На 100 работещи у нас се падат 76 пенсионери

Обикновено в съвременните общества двама работещи издържат един пенсионер. В някои страни, където традиционно имаме по-висока раждаемост и по-младо население един пенсионер се пада на трима работещи.

За съжаление, в България в резултат на отлива на млади хора от страната заради интензивната емиграция, а също и заради ниската раждаемост и високата безработица, на 100 работещи се падат в момента 76 пенсионери, което е крайно неблагоприятно.

Това заяви в предаването на News 7 „Пин код” проф. Йордан Христосков, бивш министър на труда и социалните грижи и управител на НОИ.

Проф. Йордан Христосков  е съветник на президента на Република България по социалните въпроси през 1996 – 1997 г. От дълги години е в Института за икономически изследвания към БАН. Преподава социално осигуряване, осигурителен пазар и международни осигурителни отношения в няколко университета. Автор на книгата „20 години в окото на бурята”.

Това е изключително натоварващо за системата, подчерта Христосков. По думите му затова вече се въвеждат т.нар. параметрични реформи. Тоест променят се параметрите, за да може да се облекчи издръжката на възрастното население. Най-популярното да се вдига ръста за пенсиониране.

„Общо взето най-справедливо е периодът на получаване на пенсия да бъде два пъти по-малък от периода на трудовия живот. Тоест един човек, ако започне работа от 20 години, трябва да работи минимум 40 години, като изключваме периодите на безработица и около 20 години да получава пенсия. Тогава се постига вече една финансова стабилност на пенсионната система”, посочи професорът.

Той подчерта, че все пак нашата пенсионна система е млада. При нас проблемите са главно в т.нар. публично осигуряване, при което в резултат на неразумни политически действия бяха извършени промени.

От една страна увеличават се разходите за пенсии, най-вече заради ранното пенсиониране на определена категория хора и заради това, че много лесно може да се получи инвалидна пенсия. Тоест ние имаме високи разходи за пенсии.

От друга страна бяха намалявани осигурителните вноски с цел стимулиране на бизнеса.

Така осигурителната система беше натоварена с неспецифични задачи – да помага на конкурентноспособността на бизнеса и се създаде един доста сериозен резерв в публичната система, в т.нар. държавно обществено осигуряване.

Проф. Христосков разясни и т.нар. разплащателна пенсионна система:

При разплащателната или т.нар. разходопокривна пенсионна система с текущите постъпления по осигурителни вноски се покриват текущо възникващи разходи. Или това е т.нар. междугенерационна солидарност. Сега работещите изплащат пенсиите на хората, които вече са възрастни, с чийто пък осигурителни вноски са плащани пенсиите на техните предшественици.

Предимството на тази система е, че тя не зависи от капиталовите пазари, тъй като тук, както стана в началото на разговора, казахме, че там няма инвестиции, много малко резерви. И тук няма риск от инфлационни шокове, от финансови кризи. Недостатъкът е, че този обществен договор между поколенията много често се нарушава по субективни причини, тоест когато правителствата плащат повече на възрастното население, но ощетяват с това младото население като ги натоварват с по-високи вноски и ползват кредити, които впоследствие трябва да бъдат връщани. Тоест тази система е доста зависима от политическата конюнктура.

Ние имаме най-ниска ефективна възраст на пенсиониране, в България. Тоест, ако стандартната възраст за пенсиониране за мъжете е 63,8 години, а за жените 60,8 години, реалната възраст, на която се пенсионират хората, средната възраст е около 56 години.

Например, за работещите в системата на МВР възрастта за пенсиониране е под 50 години, 49,6 години. Така че това е едната посока.

Другата е работата с осигурителните вноски. Ние имаме намаляване на осигурителните вноски почти двойно в сравнение с 2000 г., пак казвам с цел да се подобри конкурентноспособността, това, което и вие казахте – бизнесът в затруднение да му се помогне с ниската степен на събираемост, което вече при една и съща ставка, която вече е ниска, води до нарушаване принципите на конкурентноспособността – едни плащат вноски, едни не плащат.

Със сивата икономика, другият проблем е сивата икономика и големият брой неосигурени, които разчитат в края на краищата да получат една минимална гарантирана пенсия.

Тоест имаме измами срещу самата осигурителна система. Измама имаме не само в пенсионното осигуряване. Измама имаме и в мнимата безработица, в болничните листове, които се дават съвсем безотговорно.

В числа аз бих казал, че спокойно можем, ако всички тези пробиви бъдат запушени да спестим около 1 млрд. на година, подчерта проф. Христосков.