След 13 години: Гърция с бюджет без надзор на кредитори

Парламентът на Гърция прие първия бюджет на страната от 13 години насам, който не е изготвен под надзора на кредиторите, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Бюджетът за 2023 г. бе приет с 156 гласа "за" и 143 гласа "против" в 300-членния парламент след продължили пет часа дебати, които на моменти бяха напрегнати. Управляващата десноцентристка партия "Нова демокрация" бе единствената, която гласува за бюджета.

В отделен вот социалистите, третата най-голяма партия в страната, подкрепи управляващата партия при одобрението на бюджета за отбраната на Гърция.

В бюджета за идната година има първичен излишък и прогнозирано забавяне на растежа на БВП, който ще бъде 1,8 процента спрямо 5,6 процента пред настоящата година. Инфлацията се очаква да достигне средно 5 процента през 2023 г. спрямо 9,7 процента през настоящата година. През тази година в даден момент инфлацията беше дори двуцифрена, което се случва за първи път от 1995 г. насам.

Преди приемането на бюджета стана ясно, че правителството ще продължи да субсидира сметките за електроенергия. То също така ще поеме и 10 процента от разходите на някои домакинства за хранителни стоки в продължение на 6 месеца, считани от февруари и при определени доходи.

През 2010 г. Гърция, изправена пред дългова криза, подписа споразумение с кредиторите, ЕС и Международния валутен фонд за отпускане на спешен заем. Това позволи пък на кредиторите да диктуват съкращаването на разходите и увеличените на данъците. През 2022 г. Гърция изплати всички вноски по заемите, отпуснати от МВФ. През август ЕС реши, че Гърция вече не е под така наречения засилен режим за наблюдение, въпреки че трябва да продължи да се придържа към запазване на първичен бюджетен излишък от 2023 г. нататък.