Оръжията и човекът. И обществото

Мислех, че данданията около позорната постановка «Оръжията и човекът» е утихнала, но сутринта, докато ровех из Интернета, мярнах заглавие, че някаква Европейска театрална конвенция подкрепила нашите продажници. Откъде са я изкопали? А пришълецът на държавна издръжка Малкович продължава да се зъби на света, сякаш Народният му е кучешката колибка…

Проблемът на нашето пре свободно време е в липсата на мярка. Всяка особа с ниско социално поведение приема публичното самоизразяване за свой неотменен дълг - нали е център на вселената, незаменим индивид с богата душевност?! Няма значение, че откаченото чене бълва само змии и гущери. Това е постмодернизмът. Така папагалите възприемат директивите, спускани от скапания Брюксел.

Другата беда е, че имитаторите и уличниците ходят на тълпи – нахъсани, втълпили си в кратуните, че планетата им принадлежи… Именно на тях, безплодните използвачи!… Газят традициите, газят върху доброто…

Но не е луд, този който яде зелника, а онзи, дето му го дава. Докато търпим безобразията наоколо, ще става само по-лошо. И трябва да има контрол. Без цензура, Джони бой, няма как – иначе простотията и беззаконието ще ни унищожат. Анадънму? Затуй си знай мястото, уважавай домакините, даващи приют и самун хляб с черен хайвер. Смяташ, че сме недостойни за проблясъците на твоя творчески интелект – прав ти път, иди в родната Сърбия или Англия, не знам от коя дупка си изпълзял, там, сред своите, се кипри и кълчи колкото щеш! И космополитичната дружинка може да тръгне с теб! Едва ли някой ще усети отсъствието ви – едно нищо ще стане по-малко. Само първо върнете парите, не забравяйте – защото те не са на министъра или на началника на театъра, взети са от народа, над който хихикате.

Време е нашите чиновници също да започнат да носят отговорност за вредителската си дейност срещу държавата.

Аман от индивидуалисти – хитреци и естети! Ние сме общество!