Войната срещу Украйна: тест за швейцарския неутралитет

Войната в Украйна провокира дебат в Швейцария за дългогодишния неутралитет на страната. Либерални политици призовават Швейцария да се откаже от неутралитета си или поне от стриктните правила за реекспортиране на швейцарски оръжия към трети страни. До момента усилията им са напразни: парламентът не разреши на съюзниците на Швейцария да изнасят произведени в страната оръжия към Украйна. Германия, Дания, Испания и Нидерландия поискаха разрешение да дадат на Киев швейцарски оръжия.

В същото време дясната Швейцарска народна партия се провали в опита си да предотврати обръщение на украинския президент Володимир Зеленски към швейцарския парламент, което той направи в четвъртък. "Украйна се опитва да окаже директно влияние върху вземането на решения в парламента относно доставките на оръжия и боеприпаси", написа миналия месец в Туитър швейцарският депутат Томас Ески. "Нашият неутралитет се нарушава", твърди той. Опитите му да спре видеообръщението на Зеленски обаче удариха на камък. Макар Швейцария да се придържа към неутралитета си, тя се обяви против руската агресия срещу Украйна.

Още новини от Украйна

Швейцария се присъедини към европейските санкции срещу Русия

И докато доставките на оръжия останаха табу, това не важи за санкциите. Само дни след началото на войната на Русия срещу Украйна Берн се присъедини към европейските икономически санкции срещу Москва - напук на дългогодишната репутация на Швейцария като финансов хъб за богати руснаци. Тогава бившият лидер на Швейцарската народна партия Кристоф Блохер призова за референдум, с който неутралитетът да бъде записан по-недвусмислено в конституцията. Да се включиш към санкциите на ЕС е равносилно на участие във войната, заяви той миналата година пред "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Според историка Марко Йорио подобно тълкуване е некоректно. "Швейцарската народна партия са фетишисти на тема неутралитет. Подобно силно идеологизирано разбиране за неутралитет има много малко общо със същността на неутралитета", казва Йорио пред ДВ. Неговата книга "Швейцария и нейният неутралитет: 400-годишна история" излезе през април.

Какво всъщност означава швейцарският неутралитет?

Йорио смята, че доктрината за неутралитет е доста по-гъвкава от това, което повечето хора си мислят. Швейцария е малка държава, разположена между две водещи европейски сили, в която днес живеят 8,8 милиона души. Тя за първи път се обявява за неутрална през 17 век. Политиката е официално утвърдена в сегашния вид в Хагската конвенция от 1907 г., обяснява Йорио, въпреки че през годините тя е претърпяла много промени.

В ежедневието значението на неутралитет се разбира като да не заемаш страна, дефиницията му в международното право обаче е далеч по-тясна. "Основното задължение на неутралната държава е да се въздържа от подкрепа с военни средства на воюващите страни в международен въоръжен конфликт", пише през 2014 г. академик Пол Зегер, който в момента е посланик на Швейцария в Германия. Ключово е, че тези политики са задължително само когато действително има война между две държави, обяснява Зегер.

Никой не би обявил Швейцария за пацифистка страна или пък би я обвинил, че страни от световните дела. Тя разполага със сериозна армия, а военната служба за младите швейцарци е задължителна. Производителите на оръжие в алпийската държава са сериозен световен износител, който продава на държави като Германия, САЩ и Саудитска Арабия.

Неутралитетът на Швейцария по време на Втората световна война ѝ донесе упреци от европейските ѝ съседи, но впоследствие Берн си спечели уважението на доверен посредник. Срещата на Роналд Рейгън и Михаил Горбачов в Женева през 1985 година е първата между двамата и ключов момент за края на Студената война. Отказът от налагане на санкции по време на Апартейда и репресиите срещу чернокожите в Южна Африка обаче е обект на сериозни критики.

Подкрепа за Украйна - въпреки неутралитета

Швейцарците харесват неутралитета си. Според изследване на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих от 2021 година 96% от швейцарците одобряват неутралитета, а 84% го смятат за неделима част от швейцарската държава. Когато Русия нападна Украйна, Австрия, Ирландия, Швеция, Финландия и Швейцария бяха последните неутрални страни в Европа. От тях Финландия вече стана член на НАТО, а Швеция поиска същото. Макар никоя от останалите да не е предприела такъв решителен ход, във всяка една се води дебат.

Йорио не очаква радикална промяна в Швейцария. Нито страната ще стане член на НАТО скоро, нито ще започне да изпраща оръжия. Но промените на правилата за реекспорт за частните фирми е "горещият въпрос" сега, казва той. Историкът смята, че е напълно възможно те да бъдат променени, но неутралният статут да се запази. Икономическите санкции срещу Русия според него дори са по-провокативен ход.

Според изследване, проведено малко след началото на войната, две трети от швейцарците са против изпращането на оръжия. Почти толкова обаче подкрепят по-активна намеса на Швейцария в Украйна. Предстои да видим дали вчерашната реч на Зеленски в швейцарския парламент ще промени настроенията.

Автор: Елла Джойнър