Датското европредседателство започва със загриженост за Украйна, но и за Дания се очертават грижи

На 1 юли Дания пое ротационното председателство на Съвета на ЕС. Обявените приоритети за следващите шест месеца са свързани с отбраната и сигурността, миграцията, разширяването на Евросъюза и общия бюджет до края на годината.

Първите сигнали от Копенхаген обаче са насочени конкретно в посока Киев. Датският министър по европейските въпроси Мари Биере заяви, че страната е готова да бъде завършена процедурата по отнемане на гласа на Унгария в ЕС - защото Будапеща блокира европейската интеграция на Украйна.

А премиерът на Дания Мете Фредериксен коментира, че ако САЩ изоставят (по отношение на военната помощ) Киев, това би уязвило не само Украйна, но и ЕС, и НАТО.

И всичко това - едва на третия ден от председателството...

И преди съм обръщал внимание, че Европейският съюз е голям длъжник на Украйна - страната, в която за първи път в историята хора воюваха и загиваха под знамето на ЕС (това се случи по време на Киевския Майдан).

Ако Евросъюзът беше подкрепял адекватно Украйна след руската инвазия, то тази инвазия досега щеше да бъде отблъсната или най-малкото Киев нямаше да бъде в сегашната неизгодна за мирни преговори позиция.

Вместо това обаче, Брюксел се фокусираше върху нанайстия пакет санкции към Москва, без да си дава сметка, че война се печели не толкова с икономическо превъзходство, колкото с наличие на воля да се превъзмогнат военновременните трудности.

Още при руската анексия на Крим в Европа вярваха, че с икономически натиск могат да усмирят и в крайна сметка да принудят Кремъл да се откаже от експанзионистичната си политика. Още тогава жизненият стандарт в Русия бе по-нисък, отколкото в по-голямата част на Европа, а след санкциите и военните ограничения логично продължи да пада.

Но се оказа, че в Европа са подценили волята на руския елит и руското общество да водят битка, независимо от трудностите. В Кремъл доминира стратегията, че военната сила е ключът към другите успехи - дипломатически, търговски, икономически. А в руското общество доминира мисленето, че ако се наложи, ще ръфат стърготини, но няма да паднат на колене пред "колективния Запад".

Европа изгуби ценно време в това да акцентира върху икономическата страна за сметка на военната. А и след като започна да осъзнава тази грешка, желанието се оказва по-голямо от възможностите.

Показателно е, че при цялата си икономическа и индустриална мощ Европейският съюз не успява да произведе достатъчно снаряди за Украйна, а Северна Корея успява да произведе достатъчно снаряди за Русия...

Затова сега е добър знак, че ЕС в лицето на ротационния председател Дания сякаш се опитва да поправи тази грешка - и спрямо Украйна, и спрямо собствената сигурност и отбрана на Съюза. Включително и с въвеждане на задължителна военна служба за жените.

Датската загриженост за Украйна обаче води до конфронтация с Унгария. Което може да създаде последващи спънки при изпълнение на целите на настоящото европредседателство и по-конкретно, целта за разширяване на ЕС.

И не, не става дума само за Украйна. Не става дума дори за Молдова, чиято евроинтеграция до момента въври "пакетно" с тази на Украйна.

Унгария на Виктор Орбан определено е взела "под крилото" си каузата на Република Северна Македония и това се видя при приемането във външната комисия на ЕП на неизгодния за нас проектодоклад за РСМ, включващ понятията "македонска идентичност и език".

Конфронтирайки се с Будапеща, Копенхаген губи съюзник за присъединяването на РСМ към ЕС, т.е. за разширяването на Евросъюза в посока Западните Балкани (между другото, тази посока бе прокарана още при българското европредседателство през първата половина на 2018 година).

Погледнато от нашата камбанария, едно евентуално лишаване на Унгария от право на глас конюнктурно би било в полза на България, защото Унгария на Орбан тотално се демаскира като наш противник, що се отнася до казуса с евроинтеграцията на Северна Македония (и в частност, спазването на правата на българите там). Но съществуват и редица други казуси, по които е необходимо да се търсят "ситуационни мнозинства" в рамките на ЕС.

Копенхаген рискува да загуби Будапеща като съюзник и по отношение на миграцията - друга тема, обявена за приоритетна в рамките на датското председателство.

А Унгария има последователна позиция за силно ограничаване на имиграцията в Европа. Позиция, която в крайна сметка е напът да бъде призната за правилната - в противовес на дългогодишното европейско миграционно безхаберие.

Датската загриженост за украинската кауза може да доведе до грижи и за самата Дания. Така шестте месеца председателство могат да се окажат доста дълги и сложни.

И това само по "вътрешните" проблеми на Евросъюза. А като добавим и "международното положение"...

Тук веднага следва да се обърне внимание на гренландския казус, който директно засяга Дания. Арктическият остров Гренландия се стреми към независимост, а в същото време се оказва обект на апетитите на настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп. Въобще, "датската Македония" може да се окаже по-проблемна и от нашата.

Датското европредседателство започна. С ясни сигнали. Да видим обаче с какво ще остане в историята.