Когато еколозите бяха симпатични

А бяха времена, когато приемахме еколозите като безкористни радетели за природозащитни каузи. Щом съобщаваха, че се гласи протест, асоциативно го свързвахме с еколозите. И обратното - чуехме ли информация за еколози, представяхме си протест. За чиста природа. И смятахме без особена борба на мотивите, че те са прави.

Презумпция. Това бе нещо естествено. Зелените организации имаха дори симпатиите на неутралните политически фенове, когато се включваха в такива или онакива предизборни кампании, като радетели за чиста природа. И най-вече, хората вярваха в чистите им помисли.

От няколко години сме свидетели на нелепата ситуация, в която протестиращи и еколози са смъртни врагове.

Всичко се промени. И това тръгна от момента, в който бавно и полека започнаха да се прокрадват информации за финансирането на новите "зелени". Дълги списъци с умопомрачителни цифри и дейности, в които причинно-следствената връзка и здравия разум си дават тежка битка, в която на финала умира логиката, прободена от отровния рог на защитен бръмбар.

Всички знаят за какви суми става въпрос, за какви "мероприятия" говорим и никой не го е отрекъл. Когато по такъв умопомрачителен начин играе парата, логично наеженото от страховете за поминъка си население не желае да седне на една маса с новите еколози.

Според един бивш финансов министър справедливостта може и да е класово понятие, но когато едни получават чудовищни пари, за да броят брадавиците по хобота на триухия петогъзец, а други не могат да си сложат ограда, защото същото същество ще се спъне в нея, нещо не е наред. Такива работи...