Армения иска в ЕС, но Кремъл контролира цялата ѝ инфраструктура

Олег ПОСТЕРНАК, политолог

На 1 октомври 2024 г. в Ереван, столицата на уж “преорентиралата се” към Запада Армения, се проведе заседанието на прокремълския аналог на Европейския съюз (ЕС) – т.нар. Евразийски икономически съюз (ЕИС).

За участие в заседанието в Ереван пристигна и министър-председателят на Руската федерация Михаил Мишустин, който бе лично посрещнат от премиера на Република Армения Никол Пашинян.

Само две седмици по-рано, на 14 септември, на фона на събитията с уж “сериозното влошаване” на двустранните отношения по линията Ереван - Москва, е обявено за възобновяване на руските военни доставки към Армения. Всичко това сериозно противоречи на прозападната “линия”, демонстрирана от властите в Ереван.

“Москва е доставила на Ереван огромни количества ракети за ракетната система за залпов огън (РСЗО) “Смерч”, гласят съобщенията на арменски медии.

“Преориентирането” към Запада от страна на Ереван трудно може да се нарече “игра на два фронта”, защото представлява откровен фарс. Армения всъщност няма как да обърне гръб на Русия, защото от години цялата ѝ икономика, енергетика, хранителновкусовата и транспортната сигурност тотално зависи от волята на Кремъл.

Република Армения няма намерения да върви по пътя на окончателен разрив на отношенията с Руската федерация, призна Никол Пашинян на 18 септември 2024 г., цитиран от агенция “Интерфакс”.

Стратегическата инфраструктура - в ръцете на Кремъл

Руският държавен монополист “Газпром” е единственият доставчик на синьо гориво за нуждите на Армения. През дъщерната си компания “Газпром Армения” Кремълът дефакто контролира цялата газопреносна инфраструктура в кавказката република.

Същевременно покрай членството на Армения в ЕИС, природният газ за републиката се доставя на субсидирана цена, далеч под пазарните тарифи - от едва $165 за 1000 куб.м. Не е тайна за никой, че в случай на скъсване с Москва, цената на руския газ за Ереван ще скочи почти тройно – до нивата от около $400. Един подобен скок автоматично ще доведе правителството на Армения до неспособност да задоволи дори минимални енергийни нужди на републиката.

“Москва има много начини за влияние върху живота в Армения”, гласи анализът на авторитетния американски Център Carnegie. “На Русия се падат доставките на над 90% от консумирания в републиката природен газ, същевременно “Газпром” е фактически собственик и на арменската газотранспортна инфраструктура”.

В бедната на природни ресурси Армения вътрешните източници осигуряват едва 30% - 35% от енергийните нужди. Основните източници на електроенергия са ВЕЦ-ове и АЕЦ. Но и тази енергийна инфраструктура е напълно зависима от Москва.

Налице са следните факти. Арменската АЕЦ в гр. Мецамор осигурява над 30% от произвеждания в държавата ток. Цялостното управление и обслужване на атомната централа обаче се осъществява от руската държавна корпорация “Росатом”. През декември 2023 г. Москва и Ереван се споразумяха за “реализиране на мероприятия по удължаване срока на съвместната експлоатация” на ядрената централа. Съответното, и цялото ядрено гориво за арменската АЕЦ, необходимите количества уран, се доставя от Русия.

Още по-категорична е ситуацията със Севано-Разданската каскада - най-големия комплекс от водноелектрически мощности в Армения, представляващ 8 ВЕЦ-а с установена мощност от 561,4 мегавата. От 2003 г. ВЕЦ-овете на арменската каскада са собственност на ЗАО “Международная енергетическая корпорация”, контролирана от руския холдинг “Ташир”.

По този начин, контролът върху цялата енергийна сигурност на Армения е в ръцете на Кремъл. “Напрегнатите отношения на Армения с Руската федерация, традиционния ѝ стратегически съюзник, могат да доведат до последствия, които излизат извън рамките на политико-отбранителния алианс, оказвайки влияние върху енерийната сигурност на републиката”, алармира британският Institute for war & peace през декември 2023 г.

Продоволствената сигурност и транспортната инфраструктура

Продоволствената сигурност е още една от сферите в Армения, върху които Кремъл има тотален контрол. В последните години републиката покрива изцяло за сметка на вноса от Русия нуждите си в зърнените култури. Данните за 2023 г. показват, че 99,9% от импорта на пшеницата, брашното и царевицата в Армения се падат на Руската федерация. Същевременно, 98% от слънчогледовото олио се внася от Русия, става ясно от статистиката на Митническата служба към Комитета на държавните доходи на Република Армения.

Ситуацията с транспортната инфраструктура в Армения не е много по-различна. Единствената железопътна компания в републиката, операторът-монополист “Южно-Кавказская железная дорога”, който извършва всички междуградски, крайградски и товарни превози на територията на Армения, е в собственост на Кремъл. Арменският железопътен оператор всъщност е дъщерна компания на инфраструктурния монополист “Руските държавни железници” - ОАО РЖД. Москва контролира не само националния жп превозвач на Армения. Според двустранния договор от 2008 г. цялата железопътна мрежа на Армения заедно с движимото и недвижимото имущество е собственост на руския монополист РЖД.

Русия из основи държи арменската икономика

Руската федерация запазва ролята на водещ и най-голям външен търговски партньор на Армения, откакто републиката получава независимост през август 1990 г. Но пълномащабното нахлуване на Путиновите войски в Украйна през февруари 2022 г. дава нов импулс на икономическите връзки между Москва и Ереван. Данните за 2022 г. показват, че изведнъж двустранният стокообмен между Армения и Русия е скочил до рекордните $4,1 млрд., което представлява трудно постижим ръст от 77%. Същата тенденция се запазва и през 2023 г.: стокообменът между двете страни нараства с още 43% до невижданите досега $7,3 млрд.

През 2024 г. стокообменът ни с Армения може да достигне безпрецедентните $16 млрд., похвали се руският вицепремиер Сергей Оверчук на 13 септември т.г., цитиран от “Спутник”.

“Обобщеният извод е налице – след нахлуването в Украйна, Русия допълнително бетонира позициите си в икономиката на Армения…”, коментира в анализа си информационната агенция Eurasianet. Според медията тази нарастваща зависимост на Ереван от Москва “може съществено да ограничи възможностите на Армения на геополитическата сцена”.

Оценките от страна на Запада

Вземайки предвид всички лостове за въздействие, с които разполага Кремъл, каквато и да било смяна на външнополитическия вектор от страна на властите в Ереван, не е нищо повече, освен геополитически спектакъл.

Въпреки че кабинетът “Пашинян” се опитва да демонстрира едно лъжливо “дистанциране” от Москва, редица авторитетни световни медии и организации многократно акцентират вниманието си върху невъзможното “преориентиране” на Армения.

Така, през март 2023 г. британското списание The Economist сложи Армения на второ място в списъка със страните, най-много зависими от Русия в политически, отбранителни и икономически аспекти.

“Армения е твърде далеч от Европа, за да може някога реалистично да се стреми към присъединяване към ЕС”, коментира германският новинарски портал Intelli News. “Същевременно Ереван твърде силно зависи от Москва що касае стоките, енергията и сигурността – изглежда, Пашинян просто няма избор”, констатира медията.

“Армения е поставена в зависимост от Русия във всички ключови сектори, сред които са доставките на енергийни носители, вносът на хранителните стоки и стратегическата инфраструктура”, писа през март 2024 г. американското списание Foreign Policy.

Аналогични изводи правят и редица международни аналитични тинктанкове и рейтингови агенции. “Дълбоката зависимост създава спънки за Армения в стремежа му да се освободи от влиянието на Москва и да постигне една по-дълбока интеграция със Запада”, гласи анализ на Jamestown Foundation. “Това изглежда несъвместимо с амбициите на Ереван за по-голямо сближаване със Запада”, констатира американският аналитичен център.

“Икономиката на Армения в значителна степен зависи от Русия в търговските и енергийни аспекти”, обявиха в официалната си позиция от Fitch. Най-голямата в света кредитнорейтингова агенция призна: “Fitch не очаква значителна диверсификация на арменската икономика по други направления извън Русия в обозрима перспектива”.

“Въпреки че отношенията на Ереван с Москва стават все по-обтегнати”, разсъждава Център Carnegie, “Армения все още е силно зависима от Русия в енергетиката и търговията, запазвайки същевременно ролята на официалния ѝ военен съюзник”.

Всички горепосочени факти доказват тезата, че Армения всъщност не играе ролята на равностоен съюзник, а е дефакто васал на путиновата Русия. Без подкрепата от страна на Москва каквото и да било съществуване на републиката не изглежда възможно.

Отчитайки тези факти, преориентирането на Ереван към Запада, който открито се конфронтира с кремълския режим, изглежда като непосилна задача за малката кавказка република. Окончателното скъсване на арменско-руските двустранни връзки заплашва Армения с глобален крах, който би обхванал цялата стратегичнокритическа инфраструктура на държавата.

---------------------------

Авторът е член на Асоциацията на професионалните политически консултанти на Украйна