Германия ще ги връща: руснаци, които бягат от военна служба

Решение на Върховния административен съд на Берлин и Бранденбург, което не подлежи на обжалване, може да провали плановете на стотици руски граждани да поискат убежище в Германия, за да се укрият от закона или от призовки в армията.

Според критици решението на практика възприема гледната точка на Кремъл. Делото, по което съдът се е произнесъл, всъщност няма пряка връзка с войната в Украйна. Става въпрос за 22-годишен криминално проявен чеченец с руско гражданство, обжалващ решение на властите да го депортират от Германия в Русия.

Още новини от Украйна

Конкретният случай

Роденият в Чечения руснак живее в Германия от 2012 г. и е осъден на две години и девет месеца затвор, където е извършил и друго престъпление – физическо насилие срещу друг затворник. Съдът признава, че наборни войници от Чечения наистина могат да бъдат изпратени в зоната на тъй наречената от Кремъл „специална военна операция“, примерно като част от „доброволчески батальони“, но в същото време посочва, че депортиран от Германия чеченец изобщо не е длъжен да се установи в Чечения, а може да избере да живее в който и да е регион на Русия по своя преценка.

Съдът признава, че той би могъл да бъде призован на основна военна служба в Русия, но посочва редица причини, поради които това не оправдава защитата от депортиране. Например посочва, че понастоящем няма данни руски наборници да участват в бойни операции в Украйна. Тях ги разполагат предимно като охрана по границите с Украйна и в Крим. Тъй като това е решение на най-висшата съдебна инстанция, което регулира работата на държавните органи в две германски федерални провинции едновременно и не подлежи на обжалване, то може да се превърне в модел и за други съдилища.

Робин Вагенер, координатор на германското правителство за сътрудничеството с Молдова, Южен Кавказ и Централна Азия, обаче остро разкритикува решението на съда. Той смята, че всеки, който иска да избегне служба в руската армия, трябва да има право на защита в Германия.

Какво казват правозащитници?

Руски правозащитници припомнят, че това не е първото решение на германски съд, което се основава на остарели данни за случващото се в Русия. Артьом Клига, ръководител на правния отдел на Движението за съзнателен отказ от военна служба, посочва, че вече има повече от десет такива съдебни решения в Германия.

„Правоприлагащата практика в Германия, за съжаление, възприема със силно закъснение случващото се в Русия. Моментът, в който можеше да се каже, че наборните войници не са застрашени от изпращане на война, вече остана в миналото. След началото на бойните действия в Курска област там започнаха да се прехвърлят наборни войници от други региони“, припомня Клига.

Алексей Козлов, правозащитник от берлинската организация „Солидарност“, все пак казва, че укриващите се от военна служба руснаци не са заплашени от бързо депортиране, защото германските власти експулсират първо хората, които са извършили криминални престъпления.

Козлов посочва още, че е възможно да се избегне наборна военна служба и без да се напускат границите на Русия – ако човек не живее на мястото на адресната си регистрация и игнорира призовките за явяване в центъра за набиране на военнослужещи. „Ако човек, намирайки се в Русия, не иска да бъде призован в армията, в 90% от случаите успява“, твърди правозащитникът.

Броят на депортациите от Германия в Русия нараства

Решението на Върховния административен съд на Берлин и Бранденбург идва на фона на нарастващия брой депортации на руснаци от Германия. Така например през първите осем месеца на 2024 година 32 души са били депортирани в Русия - четири пъти повече, отколкото през предходната година.

От официалните документи се вижда, че руснаците се експулсират от Германия през „трети страни“. Германски полицаи ги съпровождат до трансферните летища, които не се посочват поименно, но се предполага, че става въпрос за Белград и Истанбул, откъдето се извършват полети до Русия. Към края на август 2024 година 5 381 руски мъже на възраст между 18 и 45 години са подали молби за убежище в Германия. От тях одобрени са били едва 57.

Автори: Владимир Есипов | Силвия Щьобер ARD