха оповестени, нали имаше процедура по импийчмънт и то на два пъти? Трудно е да се каже каква връзка може да очакваме при Тръмп, но ще е необективно да не отбележим, че в част от обвиненията личи почеркът на либералите. Казано с други думи, ако говорим за развита демокрация, демократично е на Тръмп да не се създават пречки да участва в изборите и – ако спечели номинацията и подкрепата на републиканците още веднъж, по-добрият от двамата да победи.

Номинацията на Байдън не ме изненадва, но е много грозно, че има хора в Европа и Америка, които робуват на предразсъдъци като възраст.

Спомняте си, че така беше и като започна войната в Украйна – Америка била слаба, Байдън бил болен, администрацията му била неадекватна и някой друг дърпал конците. Фактите обаче сочат обратното. В крайна сметка, Франклин Рузвелт е бил на инвалидна количка, когато извежда САЩ като победител от Втората световна война.

- Най-голямата критика към Байдън бе свързана с изтеглянето на войските от Афганистан. Как гледаме днес на този ход от дистанцията на времето…
- Тази война трябваше да свърши. Продължителното разполагане на американски войски в Афганистан след 11 септември беше огромна стратегическа грешка по две причини. Първо, политическата култура, която вирее по тези географски ширини, няма нищо общо с либералната демокрация и никога не би възприела либералните ценности.

Как ще говориш на талибаните за права на жените, ЛГБТ движения, партийни системи?

И за нещастие, след падането на режима в Афганистан, хората припознаха като негова алтернатива не демокрацията, а радикалният ислям – каквото се случи и след т.нар. Арабска пролет в Близкия Изток. Второ, в Афганистан Америка осъзна границите на своята геополитическа мощ. Тя можеше да сваля неприятелски режими и беше готова да воюва с всяка държава, която я заплашваше, но не можеше да поддържа построените наново демократични режими, ако нямаше подкрепата на хората в тези държави. Ирак е друг пример в това отношение. Решението на Байдън беше рационално, защото сега на Америка трябват свежи сили в Пасифика.

- Доналд Тръмп предпочиташе да води по-пасивна политика към съюзниците в НАТО, а Байдън върна САЩ към традиционното ѝ външнополитическо поведение. Виждаме подкрепата за Украйна, а САЩ са предоставили на Киев помощи зад над 70 милиарда евро. Какво промени войната в Украйна…
- Може би е добре да се запитаме какво ли не промени. Но конкретно на вашия въпрос – с действията си Байдън показа, че съюзниците на Америка все още могат да разчитат на нея. Ще припомня едно интервю на самия Байдън, което излезе по CNN, малко след като американското разузнаване оповести плановете на Русия да нападне Украйна. Тогава почти никой не вярваше, че това ще се случи. Един журналист попита президента: "Ще изпратите ли войници на помощ на Украйна?"
Байдън отговори: „Не, нито един американски войник няма да стъпи в Украйна. Но ако Русия нападне НАТО, ние ще отговорим, защото имаме „свят дълг“ към нашите съюзници.“

В последно време обаче се наблюдава разлом между политиците и военните в САЩ.

Политиците сякаш са по-склонни да продължат с помощите за Украйна, вярвайки, че така ще изтощят Русия и ще я принудят да преговаря. Военните обаче рационално отчитат, че това може да доведе до ядрена война. Дано не се налага да тестваме тези хипотези.

- Голям проблем на САЩ като страна, на всеки президент, са масовите убийства. Много се говори за затягане на законите за притежание на оръжие, но…
- Това няма да се случи в САЩ. Втората поправка в Конституцията постановява, че всеки гражданин има право да носи свободно оръжие. Така е възникнала американската армия. Когато британците са избивали американци по улиците, бащите – основатели на САЩ, са прокарали тази поправка, защото Америка не е имала армия, а е имала нужда от въоръжени граждани, които да се бият с колонизаторите. Казано по просто, Американската революция е станала възможна благодарение на Втората поправка. Някой би казал, че тези времена са отминали, но за американците тази поправка има свещен смисъл, подобно на федерализма като конституционен принцип. За нея се правят филми, постановки и т.н. Колкото и странна да изглежда тази свобода на европейците, едва ли ще се намери президент, който да оспори Втората поправка, защото това ще доведе до масово недоволство от страна на военното лоби в САЩ.

- Стигна се до компромис между републиканци и демократи и вече се предвижда по-сериозен контрол върху купувачите на оръжия под 21-годишна възраст. Това достатъчно ли е…
- Да, това е напълно достатъчно. Прогнозата ми е, че тези мерки ще продължат и вероятно Конгресът на САЩ ще прокара Актове или както още ги наричаме в Европа – Закони, които да регламентират как и под каква форма може да се продава оръжие. Това обаче няма да засегне Втората поправка. Що се отнася до лицензите – те са изрично правомощие по Конституция само и единствено на щатското законодателство. От отделните щати зависи как ще се издават лицензи.

- Въпросът с миграцията обаче продължава да не е решен. Границата с Мексико продължава да е гореща тема? Броят на хората, които пристигат на границата всеки ден, остава непроменен - 8000 души към декември 2022 година...
- Америка е 99% имигрантска държава. Ако правителството реши да прокара рестриктивни мерки, подобно на забраната за влизането на мюсюлмани от администрацията Тръмп, това сериозно ще навреди на американската икономика. В духа на американската демокрация е тези хора, които имат легално право да имигрират, да бъдат допуснати на американска територия и интегрирани в обществото, трудовия пазар и т.н. По отношение на нелегалните мигранти мерките са ясни – те не трябва да бъдат допускани в САЩ, но това няма да стане със строене на стени, а с граничен контрол. Когато бях гост-изследовател в Университета в Остин, имах възможността да посетя мексиканската граница в Ел Пасо и гледката наистина е потресаваща – от една страна са американските къщи и семейства, а от другата мексиканците, които живеят в пълна бедност и мизерия. Обяснимо е желанието на тези хора да живеят по-добър живот. Но ако те искат да станат част от американската нация трябва, да се интегрират в т.нар. melting pot – да приемат американската култура и ценности. Тогава и само тогава те могат да бъдат част от Американската мечта.