Надвисналата заплаха от Антарктика

Арктика и Антарктика са полярни противоположности. Първият е океан, заобиколен от континенти, вторият е континент, заобиколен от океан. В едната, общности от коренно население и заселници; в другата, само приходящи, за сезон-два. Силите с ядрено оръжие се сблъскват в Арктика след Студената война; същият конфликт видя режим на управление на мирно научно сътрудничество, създаден за Антарктика, който е по-утопичен в концепцията си от всяко друго споразумение в аналите на дипломацията. Северът има величието на полярните мечки, югът е патосът на пингвините. И двете са обединени в дълбоките катаклизми, поради глобалното затопляне. Но в сравнение с промените, засягащи Арктика, тези, които заплашват Антарктика, са силно подценени, пише The Economist.

Отчасти тази липса на внимание се дължи на отдалечеността на Антарктика; най-голямата база там, американската Макмърдо, е на почти 4000 км от най-близкия град (Крайстчърч, Нова Зеландия). Посещенията в по-голямата си част се правят само от учени, авантюристи и помощен персонал. Отчасти също има привиден застой. Промяната в Антарктика не е като тази в Аляска, където топящата се вечна замръзналост огъва пътища и събаря сгради; или в Сибир, където димът от горящата тундра боядисва небето и изгаря белите дробове. Наистина, дълго време учените бяха склонни да виждат Антарктика като относително стабилна, поне в краткосрочен до средносрочен план. Да, нейните ледени покривки съдържат достатъчно вода, за да повдигнат нивото на моретата с 60 метра, но това ще отнеме векове.

Е, това се оказва самодоволство. Най-големият "хладилник" на Земята, както описваме в секцията за наука и технологии тази седмица, показва тревожни признаци на голямо размразяване, което ще има последствия за останалата част от планетата. Екстремни събития като изчезването на зона от морски лед с размерите на Гренландия по време на миналогодишната австралийска зима са симптом на ускоряваща се основна нестабилност. Глациолозите говорят за "смяна на режима". Части от една от огромните ледени покривки, които покриват 98% от континента, се плъзгат към моретата.

Изместването на водата от континенталната скала на Антарктида към Южния океан допринесе само с 4% за глобалното покачване на морското равнище преди 20 години. Днес делът му е 12%, а през следващите десетилетия ще нараства неумолимо. Този ефект има недооценено следствие. Тъй като Антарктика се топи, гравитационното привличане, което свиващият се лед упражнява върху съседните морета, отслабва. Това води до покачване на морските нива на други места още по-бързо. Покачването на морското равнище, произтичащо от Антарктика, ще засегне Австралия и Океания, но също така ще засегне непропорционално Северна Америка.

Топенето на ледените покривки не само повишава морското равнище. Те също водят до промени в атмосферната циркулация, които се простират до екватора и отвъд, променяйки времето в Сахел и Амазония. А Южният океан е един от най-голямото пространство, поглъщащо въглерод в света, отговорен за абсорбирането на 40% от целия променящ климата въглероден диоксид, който океаните като цяло изсмукват всяка година. Ако се затопли, ще абсорбира по-малко - ефект, който може да се влоши, когато трилиони тонове прясна вода излязат от големия замръзнал Юг и променят океанските течения.

Въпреки всичко това някои страни съкращават бюджетите си за изследвания на Антарктика. Това противоречи на разума. Измерването и моделирането на ледените покривки изостава значително от изучаването на атмосферата и океанските течения; ако последиците от влошаващата се ситуация трябва да бъдат правилно оценени и планирани, това трябва да се коригира бързо.

Дебатите за това какво трябва да се направи най-спешно и как най-добре да си сътрудничим, за да го направим, трябва да стимулират 56-те страни, които са подписали Антарктическия договор. Те може да не са в състояние да защитят антарктическата среда, задължение, към което ги ангажира протоколът за околната среда на договора. Могат поне да увеличат усилията си, за да научат какво означават промените, наложени на празния континент под тяхна отговорност, за останалия свят.