Защо в най-гъсто населения регион на света коронавирусът е под контрол?

Докато втората вълна на пандемията безмилостно залива Европа, в развитите азиатски държави коронавирусът изглежда под контрол. Как го постигат, при положение че става дума за най-гъсто населения регион на света?

Гъсто населени държави с многомилионни градове. И въпреки това там положението изглежда спокойно - вирусът не се разпространява с такава заплашителна скорост, както в Европа. На какво се дължи?

Да, мерките, които взима Китай, не влизат в съзвучие с европейските конвенции за правата на човека. Но други държави в региона, като Япония, Южна Корея, Тайван и Сингапур, които също се справят отлично с втората вълна, са демократично устроени - нищо, че в сравнение с европейците хората там имат други възгледи за личната свобода.

Защо там няма втора вълна на пандемията

Стратегията на тези страни работи успешно на първо място заради възможността да се правят бързи и масови тестове в лесно достъпни лаборатории, които отчасти могат да обслужват хората дори в колите им. Тестовете са безплатни, резултатите излизат за 24 часа, а заразените веднага отиват под карантина. При това абсолютният брой на тестовете не е особено висок - добрите резултати се дължат преди всичко на успешното проследяване на контактните вериги.

През лятото Япония беше на косъм от нов взрив на заразата. Тогава успяха да спрат разпространението на вируса чрез целенасочено съсредоточаване върху онези места и събития, където инфекцията се предава най-лесно и най-масово. Оттогава насам в страната трайно се регистрират по-малко от 1000 новозаразени на ден. В Южна Корея това число дори е двуцифрено, а в Тайван (в пропорция спрямо населението) на ден се заразяват 2300 пъти по-малко хора, отколкото в Германия.

Разбира се, в резултат от предишните епидемии азиатските държави бяха психологически и организационно далеч по-добре подготвени за новия коронавирус от европейците. В Тайван например имаше достатъчно складирани маски и медицински материали. Още в края на януари там произвеждаха по 2 милиона маски дневно, през април производството достигна до 20 милиона на ден. По същото време в Германия все още се водеха идеологически битки за смисъла от носенето на маски, а недостатъчните наличности се пазеха за медицинския персонал.

Важна роля играят и определени културни фактори. Във въпросните азиатски страни носенето на предпазни маски винаги е било разпространено, включително и без пандемия. Там маските са както израз на вежливост към околните, които по този начин пазиш от зараза, така и за собствена защита срещу замърсения въздух в многомилионните градове. В Китай, Япония и Южна Корея хората отдавна масово носят маски в обществения транспорт.

"Най-добрата стратегия"

„Най-добре се справят тъкмо онези страни, които бързо разпознаха пандемията като най-голяма опасност за населението и реагираха в съответствие. Те веднага си дадоха сметка, че най-добрата стратегия - както в полза на хората, така и в полза на икономиката - е да се наложат сериозни ограничения. Освен това след епидемията от ТОРС много азиатски страни инвестираха сериозни средства в здравеопазването и в превенцията срещу пандемии. И от опит знаеха, че още в началото трябва да се реагира бързо и решително", обяснява австралийската епидемиоложка Зоуи Хайд.

По друг начин изглеждат действията на европейските правителства, смята Хайд. „На всяка пандемия трябва да се реагира с устойчиви мерки. Националните карантини, наложени в Европа през пролетта, бяха ефикасен, макар и доста примитивен начин да се спре разпространението на вируса", казва експертката, но добавя, че за съжаление спечеленото по този начин време до голяма степен е било безсмислено прахосано. Според Хайд, през тези месеци европейците е трябвало много по-сериозно да работят за подобряване на инфраструктурата - както при тестовете, така и при проследяването на заразяванията.