Кой заплашва демокрацията в САЩ?

В американската президентска кампания радикалите и от двата лагера са убедени, че победа на противника ще означава край на демокрацията. С ексцесиите и фалшивите новини на Тръмп или известния "проект 2025" прогресивните са убедени, че наистина има голяма опасност. Демократите смятат, че трябва да спасят демокрацията, републиканците смятат, че са жертви на "дълбоката държава". Това пише в свой анализ френското онлайн списание Causeur.

Неотдавнашното писмо на Марк Зукърбърг до Конгреса, в което той признава, че се е поддал на натиска от страна на администрацията на Байдън през 2021 г. да цензурира съдържание относно пандемията от Covid-19, илюстрира предизвикателствата пред свободата на изразяване в Съединените щати и по света. В контекст, в който ролята на социалните мрежи е силно критикувана, този обрат разклаща образа на защитниците на демокрацията и свободата на изразяване, който тандемът Байдън и Харис се опитаха да изковат.

Димна завеса

Да се върнем за малко в 2020 г. Няколко седмици преди изборите, докато Доналд Тръмп все още е президент и ФБР притежава лаптопа на Хънтър Байдън, което доказва, че последният е щял да използва политическото си влияние, за да получи финансови предимства, особено в Украйна и Китай, докато баща му е бил вицепрезидент, агенцията умишлено излъга Facebook, твърдейки, че съществуването на този компютър и имейлите, съдържащи се в него, сега широко потвърдени, е продукт на руска дезинформация. Тази теза ще бъде потвърдена в декларация на 51 (!) бивши служители на службите за сигурност, която ще накара основните социални медийни платформи, включително Facebook и Twitter, да цензурират цялата информация по темата, като по този начин ще задушат зараждащия се спор.

В резултат на това повечето американци или никога няма да чуят за тази афера, или ще я отхвърлят като "руски трик" в контекста на оспорвани избори, които в крайна сметка се свеждат до едва 44 000 гласа в три щата. Как можем да си обясним, освен със съществуването на "дълбоката държава" , че ФБР и толкова много висши служители си позволиха да бъдат експлоатирани от кампанията на демократите в такъв решаващ момент? За много американски граждани този въпрос е в основата на дебата за целостта на американския демократичен процес.

Демократите - лагерът на доброто?

Демократическата теза твърди, че Джо Байдън е спасил американската демокрация, заплашена от Доналд Тръмп, и сега възлага на Камала Харис мисията да я запази - гледна точка, широко разпространена от американските и европейските мейнстрийм медии . За много републиканци обаче по-скоро демократите, подкрепяни от повечето традиционни медии и основните технологични платформи (Google, Facebook, Instagram или YouTube), подкопават самите основи на демокрацията в Съединените щати чрез манипулиране на алгоритмите и цензуриране на консервативни гласове. В края на 2022 г. файловете в Twitter , получени, наред с други неща, от разследващата работа на независимия журналист Мат Тайби, вече разкриха цензурата, практикувана от ръководството на Twitter, както и намесата на ФБР и Министерството на вътрешната сигурност (DHS). Това разминаване на гледните точки подхранва интензивен спор за неутралността на институциите и медиите, както и за възможното съществуване на "дълбока държава", която би повлияла дискретно на американската политика, изкривявайки демократичния дебат.

Реалност ли е дълбоката държава в САЩ?

Десетки мощни правителствени агенции работят без реален контрол, съставлявайки сърцето на тази дълбока държава, където се намира истинската власт, като по този начин избягват избраните служители и хората. Тези агенции често имат тройна власт - законодателна, изпълнителна и съдебна - в своята област на компетентност, власт, която те продължават да разширяват. Например, Центровете за контрол на заболяванията (CDC), федерална здравна агенция, си даде правомощието да забранява изгонването на неизправни наематели по време на пандемията от Covid-19 - мярка без никаква връзка с първоначалния мандат. От гледна точка на републиканците, демократичното правителство също подкопава независимостта на третата власт и сега ще води легитимна война срещу опонентите си. Според тях наказателното преследване срещу Доналд Тръмп нямаше да се случи, ако той отново не беше кандидат за президент, което предполага, че правосъдието би се превърнало в политическо оръжие. Всъщност управлението на съдебните процеси срещу бившия президент поражда сериозни опасения за почтеността и безпристрастността на съдебната система. По същия начин репресиите срещу нападението срещу Капитолия на 6 януари 2021 г., с наказателни преследвания, които продължават четири години по-късно и които са насочени срещу повече от 1400 души, някои от които само са се разхождали по коридорите на Капитолия, контрастират рязко със слабите репресии на жестоките бунтове, последвали смъртта на Джордж Флойд. Това несъответствие създава впечатление за двустепенна справедливост.

Нов продемократичен изборен пейзаж

Страховете на републиканците са особено остри по отношение на изборите. Те смятат, че решението за отваряне на южната граница на Съединените щати, което позволява влизането на повече от 10 милиона мигранти за четири години, е част от стратегия, насочена към фундаментална промяна на американската избирателна карта, за да се гарантира хегемонията на Демократическата партия в бъдеще. Всъщност броят на местата за всеки щат в Камарата на представителите се определя от общото му население. Имигрантите се заселват предимно в големи щати, доминирани от Демократическата партияq и гласуват предимно за последната. Илон Мъск, поддръжникът на Тръмп, дори предположи, че по този начин около двадесет места могат да се променят в полза на демократите, осигурявайки на тази партия мнозинство в Конгреса в продължение на десетилетия... Освен това държавните секретари на Демократическата партия се възползваха от кризата с Covid, за да променят избирателните закони в няколко щата, без да минават през местните законодателни органи. Те разшириха гласуването по пощата, намалиха проверките за самоличност на гласоподавателите и широко използваха кутии за гласуване, което можеше да повлияе на изборните резултати. Тези мерки бяха запазени и след края на епидемията. Доналд Тръмп и републиканците искат, подобно на това, което се прави във Франция, да наложат задължителна лична карта за гласуване, да ограничат гласуването по пощата, да предпочетат хартиените бюлетини (по-надеждни според тях и по-лесни за преброяване) и да ограничат периода на гласуване, който започва в началото на септември в някои щати. Въпреки че тези мерки са в съответствие с препоръките на ОССЕ, те естествено срещат силна съпротива от страна на демократите... Както виждаме, дебатът за бъдещето на американската демокрация заслужава по-задълбочена дискусия от манихейската карикатура между лагера на доброто (Харис) и злото (Тръмп).