Главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев: 90% от болните са с грип AH3N1

Близо 90% от болните са с грип AH3N1, каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев в "Тази неделя“ по bTv. По думите му той не би го определил като "супергрип“, защото няма различни характеристики от основната зараза, освен че се предава по-лесно.

Според него "такъв е сезонът“ – от средата на октомври започват респираторните вируси, но когато грипът навлезе е много заразен и преобладава сред болните.

"Засяга повече хора, малко по-интензивна е епидемията, но като протичане – не се потвърдиха твърденията за висока хоспитализация и смъртност. Румънските колеги съобщиха за 10-11 смъртни случая, но смъртни случаи от грип имаме всяка година. В една София ежедневно има по около 10 хил. болни, естествено, че това е голям натиск върху здравната система“, каза Кунчев.

Той коментира, че заради празниците няма реална статистика за болните от грип.

"В края на миналата седмица са изследвани 240 проби – 68 от тях са AH3N1, тотална доминация. Само 6 – COVID и само 4-5 от другия вариант – H1N1 и няколко риновируса. Затова изследването не е необходимо. Симптоми се появяват от 3-4 часа до 1-2 денонощия. Къс инкубационен период и рязко начало – температура и лошо общо състояние. Вие сами разбирате, че сте болни“, посочи Кунчев.

Експертът обясни, че ако лигавицата на гърлото е "преохладена“, тя "по-гостоприемна“. Грипът започва със сухо гърло и дразнене, след което идва кашлицата – суха и лаеща.

"Първо взимаме мерки да не заразим другите хора. Опитът да работите в това състояние е контрапродуктивен. Оставаме си вкъщи, аз не бих направил среща с лекар веднага и да чакам пред кабинета, може да направите консултацията и по телефона. Най-важното е да вземете антивирусно лекарство, то единствено влияе на неговото размножаване и прекратява влизането му в клетката. Всички други за кашлица и температура са симптоматични – само облекчават“, посочи още той.

Кунчев допълни, че ключово е ранното приемане на антивирусния медикамент и ако започне употребата му на първия или втория ден – ефектът е много добър и заразата минава по-бързо. По думите му антибиотик се изписва, ако има усложнения.

По думите му пикът се очаква краят на януари, но очаква още през следващата седмица някои области да достигнат епидемични нива.

Той каза още, че грипната ваканция не спира епидемията, но когато заразата достигне определени нива – вече е късно: "Ако 30% от децата отсъстват, дали ще го затворим училището е все тази, защото учебният процес е провален“.

Относно превантивното приемане на медикаменти, според него е възможно, но само за рисковите групи – хронично болни и възрастни, при които грипът би усложнил общото състояние.

В България имаме качествено здравеопазване. Има няколко варианта, ако искаме да се развиваме в условия на дефицит на средства. Това заяви неврохирургът проф. Николай Габровски.

Той коментира различните според него варианти.

"Единият вариант е да се повишат вноските - това, което всички ние даваме, за да имаме повече пари в системата. Другият вариант е да се чака повече - забавяме услугата и се образуват листи на чакащите за неспешни случаи, които са характерни за абсолютно цяла Западна Европа. Третият вариант е да има намаляване на качеството на услугата. Това са базисни икономически механизми, от които ние ще трябва да си изберем какво точно искаме - да даваме повече пари чрез осигуровки или доплащане, да забавим услугата или да намалим качеството. Социалната ориентация на България ще бъде запазена и ще намерим механизъм това да се случи по някой от тези начини, без реално да страдат пациентите", посочи той пред Bulgaria ON AIR.

За България е известно, че е страната с най-нисък относителен процент, който хората отделят за здравеопазване, отбеляза още специалистът и уточни: "България е страната с най-ниска абсолютна стойност на парите, които се събират и се отделят за здравеопазване".

Проф. Габровски коментира и темата за обществените поръчки на болниците. Той бе категоричен, че болниците нямат механизми и функции, с които да проверяват фирмите.

"Преди години, когато цените на някоя храна в някоя държавна болница, която трябва да бъде обект на атака, са много ниски, някой излиза и казва: "Цените са много ниски, хранят се много зле болните, не може да се живее с такава храна". Ако случайно цените са високи, се казва: "Цените са много високи, има картел, някой злоупотребява". Тоест, каквото и да направиш, винаги си виновен. Така или иначе безспорно в миналото е имало практики, които са минавали именно и през храна, и през други важни звена, структури и дейности. И безспорно, корупция е имало, няма какво да си затваряме очите. Но не трябва да правим обобщения, че тя е повсеместна и не трябва да говорим общо за всички болници, защото просто това не е коректно. Когато някой е "сгазил лука", нека да бъде посочен и да си понесе отговорността", призова специалистът.