"Момичето на Хитлер": как нацизмът се хареса на британските аристократи

Всеки, който се опитва да научи повече за британските крайнодесни фашистки движения през 30-те години на ХХ в., несъмнено ще попадне на имената Юнити Митфорд и Осуалд Моузли. За Юнити Митфорд се говори, че е била партньорка на самия Хитлер, а характерът и идеите ѝ са обсъждани в редица биографични книги. Лидерът на Британския фашистки съюз Осуалд Моузли също е анализиран от няколко автори. В новата си книга “Момичето на Хитлер: Британската аристокрация и Третия райх в навечерието на Втората световна война” авторката Лорън Йънг използва и някои наскоро разсекретени материали.

Разкривайки близостта на британските аристократи до нацистка Германия и опасността, която е произтичала от тази близост за британската демокрация тогава, Йънг иска да демонстрира, че западните либерални демокрации и сега са изправени пред същите предизвикателства.

Великобритания през 30-те години на ХХ век

Книгата на Йънг разглежда “флирта” на британската аристокрация с фашизма, който започва още през 20-те години на миналия век, когато представители на висшата класа в Обединеното кралство заминават за Италия, за да наблюдават отблизо фашисткото движение. Според разкритията на авторката, Уинстън Чърчил, който по-късно става министър-председател на Великобритания, също посещава Италия в този период и създава споделя впечатлението, че фашистите са “антидот на руската отрова”.

Йънг отбелязва също, че поддръжници на нацистките възгледи са могли да бъдат открити и в кралското семейство. Като пример е отбелязан видеоклип от 1933 година, в който по-сетнешната кралица Елизабет Втора, която по това време е на 7 години, използва нацисткия поздрав, заедно с майка си и сестра си - както са инструктирани от чичото на кралицата и бъдещ крал Едуард Осми. Въпросното видео беше публикувано от британския таблоид “The Sun” през 2015 година и предизвика сериозен отзвук в страната.

В книгата се разглежда и посещение на други членове на монархията в един от концентрационните лагери в Германия. Херцогът на Коноут и графът на Кинкардин пътуват до Германия, за да “разберат как нацистите прилагат теорията за чистата раса”.

Йънг разказва и това, че крайъгълният камък на външната политика на Чембърлейн е да се избегне войната на всяка цена, което включвало негласно правило да се отказва на германски и австрийски еврейски бежанци да влизат в Палестина. Според авторката, Великобритания е можела да приюти и спаси и доста по-голям брой еврейски деца от Германия, ако ако британското правителство не се беше опитвало да угоди на Хитлер.

“Момичето на Хитлер”

Заглавието на книгата - “Момичето на Хитлер” е вдъхновено от заглавие в британската преса от 1930-те години, което се отнася до Юнити Митфорд, обяснява Йънг. Така и аристократката е главно действащо лице в книгата. Родена като едно от общо седем деца в семейството на аристократи в Редесдейл, Митфорд, сетне тя е кръстена Юнити Валкирия. С течение на годините Юнити и сестрите ѝ Нанси и Даяна се превръщат в млади интелектуалки от обществото в Лондон и започват да се появяват в средите на крайнодесните политици във Великобритания.

Сестрата на Юнити Даяна се жени за Осуалд Моузли. Юнити споделя крайно антисемитски възгледи, напълно обсебена е от Хитлер и идеите му. Тя дори се записва в училище в Германия, където да може да се срещне с Фюрера. Срещите ѝ с него стават повече от 160.

“Всички са знаели какво прави Юнити Митфорд. Имало е клюки. И все пак никой не се е сетил да я използва за разузнаване - за да научат повече за врага си Хитлер или дори да я прати в затвора за държавна измяна, когато се е върнала в Англия”, коментира Йънг.

Книгата завършва с връщането на Юнити Митфорд в Англия през 1939 година след неин предполагаем опит за самоубийство. Въпреки че Великобритания е във война с Германия, Митфорд не е обвинена в държавна измяна - нещо, което е коментирано и в политическите кръгове, и в медиите по това време. Слухове се носят и за извънбрачно дете, което Митфорд ражда, навярно от Хитлер.

Бъдещето на демокрацията

“Момичето на Хитлер” не е опит да се намери доказателство, че историята е можела да се развие и по друг начин. Важната тема в книгата е липсата на публичен дебат по важни въпроси като подпомагането на режима на Третия райх. В периода, описан в книгата, политиката на Чембърлейн за мир е била полезна в много отношения, но сред британските управляващи среди се е наблюдавала и подкрепа за Хитлер, както и възраждането на десни движения. С тази книга Йънг се опитва да покаже на читателите си, че “демокрацията не е наше право по рождение”. "В много случаи самодоволството е равносилно на съучастие в ерозията на демокрацията, на демократичните ни права и потенциално на бъдещето на либералните демокрации", казва тя.