Мутирал вирус заплашва да се превърне в нова пандемия през 2026 г.

Международната научна общност засилва предупрежденията си за нарастващ риск от пандемия, свързан с високопатогенния щам на птичи грип H5N1, който през последните години показва тревожна способност да прескача между видове и да се разпространява извън досегашните си екологични граници.

От 2020 г. насам вирусът, и по-специално неговият агресивен вариант clade 2.3.4.4b, е довел до масови огнища сред домашни птици и диви популации по целия свят. По данни на здравни и ветеринарни агенции той вече е засечен на шест континента, включително в Антарктида – регион, в който досега не е регистриран птичи грип. Това безпрецедентно географско разпространение поставя под въпрос ефективността на съществуващите механизми за контрол.

Особена тревога предизвика появата на H5N1 при млечни говеда в Съединените щати – развитие, което експертите определят като неочаквано. Според наличните данни над 80 милиона птици са били унищожени или са загинали вследствие на заразата само в САЩ, а повече от 1000 млечни ферми са докладвали огнища. Икономическите последици вече са осезаеми – цените на яйцата се повишиха рязко, а федералните власти са отделили стотици милиони долари за компенсации на засегнатите фермери.

Макар че регистрираните случаи при хора засега остават сравнително малко – около 70 потвърдени инфекции и няколко смъртни случая в глобален мащаб – учените подчертават, че именно настоящият етап е критичен. „Това беше изненада за всички“, коментира проф. Ед Хътчинсън, вирусолог от Университета в Глазгоу, като посочва, че „в момента значителна част от млякото в САЩ съдържа генетичен материал от високопатогенния вирус, макар и пастьоризацията да го неутрализира“.

Здравните власти са категорични, че пастьоризираното мляко остава безопасно за консумация. Въпреки това рискът за работещите в млечните ферми и за хората, които консумират сурово мляко, е значително по-висок. Според експертите именно честият контакт между хора и заразени животни създава условия за мутации, които биха могли да улеснят предаването на вируса от човек на човек.

Допълнителен сигнал за еволюционния потенциал на H5N1 идва от Южна Америка, където са регистрирани масови смъртни случаи сред морски лъвове, а изследвания сочат, че почти половината от размножаващата се популация на южните морски слонове може вече да е засегната. Подобни събития показват, че вирусът не само се разпространява бързо, но и се адаптира към нови гостоприемници.

Според специалисти от Световната здравна организация и водещи изследователски центрове, настоящата ситуация представлява „глобален проблем извън контрол при дивите животни“, при който реалистичните възможности са ограничени основно до наблюдение, ранно откриване и подготовка за евентуално разширяване на заразата сред хората.

Макар пандемия да не е неизбежна, експертите предупреждават, че при запазване на настоящата динамика периодът след 2026 г. може да се окаже критичен. Изводът е ясен: колкото по-дълго H5N1 циркулира свободно сред животинските популации, толкова по-голям става рискът той да придобие характеристики, които биха го превърнали в сериозна заплаха за глобалното обществено здраве.