Нобеловият лауреат, който чупи Африканския рог

Подписаният меморандум за разбирателство между Етиопия и Сомалиленд ще придаде допълнителна динамика на и без това сложните и разнопосочни процеси, развиващи се в Африканския рог. Още повече, че стратегическото и политическо значение на този полуостров винаги са били по-големи от чисто географските му параметри, поради което случващото се там има свойството да ангажира вниманието и интересите на съседни държави (от Египет до Кения). Достъпът до Червено море и протокът Баб ел-Мандеб, откъдето минава около 12% от световната търговия по вода и стоки за 1 трилион долара годишно, е част от причините за важността на полуострова. Обезпечаването на безпроблемното функциониране на тази търговска линия бе основната причина за формирането на международна коалиция от военноморски сили, лидирани от САЩ, чиято цел е да парира пиратските действия на хутите, разположените от другата страна на Червено море.

Мотивацията за подписването на споменатия по-горе Меморандум за разбирателство е съвпадение на интересите между Етиопия и Сомалиленд. Адис Абеба желае да се сдобие с достъп до Червено море, което е основна цел на етиопската външна политика след обявяването на независимостта на Еритрея през 1993-та година. Вместо да бъде панорама към света, Африканският рог се превръща в затвор за Етиопия, доколкото тя няма собствен излаз към търговските морски артерии. Предвид това ограничение и след обособяването на Еритрея като отделна държава през 1993-та година, Етиопия разчиташе на едноименното пристанище в Джибути, през което минава около 95% от вноса и износа на страната, за което тя заплаща по 1 млрд долара такси на крайбрежната държава.

Сомалиленд пък, чрез сключването на подобно споразумение, цели да постигне официализиране на иначе практическата си независимост спрямо Сомалия. В този аспект Етиопия - като втората по население на континента, като дипломатически гигант на Африканския рог и като държавата, чиято столица е домакин на централата на Африканския съюз - може да бъде полезна на Сомалиленд в степен, която няма регионална алтернатива. Острата реакция на Сомалия срещу това споразумение издава не само критичното отношения към действията на Адис Абеба, но и опасността от това, че те идват от дипломатическата столица на региона.

Въпреки че текстът на подписания Меморандум за разбирателство между Етиопия и Сомалиленд не е публично обявен, от изказвания на техни представители разбираме, че става дума за сделка от следния порядък. Етиопия ще използва 20 километрова част от крайбрежието на Сомалиленд за търговска и военна логистика, в това число и порта в Бербера, за период от 50 години, срещу което Адис Абеба ще признае независимостта на Сомалиленд и ще предостави дял в държавния флагмански превозвач Ethiopian Airlines на властите в Харгейса. Подобно предложение, касаещо пристанището в Масава, бе отхвърлено миналата година от Еритрея.

Въпреки че тук става дума за Меморандум за разбирателство, което означава, че той може и да не бъде реализиран, доколкото изразява по-скоро добрата воля, отколкото стриктен ангажимент от подписалите го страни, този между Етиопия и Сомалиленд е показателен за динамиката в геополитическата констелация на региона.

На първо място, разбирателството между двете страни сигнализира обрат в етиопската външна политика. Досега тази на министър-председателя Абий Ахмед търсеше ползотворно сътрудничество със Сомалия на базата на споделения интерес между Адис Абеба и Могадишу в налагането на тяхната централната власт спрямо отделните, отличаващи се със сравнителна свобода региони в двете страни. С такъв приоритет Абий Ахмед започна война срещу Тиграй, а властите в Могадишу водеха преговори с тези в Харгейса за сдържането на самопровъзгласилата се република в рамките на Сомалия. Към тази ос Етиопия - Сомалия доскоро се идентифицираше и президентът на Еритрея, Исаяс Афеверки, който бе един от съюзниците на етиопския премиер в спомената война на последния срещу Тиграй (въпреки че верен на своята повратливост, сега Афеверки подпомага Амхара в техния конфликт с Абий Ахмед и централните власти в Адис Абеба). По този начин Етиопия се завръща в един предишен период, в който същата си партнираше със отделните региони на Сомалия срещу интересите на Могадишу (предвид наличието на сомалийско население в Етиопия).

На второ място, евентуален пробив на Етиопия спрямо Червено море ще усложни допълнително отношенията на страната с Египет и Судан, които вече са достатъчно проблематични покрай изграждането на язовира "Ренесанс" на Синия Нил, който афектира количеството водни ресурси, достигащи до Хартум и Кайро. Оттук сътрудничеството между Етиопия и Сомалиленд е своеобразна покана за Еритрея отново да възстанови партньорството си с Египет и Судан като своеобразен опит за контрирането на влиянието на Адис Абеба в региона. Преди постигането на мирно споразумение между Етиопия и Еритрея през 2018-та година, именно в лицето на Египет Исаяс Афеверки виждаше естествената контратежест на геополитическите амбиции на Етиопия (процесът, разбира се, бе амбивалентен, доколкото Кайро също виждаше в Асмара трън в петата на Адис Абеба).

Въпреки че практическата функционална независимост на Сомалиленд спрямо Сомалия вече е даденост, с която страните от региона са свикнали, то превръщането на тази територия в споделен плацдарм на Етиопия и ОАЕ е нещо от съвсем друг порядък, което е по-трудно за преглъщане от държавите, имащи отношение спрямо процесите в Африканския рог. Сключвайки въпросния Меморандум за разбирателство със Сомалиленд, Абий Ахмед се въвлича в нова авантюра, която има ресурса да се превърне в по-сложна за него, отколкото са стандартните външно-политически проблеми на Адис Абеба с Кайро, Хартум и Найроби или каквито са вътрешно-политическите му такива с Тиграй доскоро и с Амахара днес. Под ръководството на Абий Ахмед, Етиопия рискува да загуби двама доскорошни приятели (Сомалия и Джибути), да сближи отново Еритрея към Египет (и към онази част на Судан, която все още е контролирана от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан) и да накара Турция и Саудитска Арабия да преоценят отношенията си с Адис Абеба (особено имайки предвид значителния икономически и дипломатически ресурс, който Анкара инвестира в Могадишу, както и липсата на ентусиазъм в Риад от материализирането на влиянието на ОАЕ на запад от Кралството по Червено море). Предвид всичко това, е дискусионно доколко инвестицията на Абий Ахмед в утвърждаването на сътрудничествата му със суданския генерал Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети, който тези дни бе в Адис Абеба, и с ОАЕ, чиято DP World оперира порта Бербера в Сомалиленд, могат да осигурят достатъчна подкрепа за Етиопия, така че тя да успее да превъзмогне рикошетите на авантюризма на етиопския министър-председател.

Именно Абий Ахмед получи Нобелова награда за мир през 2019-та година за постигнатото мирно споразумения с Еритрея година по-рано. Награда, която изглежда цинично предвид последвалата властова хронология на етиопския министър-председател. Днес Африканския рог има нужда от повече мир и по-малко нобелови лауреати.