Гърците от остров Лесбос: "Тук вече няма живот за нас"

На гръцките острови ври и кипи. Над 50 000 бежанци живеят в направо неописуеми условия. Местните жители също страдат от ситуацията. На остров Лесбос демонстрират с искането "да си върнем острова обратно!".

Само допреди дни Митилини беше едно заспало градче, а сега въздухът буквално гори. Целият център е в бяло и синьо - цветовете на гръцкото национално знаме. Над 9 000 души са последвали призива на местния губернатор Константинос Муцурис и са дошли от цял Лесбос, за да протестират срещу миграционната политика на правителството в Атина. Протестът е най-големият в историята на острова. Улицата край пристанището е пълна с хора, които искат гласът им да бъде чут и да бъде сложен край на нетърпимата ситуация по Егейските острови.

"Искаме си предишния живот!"

Думите на губернатора, изречени от стълбището пред общината, намират пълното одобрение на множеството: "Искаме си острова обратно. Искаме живота, който имахме преди".

Повече от четири години след началото на бежанската криза ситуацията по гръцките острови никак не се е подобрила. Още през 2015-та имаше дни, в които по северните брегове на Лесбос пристигаха хиляди бежанци. Турското крайбрежие е само на някакви си 10 км. В началото новопристигащите имаха право веднага да продължават към други държави. Но след сключената през 2016 год. бежанска сделка с Турция, те нямат право да напускат острова, докато не се вземе решение за техния статут. Който не бъде екстрадиран обратно и получи правото на убежище, получава и достъп до континенталната част на Гърция. Анкара получава пари от ЕС, за да възпира бежанците от по-нататъшно придвижване към Западна Европа. Но този план има много недостатъци и бежанците постоянно се превръщат в политическо средство за натиск.

В Атина се вслушват в протестите на островните жители: лагерът в Мория и четири други лагера на островите Хиос, Самос, Лерос и Кос ще бъдат закрити до лятото на тази година, заяви министърът по проблемите на миграцията Нотис Митаракис. Бежанците тогава ще бъдат прехвърлени в затворени центрове, в които ще са длъжни да останат, докато се вземе решение по молбата им за убежище.

Най-голямата хуманитарна криза в Европа

Който иска да добие представа за катастрофата, няма защо да пътува надалеч. Само на 15 минути път с кола е прословутият лагер Мория - мястото на може би най-голямата хуманитарна криза в Европа. Там междувременно живеят над 20 000 души. Т.нар. джунгла, най-новата част от лагера, съществува само от няколко седмици и бурно се разраства. През зимата животът в лагера е особено тежък. Пресъхналото речно корито, което отделя тази част от лагера от официалната, е пълно със смет. Оттам се разнася смрад.

Хората, които пристигат тук, почти никога не знаят какво точно ги очаква - като Фарад от Афганистан. 35-годишният мъж бил полицай в родината си, страхът от талибаните го принудил да избяга с жена си и петте си деца в Европа. Сега живеят в малка тъмна барака без прозорци и електричество. В единия от ъглите под едно одеяло седят две от дъщерите му и мълчат. В краката им спи малкият им брат. Той е болен, казва майката Рахима. Под одеялото, с което е завит, е сложен тиган с няколко тлеещи въглена – това е единственото отопление в бараката, от него обаче тя цялата се изпълва с гъст дим. И условията на живот, и най-вече неизвестността съсипват семейството. Подобно на почти всички в Мория, Фарад и Рахима не знаят каква съдба ги очаква.

Срещу лагера се намира село Мория, в което живеят 1000 души. Животът там е скромен - има няколко магазина, в които могат да се купят основните неща. В кафенето на главната улица седят възрастни мъже, пуши се много и се пие кафе, разменя се по някоя и друга приказка. Откакто гръцкото правителство започна да изпраща все повече бежанци в Мория, жителите на селото твърдят, че се чувстват все по-застрашени.

Фризьорката Кристина е една от тях. Отначало не е сигурна дали иска да говори за ситуацията в селото - опасява се, че ще я сметнат за твърде дясна. В крайна сметка се решава на разговор: "Не се чувстваме сигурни, никой не ни пази. Когато напусна салона, изпитвам страх". Кристина, която има две дъщери, споделя, че съчувства на семействата в лагера, но и животът в селото вече бил станал неприятен. "Ако продължава така и в следващите години, няма как да издържим - ще трябва да напуснем района, защото тук вече няма живот за нас. Но защо трябва аз да си тръгвам оттук? Не е честно."

Подкрепа не се очертава

По северноегейските острови, сред които са Лесбос, Самос и Хиос, са настанени към 50 000 бежанци. Според губернатора Муцурис, на трима местни жители на Лесбос междувременно се пада по един бежанец. Той казва, че миграция по тези места винаги е имало, но сега възможностите на острова да поема хора отвън просто били изчерпани. "Искаме правителството да се отнесе сериозно към проблема. Искаме останалата част от Гърция да разбере, че тук нещата не вървят както трябва ", казва Муцурис.

Правителството в Атина възнамерява да действа. Твърде вероятно е обаче и през идната пролет броят на новопристигащите да нарасне, а ситуацията на бежанците и местните жители да стане още по-критична.