Кредитът след еврото: за какво задлъжняват домакинствата

Кредитът след еврото не започва от нулата и не се движи само по една линия. В края на август 2026 г. заемите за домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, достигат 32,637 млрд. евро. За година сумата нараства с 20,8% - темп, който остава многократно над този в еврозоната, където кредитите за домакинствата се увеличават с 3,1%.

Преобладаващата част от задлъжняването е свързана с жилища. Жилищните кредити са 19,328 млрд. евро, или около 59,2% от общия портфейл, и растат с 25,2% на годишна база. Потребителските кредити са 12,286 млрд. евро, което представлява около 37,6% от всички кредити за домакинствата и ръст от 15,9% за година. Останалите категории имат сравнително малка тежест - другите кредити са 294,7 млн. евро, а заемите за работодатели и самонаети лица са 255,7 млн. евро. Последните дори намаляват с 8,1% на годишна база.

Имотът остава центърът на задлъжняването

Най-голямата част от новия дълг е концентрирана около покупката, строителството или подобряването на жилище. Само през август новият бизнес по жилищни кредити е 621,7 млн. евро. Средната лихва по тези заеми е 2,42%, а годишният процент на разходите - 2,81%. Това прави ипотечния кредит значително по-евтин от потребителския, макар че размерът и срокът му обикновено са много по-големи.

БНБ свързва устойчивото търсене на жилищни заеми с нарастващите доходи от труд, ниските лихвени проценти и високата ликвидност на банковата система. Управителят на БНБ Димитър Радев посочва и друг механизъм: „Самата инфлация увеличава номиналния размер на заемите и обезпеченията и може да понижи реалната цена на кредита, ако лихвите се приспособяват по-бавно.“

Това е важна уговорка. Самото преминаване към евро не доказва, че е предизвикало ръста на кредитите. То променя мерната единица и начина, по който се представят данните, но зад увеличението стоят процеси, започнали преди 2026 г. - поскъпване на имотите, по-високи доходи, ниски лихви и очаквания на купувачите за ново покачване на цените.

Потреблението почти догонва ипотеките

При новия бизнес разликата между двата основни вида кредит е малка. През август банките са отпуснали 647,8 млн. евро потребителски кредити срещу 621,7 млн. евро жилищни. Потребителското кредитиране представлява около 51% от новия бизнес по тези две категории, а ипотечното - около 49%. Спрямо юли новите потребителски заеми намаляват с 5%, докато жилищните намаляват с 6,5%.

Тук причините са по-разнообразни - обзавеждане, автомобили, ремонт, образование, текущо потребление или обединяване на вече съществуващи задължения. Официалната месечна статистика обаче не показва дали преобладават домакинства с ниски, средни или високи доходи, нито разделя кредитополучателите по възраст и професия. Затова може да се каже кои видове кредити поемат най-голямата част от новото задлъжняване, но не и кои социални групи стоят зад него.

Средната лихва по новите потребителски кредити през август е 8,91%, а годишният процент на разходите е 9,20%. Така потребителският заем е по-скъп, но обикновено е по-бърз за получаване и не изисква ипотечно обезпечение. Именно тази комбинация обяснява защо потреблението запазва голям дял в новия кредитен поток, въпреки че жилищните заеми формират по-голямата част от натрупания дълг.

Границата между растеж и риск

БНБ е въвела ограничения за ипотечното кредитиране: заемът не трябва да надхвърля 85% от стойността на обезпечението, плащанията по дълга не трябва да са над 50% от месечния доход, а максималният срок е 30 години. Мерките са насочени към ограничаване на риска при най-бързо растящия сегмент, но не спират кредитната експанзия.

Картината след еврото е по-скоро на ускорено преразпределение на дълга, отколкото на една-единствена причина. Имотите поемат най-големия обем, потребителските кредити осигуряват почти половината от новия поток, а заемите за самонаети лица и работодатели остават малък сегмент. Следващият въпрос няма да бъде само колко расте кредитът, а дали доходите ще продължат да нарастват достатъчно бързо, за да обслужват натрупаните месечни плащания.

Източници: БТА