2024: Украйна я очаква най-тежката година от войната?

2023 година трябваше да стане преломна за Украйна във войната с Русия, но завършва с пат и лек превес на Русия, както твърдят експерти. Следващата година, според тях, навярно ще е най-тежката за Киев.

За да бъде разбран мащабът на промените във войната на Русия срещу Украйна, си струва да си спомним какво стана преди година. Тогава президентът на Украйна Володимир Зеленски излезе триумфално пред двете камари на Конгреса в САЩ и предаде едно бойно знаме от Бахмут. Скоро след това САЩ и Германия за първи път обявиха намерението си да предоставят на Киев съвременна бронирана техника за планираната контраофанзива.

Без милион снаряди, но с F-16

Година по-късно Бахмут е вече отдавна загубен за украинската армия, битката за него стана най-дългата и най-кървавата от началото на войната. Вероятно е съдбата на Бахмут да бъде последвана от Авдеевка – добре укрепеното предградие на Донецк. Контраофанзивата не оправда надеждите, призна през есента украинското командване в лицето на Валерий Залужний. През декември президентът Зеленски отново посети САЩ, но този път целта му беше да гази пожар.

Украинският лидер се опита да убеди законодателите републиканци да деблокират в Конгреса пакета с помощи за Киев от 61 милиарда долара, но не постигна успех. Бившият посланик на САЩ в Украйна Джон Хърбст обвини за това „неголяма част от Републиканската партия“, обвързала поддръжката за Киев с мерките по ограничаване на миграцията в САЩ. Експертът прогнозира, че в началото на 2024 година има вероятност от над 50% да се намери решение на проблема.

Сега Западът не само не обещава на Украйна ново оръжие, но и не изпълнява обещаните доставки. ЕС вече призна, че до март 2024-а година няма да успее да предаде на Киев един милион единици боеприпаси. Изключение от общата тенденция са изтребителите F-16. Украинските пилоти завършват обучението си, първите самолети могат да бъдат предадени на Киев в най-скоро време. От тях се очаква да увеличат възможностите на украинската армия, но не и да доведат до прелом във войната. Хърбст нарича „горчива шега“ плановете на западните държави да предадат на Украйна десетки изтребители, при положение, че тя има нужда от стотици. Същото важи и за другите видове въоръжение.

Пукнатини в западната солидарност

През ноември Залужний написа в списание „The Economist“, че ситуацията на фронта е близо до патовата, и че пробивът на украинските части ще е невъзможен без доставката на нови видове оръжие. Този „ултиматум“, както го нарича австрийският историк Александър Еткинд, не сработи.

Във втората година от войната западната поддръжка за Украйна достигна своя пик – доставени бяха много нови оръжейни системи, но в ограничено количество. Хърбст обяснява това с „плахостта“ на двама ключови играчи – САЩ и Германия, които според него се опасяват от заплахите на Русия да използва ядрено оръжие срещу Украйна.

През 2023 година в солидарността на Запада с Киев се появиха пукнатини не само в САЩ, където фактически започна предизборната борба. В ЕС няколко държави от Източна Европа ограничиха вноса на украинска селскостопанска продукция, при което някои от тях блокираха граничните преходи за товарни автомобили от Украйна. Киев, изглежда, не беше готов за това. Към края на годината проблемът е почти отпаднал, но би могъл да се усили отново.

Военните успехи на Киев: дронове срещу Москва и удари по Крим

Според експертите обаче най-тревожното са пукнатините в позициите на военното ръководство на Украйна. На фона на неуспешната офанзива, завишените очаквания и съмненията относно западната поддръжка, в Киев възникна забележимо напрежение между президента Зеленски и главнокомандващия Залужний. Преди това обвинения в корупция в Министерството на отбраната доведоха до смяна на неговия ръководител. А в основно изпитание за новия министър Рустем Умеров в началото 2024 година изглежда ще се превърне разширяването и затягането на правилата за мобилизация.

Военните успехи на Украйна през 2023 година - ударите по летища в Русия, атаките с дронове срещу Москва, както и нападенията срещу военни цели в Крим, отслабването на Черноморския флот, както и пробива в зърнената блокада, не са променили ситуацията на фронта като цяло, твърдят експертите. Войната на Израел против Хамас пък показа, че вниманието и ресурсите на Запада могат да се пренасочат към други конфликти. Наблюдателите определят като един от малкото позитивни за Киев моменти в края на 2023 година решението на лидерите на ЕС да започнат преговори за членство с Украйна. Но и то бе помрачено от новината, че въпросът за 50-те милиарда евро помощ, от която Киев остро се нуждае, остава блокиран заради негативната позиция на Унгария.

Заради всичко това 2024 година може да стане най-трудната във войната, започнала за Киев още с анексията на Крим през 2014 година. Умората на обществото от войната очевидно се усилва както в самата Украйна, така и в страните, които я поддържат. Анализаторите вече не очакват пробив на фронта, а популярността на Зеленски спада. В момента доверието на украинците към него е 62 процента, преди година беше 86 на сто.

„Путин може и да победи“

Според експертите в основен риск за Киев през новата година могат да се превърнат президентските избори в САЩ, след които в Белия дом може отново да влезе Доналд Тръмп или някой от неговите съмишленици. При това положение може да се очаква радикално съкращаване на военната помощ от САЩ за Украйна. „Това е най-опасният момент в руската война срещу Украйна“, предупреждава Джон Хърбст. По неговите думи, без американската помощ за Киев Путин може и да победи.

Европа се готви да увеличи своята подкрепа, но едва ли ще може да поеме изцяло дела на САЩ. На този фон в Киев все по-рядко говорят за приемането на страната в НАТО – тази перспектива може да се отдалечи.

В най-добрия случай, както казват експертите, 2024 може да стане година на позиционна война, в най-лошия – вътрешните конфликти и недостатъчна поддръжка на Запада могат да доведат до окупацията на все по-големи територии в източната и в южната част на Украйна.