За паметника на Тюркян край с. Могиляне и за този край гара Буново

На 26 декември в кирковското село Могиляне отново както всяка година се състоя възпоминание- митинг пред паметника-чешма на най-малката жертва на т. нар. възродителен процес - 17-месечната Тюркян. Събитието беше почетено от огромни тълпи от целия Кърджалийски регион, български депутати, пратеници на партийните структури от страната и гости от Турция, пратеници на партийните структури от страната. Пред паметника се е поклонил и председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски. Паметникът е солиден и на него изписани името на бебето- на турски език.
Но кое е това бебе и какво се е случило, за да му бъде отдадена такава почест?
Ето какво се е случило.
На 24 декември 1984 г. в с. Бенковски по линия на общинския комитет на БКП започва смяната на имена на българските турци с български в селата Горски извор и Каялоба. Предварително на българските турци от тези села са им отнети паспортите с турските им имена.. На следващия ден пред комитета се появява тълпа от над 2000 души протестиращи срещу тази акция и настояващи да им бъдат върнати паспортите. Милиция е изтикала тълпата извън селото, но на 26 декември сутринта към Бенковски приижда огромна маса протестиращи хора от селата Каялоба, Горски извор, Китна, Пресека и Добромирци. Към тях се присъединява и група от мъже, жени и деца от с. Могиляне. Сред тях е и Тюркян, която е носена на ръце от майка си. Те са пресрещнати обаче от милиция и противопожарни команди. В тяхна помощ са изпратени подкрепления от окръжните управления на МВР и на Гражданска отбрана в Кърджали и Смолян. Настъпва сблъсък, срещу униформените политат камъни, милицията и военните отвръщат с бой и палки а пожарникарите заливат хората със силни струи вода. Тълпата обаче не отстъпва, градусите на напрежението растат и прозвучават изстрели. От куршуми са загинали двама български турци, настъпва паника и бебето Тюркан е задушено от тълпата.
Насилственото преименуване на българските турци е срамно петно върху тогавашните управляващи, акция, която предизвиква основателен гняв на българските турци. И тази акция не остава ненаказана.

На 9 март 1985 г. на гара Буново е извършен най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Във вагона за майки с деца на влака Бургас – София от български турци- терористи е поставена бомба със закъснител. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец, но влакът закъснява и бомбата избухва на гара Буново. Загиват 12-годишният Георги Цветков, 13-годишният Стефан Атанасов и още седем души. Извършени са още три атентата, но не от мащаба на този на гара Буново, Пловдив, Варна и Сливен. Атентаторите са разкрити и някои от тях са осъдени на смърт. Осъдени за помагачество на шест години затвор са няколко души, между тях Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на един от терористите, който лежи само две години, амнистиран е от президента Жельо Желев и по- късно се издига до областен координатор на ДПС в Бургас.
На 11 септември 2007 близо до гара Буново е открит паметник на жертвите на атентата.

Каква е приликата и разликата между двата паметника?
Приликата е, че и двата паметника са свързани с трагични събития.
Разликите са повече.
Паметникът край гара Буново не е посветен на двете убити от терористите деца, а на всички загинали.И на ежегодните възпоменания не се стичат хора от цялата страна, депутати и българи от чужбина.
Паметникът в с. Могиляне не е посветен на убитите двама български турци, а на едно бебе. Оказало се не по своя воля и избор сред тълпата. И възниква въпросът, защо паметникът е посветен специално на него и защо се организират такива масови възпоминания?
Близкият до ума отговор е, че и наименованието на паметника на бебето Тюркян и организираните масови ежегодни възпоминания не са случайни. Бебето Тюркюн е превърнато в символ, целта е Тюркян, едно невинно бебе да бъде представено като жертва на възродителния процес. Жертва, която да предизвиква и поддържа възмущение сред българските турци и да ги сплотява и да им напомня, че това което се е случило може и да се повтори. В словото си на възпоменанието, Делян Пеевски каза: „В тази връзка се борихме за приемане на новата Конституция на България, за да може да ограничим това никога да не се върне повече - някой да ръководи държавата еднолично и да реши, че може да прави правеното преди 39 години“. Опасност да се повтори такова събитие значи не е отминала, затова и ДПС- Пеевски са се борили това да не се случи с приемането на нова Конституция.
Не че не бива да не се осъждат двете жертви от събитието на 26 декември, нормално би било не на Тюркян, а на тяхно име да се открие паметна плоча или паметник- чешма, като се спомене, че една от жертвите на протестите е било и това бебе, макар че то не е било простреляно, би било живо и ако майка му не го взела със себе си, или ако беше останала в къщи. Тези двама са отишли да протестират срещу една въпиеща несправедливост и са заплатили за това с живота си. Но ежегодните мащабни възпоминания на паметника посветен на бебето Тюркюн не служат на преодоляването на все още съществуващото макар и в не толкова голяма степен разделение на българските граждани от български и тези от турски произход, а обратното да го поддържат. Те служат за укрепване на влиянието на ДПС сред българските турци и на практика подчертават етническия характер на тази партия. За тази цел и на 5 ноември 1993 в Трънак, близо до т. нар. „Доганова чешма“, бе поставена плоча на турски език в памет на тримата осъдени и екзекутирани терористи. Там бе изградена и чешма в тяхна памет, станала известна като „Догановата чешма“. Плочата и чешмата са съборени едва през ноември 1999г. със заповед на РДНСК-Бургас, след окончателно решение на Върховния административен съд в ноември 2009г.
Ако Ахмед Доган иска ДПС да се изтрие обликът на тази партия като етническа, и тя да се превърна в модерна българска партия, която да привлича и етнически българи, той би трябвало да сложи край на тези ежегодни масови възпоминания на паметника на това бебе. И да вземе пример от това, че у нас има много по-силни основания да се правят подобни масови възпоминания на жертвите на Баташкото клане, но това не се прави именно, за да не се подклажда разделение между етническите българи и етническите турци.