Опасенията за бъдещето на Арктическия съвет нарастват на фона на застой в сътрудничеството с Русия

В продължение на близо 30 години Арктическият съвет е ярък пример за сътрудничество след края на Студената война, като осемте му членове, сред които представители на Русия и САЩ, работят заедно по научни изследвания за промените в климата и социалното развитие в този деликатния в екологичен план регион.

В момента обаче година след като членове на Съвета спряха да си сътрудничат с Русия в резултат на инвазията ѝ в Украйна и Норвегия се готви на 11 май да поеме председателството на Съвета от Москва, анализатори поставят въпроса дали просъществуването на полярната организация е изложено на риск, ако тя не може да работи съвместно с държавата, която контролира повече от половината от арктическото крайбрежие.

Един неефективен Арткически съвет може да се окаже пагубен за околната среда в региона и за 4-милионното му население, което трябва да понася последствията от разтапящите се ледове и от интереса, който неарктически държави проявяват към почти неизползваните минерални ресурси на региона.

В миналото Съветът, който включва осемте арктически държави Финландия, Норвегия, Исландия, Швеция, Русия, Дания, Канада и САЩ, е изготвял обвързващи споразумения за защита и опазване на околната среда. Освен това той е платформа, която дава гласност на коренното население, и не се занимава с въпроси по сигурността.

С прекратяване на сътрудничеството с Москва обаче, около една трета от сто и тридесетте проекта на Съвета са замразени, не може да стартират нови проекти, а съществуващите такива не може да бъдат подновени. Учени от Запада вече не работят съвместно с руските си колеги по проекти, като например открития за промените на климата, а сътрудничество в мисии за търсене и спасяване и по време на нефтени разливи е преустановено.

"Опасявам се, че това ще се превърне в спънка за възможността на Арктическия съвет да се справи с тези разностранни въпроси", каза за Ройтерс американският сенатор от щата Мейн Ангъс Кинг.

Разединен ли е регионът?

Затоплянето в Арктика става около четири пъти по-бързо отколкото в останалата част от света.

С топенето на морския лед полярните води стават достъпни за корабоплавателната и други индустрии, които искат да използват изобилието от природни ресурси на региона, сред които са петрол, газ и метали, като злато, желязо и редкоземни елементи.

Раздорът между Русия и останалите страни членки на Арктическия съвет означава, че е малко вероятно да се отвърне адекватно на тези промени.

"Норвегия се изправя пред голямо предизвикателство", каза съдиректорът на Арктическата инициатива на факултета по политика и управление "Кенеди" на Харвардския университет и бивш съветник по научните въпроси на американския президент Барак Обама Джон Холдрън. "А именно как да продължи колкото се може повече с добрата работа на Арктическия съвет в отсъствието на Русия", поясни той.

От своя страна Русия смята, че това не може да стане без нейно участие. Съветът започва да отслабва, каза за Ройтерс руският представител в Съвета Николай Корчунов и добави, че не е сигурен, че Съветът ще може да просъществува в качеството си на основна платформа за въпросите на Арктика.

Вероятността Русия да действа сама по проблемите на региона или дори да основе свой собствен съвет, който да се конкурира с Арктическия съвет, допринася за нарастване на безпокойството. Наскоро Москва предприе действия за разширяване на сътрудничеството на Арктика с неарктически държави, като на 24 април подписа меморандум с Китай за съвместна работа на бреговата охрана на двете държави в Арктика. Няколко дни по-рано, на 14 април, Русия покани държавите БРИКС - Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка – да проведат научни изследвания в нейното селище на арктическия архипелаг Свалбард, който е част от Норвегия, но на който други държави могат да извършват своята дейност според договор от 1920 г.

"Русия се опитва да изгради връзки с някои неарктически държави, в частност с Китай, което е обезпокоително", каза изпълнителният директор на Арктическия ръководен комитет към Белия дом Дейвид Балтън.

Корчунов заяви, че Москва приветства присъствието на неарктически държави в региона, при условие че те нямат военни намерения. "Поставяме акцента върху партньорство от чисто миролюбив характер, което показва необходимостта от разрастване на научно и икономическо сътрудничество с неарктически страни", добави той.

Как да се ангажираме с Москва?

Норвегия е "оптимистично" настроена, че поемането на председателството от Русия ще бъде безпроблемно, тъй като е в интерес на всички арктически държави да запазят Арктическия съвет. "Трябва да защитим Арктическия съвет в качеството му на най-важния международен форум за арктическо сътрудничество и да направим всичко възможно той да просъществува", каза за Ройтерс норвежкият заместник външен министър Айвинд Вад Петерсон.

Това няма да бъде лесно, имайки предвид обтегнатите отношения между Осло и Москва. През април Норвегия експулсира 15 руски дипломати, като се обоснова с това, че те са шпиони. Москва отхвърли това обвинение, а Корнучов заяви, че с експулсирането на дипломатите се подкопава доверието, което е необходимо за съвместно сътрудничество.

Според анализатори Норвегия, която е страна членка на НАТО и има обща граница на Арктика с Русия, все още е в добра позиция да се справи с поддържане на деликатния баланс в отношенията с Москва.

"Норвегия е страната, която най-открито поддържа идеята за оставяне на отворена врата за Русия, за да може тя да се върне, когато е политически възможно, и да стане отново член на Арктическия съвет", каза старшият научен сътрудник по управление и сигурността на Арктика към института "Фритьоф Нансен" в Осло Свейн Вигеланд Ротем.

В крайна сметка Съветът ще трябва отново да се ангажира с Русия дори и все още този момент да не е настъпил, каза политикът Ая Ларсен. "Не виждам Арктическия съвет без Русия за в бъдеще", добави Ларсен – политик от Гренландия в датския парламент и председател на парламентарната група на Арктика, която включва депутати от арктическите страни. "Трябва да се подготвим за едно ново време, след като един ден войната (в Украйна) приключи", допълва Ларсен.

Десислава Николова, БТА