Джасинда Ардърн се оттегля от премиерския пост на Нова Зеландия - пътят от Джасиндаманията до изхабяването на енергията

Новината, че министър-председателката на Нова Зеландия Джасинда Ардърн ще се оттегли от поста си разтърси новозеландските политически среди, но и новозеландската общественост. Ардърн направи изненадващото съобщение по време на първата си пресконференция за годината, състояла се днес. Тя обяви, че ще се оттегли от поста си на 7 февруари.

"Да бъда министър-председател беше най-голямата чест в живота ми и искам да благодаря на новозеландците за огромната привилегия да ръководя страната през последните пет години и половина", каза Ардърн през сълзи.

"Със заемането на такава привилегирована роля идва и отговорността, включително и отговорността да знаеш кога си правилният човек да ръководиш, а също и кога не си", каза 42-годишната Ардърн.

"Тези пет години и половина бяха най-изтощителните в живота ми, но също имаше и предизвикателства, пред които да се изправя и с които да се справя", допълни Ардърн.

"Знам какво изисква работата на премиер и знам, че вече нямам достатъчно сили и енергия, за да я изпълнявам подобаващо", заяви Ардърн. И добави, че нейната роля на премиер е изисквала да има запаси от сили и енергия, за да се изправи срещу неочакваното. "Но аз не напускам поста, защото работата е трудна. Ако това беше причината, вероятно щях да си тръгна още след два месеца, прекарани на него", поясни тя.

Преди пет години половина Ардърн обеща да изпълнява неуморно задълженията си като премиер, но днес една изтощена Джасинда Ардърн обяви, че се оттегля, отбелязват световните агенции. А Би Би Си коментира, че бърнаут е причината за оттеглянето ѝ.

Избрана за министър-председател през 2017 г., само на 37-годишна възраст, Ардърн бе тогава една от най-младите жени, заставали начело на правителство в света, и бе едва втората, която стана майка, докато заема поста, след пакистанката Беназир Бхуто.

Оставката на Ардърн ще влезе в сила след назначаването на нов министър-председател. Гласуването за избор на нов лидер на Лейбъристката партия ще се проведе в неделя.

Самата Джасинда Ардърн съобщи още днес, че парламентарните избори в Нова Зеландия ще се произведат на 14 октомври.

По време на предизборната си кампания за премиерския пост преди пет години и половина Джасинда Ардърн се радваше на огромна симпатия на сънародниците си. Медиите говореха дори за истинска вълна на добронамереност към нея, която бяха нарекли "Джасиндамания". През 2017 г. тя бе сравнявана с французина Еманюел Макрон и с канадеца Джъстин Трюдо, другите двама млади лидери, чиято звезда по онова време започна да изгрява на международната сцена.

Ардърн оглави на 1 август 2017 г. неолибералната опозиция, която по онова време търсеше нов импулс. Това позволи на лейбъристите да постигнат невероятен скок в допитванията. А Ардърн въплъти обещанията за промяна в политиката и малко след това стана и премиер.

През 2020 г. тя постигна отново голяма победа на изборите. Но нещата впоследствие не се развиха според очакванията и в последните години популярността на Ардърн намаля поради различни причини. Икономическата ситуация в страната се влоши, ковид пандемията и мерките за борба с нея, предприети от кабинета на Ардърн първо бяха хвалени, но после критикувани. Доверието в правителството намаля като цяло. А консервативната опозиция съумя да се възроди.

И не на последно място премиерката бе подложена и на голям стрес, от което произтекоха и гафове. През декември например по време на ожесточена размяна на реплики в парламента с лидера на опозицията Дейвид Сеймур, микрофоните документираха нейното измърморване: "Какъв арогантен глупак". Това породи възмущение. Наложи се Ардърн да прибегне до самоирония, за да се измъкне от неловката ситуация. Тя предложи на търг стенограмата от пленарното заседание, на което тя бе изрекла обидата, а парите от търга дари за фонд за борба с онкологичните заболявания.

Ардърн е родена през 1980 г. в Хамилтън, на 130 километра южно от Окланд. Тя разказва, че е била свидетел на бедността на Северния остров, което е затвърдило у нея левите ѝ убеждения. Дъщеря на полицай, тя е била отгледана в мормонската вяра, но се отказва от нея през началото на 21 век заради мнението на тази църква по хомосексуалния въпрос. Благодарение на своя леля Ардърн се заинтересува от политиката и влиза в младежки лейбъристки организации. След като завършва образованието си (комуникационни стратегии и връзки с обществеността в областта на политиката), тя работи за премиерката Хелън Кларк, а после отива в Лондон, където работи и за британския премиер Тони Блеър.

Когато става премиер, споделя: "Всеки знае, че току-що приех най-лошия политически пост". Тогава тя се шегува, но 18 месеца по-късно страната преживява терористична атака. Бял супремасист открива огън в две джамии в Крайстчърч, като убива 51 души и ранява 40 души. Ардърн реагира много емоционално и когато се среща с опечалените мюсюлмански семейства на жертвите, тя носи на главата си шал като хиджаб. Светът се възхищава на проявената от нея емпатия тогава.

През годините Ардърн бе приветствана и заради решителните си политически действия по отношение на ограничаването на достъпа до огнестрелни оръжия, както заради усилията си да накара социалните мрежи да се борят срещу речта на омраза онлайн.

Заради коронавируса тя затвори границите на Нова Зеландия. Мерките, които въведе, доведоха до това, че островната страна с 5 милиона души население, регистрира само 25 смъртни случая по времето, когато границите останаха затворени, а локдауните строги. През този период Ардърн не престана да призовава сънародниците си да са единни, като ги наричаше екип от 5 милиона души. Постепенно подобно на други страни и в Нова Зеландия рестрикциите бяха намалени, което доведе до вълна от нови случаи на зараза и това пък породи критики към управляващите. Границите на страната бяха отворени през август 2022 г. Общо през пандемията жертвите на коронавируса в страната бяха 2437. През годините, в които част от населението започна да критикува управлението на пандемията от страна на Ардърн, имаше и протести, при които стотици протестиращи окупираха зелената площ през парламента. Ардърн отказа среща с тях и разкритикува това, че протестиращите прибягвали до сплашване и тормоз, за да прокарват посланията си. Много от демонстрантите бяха противници на ваксините срещу коронавируса. Протестите приключиха с насилие, стигна се до изкъртване на павета и до замеряне с тях на силите за борба с безредиците. Над 100 души бяха арестувани. Ардърн нарече ситуацията невероятно трудна и истинско предизвикателство. Неотдавна Ардърн обяви и сформиране на разследваща комисия, която да проверява дали правителството е взело правилните решения по време на коронавирусната пандемия и как да може страната да е по-добре подготвена за бъдещите пандемии. Докладът на комисията се очаква следващата година.

През годините на управление Ардърн прие и законодателство, което ще направи страната "свободна от тютюна" след време и цели поколения млади хора вече няма да пушат.

Ако Ардърн не беше решила да се оттегли от поста си, то преизбирането ѝ на изборите, които ще са тази година, се очертаваше трудно, предвид възхода на консерваторите в последно време.

За Ардърн новият премиер на съседна Австралия Антъни Албанезе, чиято Лейбъристка партия е съюзник на новозеландските лейбъристи, заяви днес, че "Тя показа на света как се управлява интелигентно и със сила. Тя показа, че емпатията и проникновението са силни лидерски качества. Джасинда беше пламенен защитник на каузата на Нова Зеландия, вдъхновение за толкова много хора и страхотен приятел за мен", заяви Албанезе.

Ардърн се оттегля в момент, в който Китай засилва влиянието си в региона и се възприема като все по-агресивна страна. Ардърн се опита да възприеме по-дипломатичен подход към Пекин вместо Австралия, която се скара с Китай. Миналия месец в интервю за АП тя заяви, че изграждането на отношенията с малките тихоокеански страни ще трябва да се превърне в игра за надделяване над Китай.

В историята Ардърн ще остане и с ролята си на млада майка, съчетаваща я с премиерската роля. Малката ѝ дъщеричка Нийв се появи през 2018 г. на годишната Асамблея на общото събрание на ООН, когато беше едва на три месеца. Когато страната беше в строги рестрикции заради коронавируса, малката госпожица пък веднъж си позволи да се скара на майка си, че много дълго време прави обръщение към нацията, вместо да отиде при нея, за да я приспи.