Защо Ким Чен Ун води война срещу жаргона, дънките и чуждите филми в Северна Корея

Северна Корея наскоро прие обширен нов закон, който се опитва да премахне всякакъв вид чуждестранно влияние - строго наказвайки всеки, заловен с чужди филми, облекло или дори използващ жаргон. Но защо го прави, пита в свой материал Би Би Си.

Юн Ми Со казва, че е била на 11 години, когато за пръв път е видяла мъж, екзекутиран за това, че е заловен с южнокорейска драма.

На целия му квартал е било наредено да гледа.

"Ако не го направите, това ще бъде класифицирано като предателство", каза тя пред Би Би Си от дома си в Сеул.

Севернокорейските граничари са се уверявали, че всички знаят, че наказанието за контрабанда на незаконни видеоклипове е смърт.

"Имам силен спомен за мъжа, който беше със завързани очи, все още виждам как сълзите му текат. Това беше травмиращо за мен. Превръзката на очите беше изцяло обляна в сълзите му. Сложиха го на кол и го вързаха, след което го застреляха", уточни Юн Ми Со.

Представете си, че сте в постоянно състояние на локдаун без интернет, социални мрежи и само няколко контролирани от държавата телевизии, имащи за цел да ви кажат това, което ръководителите на страната искат да чуете - това е животът в Северна Корея.

А сега нейният водач Ким Чен Ун засилва репресиите чрез нов обширен закон срещу това, което режимът определя като "реакционна мисъл".

Всеки, който е заловен с големи количества медийно съдържание от Южна Корея, САЩ или Япония, сега се сблъсква със смъртно наказание. Хванатите да гледат ги грози 15 години затвор.

А не става въпрос само за това, което хората гледат.

Наскоро Ким написа писмо в държавните медии, призоваващо Младежката лига на страната да предприеме крути мерки срещу "противното, индивидуалистично, антисоциалистическо поведение" сред младите хора. Той иска да спре чуждата реч, прическите и дрехите, които той определи като "опасни отрови".

Daily NK, онлайн издание в Сеул с източници в Северна Корея, съобщава, че трима тийнейджъри са били изпратени в превъзпитателен лагер заради това, че са се подстригали като идоли от модерната корейска популярна музика и че са подгъвали панталоните си над глезените си.

Всичко това е така, защото Ким е във война, която не включва ядрени оръжия или ракети.

Анализатори посочват, че той се опитва да спре външната информация да достига до хората в Северна Корея, тъй като животът в страната става все по-труден.

Смята се, че милиони хора гладуват. Ким иска да гарантира, че те все още се хранят с внимателно изработената пропаганда на държавата, вместо да получават бегъл поглед за живота според лъскавите южнокорейски драми, заснети в Сеул, един от най-богатите градове в Азия.

Страната беше откъсната от външния свят повече от всякога, след като миналата година запечата границата си в отговор на пандемията. Жизненоважните доставки и търговията от съседен Китай почти спряха. Въпреки че някои доставки започват да преминават, вносът все още е ограничен.

Тази самоналожена изолация изостри и без това провалящата се икономика, където парите се вливат в ядрените амбиции на режима. По-рано тази година самият Ким призна, че народът му е изправен пред "най-тежката ситуация, която трябва да преодолеем".

Daily NK са първите, сдобили се с копие на закона.

"Той гласи, че ако работник бъде заловен, ръководителят на фабриката може да бъде наказан, а ако дете е проблематично, родителите също могат да бъдат наказани. Системата за взаимно наблюдение, насърчавана от севернокорейския режим, е отразена агресивно в този закон", посочва главният редактор на Daily NK Лий Сан Йон пред Би Би Си.

Той казва, че това има за цел да "разбие" всякакви мечти или очарование, които младото поколение могат да имат за Южна Корея.

"С други думи, режимът стигна до заключението, че може да се формира чувство на съпротива, ако бъдат въведени култури от други страни", допълни той.

Чой Чен Хун, един от малкото дезертьори, успели да избягат от страната през последната година, е казал пред Би Би Си, че "колкото по-тежки са времената, толкова по-сурови са разпоредбите, законите, наказанията".

"Психологически, когато коремът ви е пълен и гледате южнокорейски филм, това може да е за отдих. Но когато няма храна и е трудно да се живее, хората стават недоволни", посочва още беглецът.

Предишни репресии само демонстрираха колко находчиви са били хората в циркулирането и гледането на чужди филми, които обикновено се прекарват контрабандно през границата от Китай.

В продължение на няколко години драми са прекарвани на USB флашки, които сега са "често срещани като камъни" според Чой. Те са лесни за прикриване и освен това са криптирани с парола.

"Ако въведете грешна парола три пъти подред, USB изтрива съдържанието ѝ. Можете дори да го зададете, тъй че това да се случи след едно неправилно въвеждане на паролата, ако съдържанието е изключително чувствително. Има също така много случаи, в които USB-то е настроено така, че може да се гледа само веднъж на определен компютър, така че не можете да го включите към друго устройство или да го дадете на някой друг. Само вие можете да го видите. Така че дори ако искате да го разпространите, не можете", допълва Чой.

Ми-со си спомня как нейният квартал е стигал до екстремни действия, за да гледа филми.

Тя казва, че веднъж са взели назаем автомобилен акумулатор и са го включили към генератор, за да получат достатъчно електричество за захранване на телевизора. Тя си спомня, че е гледала южнокорейска драма, наречена "Стълба към рая".

Тази епична любовна история за момиче, борещо се първо със своята мащеха, а след това с рак, изглежда е била популярна в Северна Корея преди около 20 години.

Чой казва, че това е и тогава, когато очарованието от чуждестранните медии наистина се е увеличило - подпомогнато от евтини CD и DVD от Китай.

Но след това режимът в Пхенян е започнал да забелязва. Чой си спомня, че държавна сигурност е нахълтала в университет около 2002 г. и е открила над 20 000 компактдиска.

"Това беше само един университет. Можете ли да си представите колко имаше в цялата страна? Правителството беше шокирано. Това е когато наказанието стана по-сурово", уточни той.

Ким Гюм-хьок казва, че е бил само на 16 години през 2009 г., когато е бил заловен от охранители от специално подразделение, създадено да лови и арестува всеки, който споделя незаконни видеоклипове.

Той е дал на приятел няколко DVD-та с южнокорейска поп музика, които баща му е бил вкарал контрабандно от Китай.

С него се отнасяли като с възрастен и са го отвели в тайна стая за разпит, където охранителите отказали да го оставят да спи. Той казва, че е бил удрян и ритан многократно в продължение на четири дни.

"Бях ужасен", разкри той пред Би Би Си от Сеул, където живее в момента, като уточнява: "Мислех, че светът ми свършва. Искаха да знаят как съм получил това видео и на колко хора съм го показал. Не можех да кажа, че баща ми е донесъл тези DVD-та от Китай. Какво да кажа? Това беше баща ми. Не казах нищо, просто казах "не знам, не знам, моля, пуснете ме."

Гюм-хьок е от едно от елитните семейства в Пхенян и баща му в крайна сметка е успял да подкупи охранителите, за да го освободи. Нещо, което ще бъде почти невъзможно съгласно новия закон на Ким.

Много от онези, заловени за подобни престъпления по това време, са били изпратени в трудови лагери. Но това не се оказа достатъчно възпиращо средство, така че присъдите се увеличиха.

"Първоначално присъдата беше около една година в трудов лагер - това се промени на повече от три години в лагера. В момента, ако отидете в трудови лагери, повече от 50% от младите хора са там, защото са гледали чужди медии", посочва Чой и допълва: "Ако някой гледа два часа незаконен материал, това би било три години в трудов лагер. Това е голям проблем."

Редица източници са разкрили пред Би Би Си, че размерът на някои от затворническите лагери в Северна Корея се е увеличил през последната година и Чой смята, че суровите нови закони имат ефект.

"Да гледаш филм е лукс. Първо трябва да се нахраниш, преди дори да помислиш за гледане на филм. Когато времената са трудни дори да се яде, изпращането на дори един член на семейството в трудов лагер може да бъде опустошително. Трябваше да рискуваме толкова много, гледайки тези драми. Но никой не може да победи любопитството ни. Искахме да разберем какво се случва във външния свят", казва Гюм Хьок.

За Гюм Хьок най-накрая да научи истината за страната си е променило живота му. Той е един от малкото привилегировани севернокорейци, на които му е било разрешено да учи в Пекин, където е открил интернет.

"Отначало не можех да го повярвам (описанията на Северна Корея). Мислех, че западните хора лъжат. "Уикипедия" лъже, как мога да повярвам в това? Но сърцето и мозъкът ми бяха разделени. Така че гледах много документални филми за Северна Корея, четох много статии. И тогава разбрах, че те вероятно са верни, защото това, което казваха, имаше смисъл. След като разбрах, че в мозъка ми се случва преход, беше твърде късно, не можах да се върна", уточнява Гюм Хьок.

В крайна сметка Гюм Хьок е избягал в Сеул.

Ми-со живее мечтите си като моден съветник. Първото нещо, което тя е направила в новата си родина, е било да посети всички места, които е видяла в "Стълба към рая".

Но истории като техните стават по-редки от всякога.

Напускането на страната стана почти невъзможно с настоящата заповед "стреляй да убиеш" на строго контролираната граница. И е трудно да не се очаква новият закон на Ким да има по-смразяващ ефект.

Чой, който е трябвало да изостави семейството си в Северна Корея, смята, че гледането на една или две драми няма да отмени десетилетия идеологически контрол. Но той смята, че севернокорейците подозират, че държавната пропаганда не е истината.

"Севернокорейският народ има семе на недоволство в сърцето си, но не знае към какво е насочено неговото недоволство", отбелязва той.

"Това е недоволство без посока. Сърцето ми е разбито, че те не могат да разберат дори когато им кажа. Има нужда някой да ги събуди, да ги просветли", подчертава избягалият от робския режим кореец.