Наистина ли България остава без лекари? Ето фактите:

На какво се дължи сегашният остър недостиг на медици в България - на бягството им или на дълбоките проблеми в системата? Германският наблюдател Кристофер Неринг, който в момента е в България, събра интересни данни.

„Най-големият проблем, пред който сме изправени, е свързан с медиците на първа линия. Имаме сериозен недостиг по отношение на техния физически капацитет", каза тези дни българският министър на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. А в България положението с Ковид-19 от ден на ден се влошава. Особено тревожен е изключително високият процент на положителни PCR-тестове: около 30 на сто. Вярно е, че това се дължи отчасти на относително ниския брой провеждани тестове, но въпреки всичко зад този процент сигурно се крият и неизвестен брой нерегистрирани досега нови инфекции. А в такава ситуация липсата на лекари е особено тревожна.

Германската обществена медия ARD също бие тревога: В България и Румъния остро липсват лекари. Журналистите бързо откриват и причината: лекарите от Югоизточна Европа масово се изнасят към Германия и други страни в Западна Европа. Лекари, от които има остра нужда в борбата срещу пандемията.

Нека да припомним, че в Германия вече от доста време разгорещено се обсъжда въпросът за мигрантите от България. Досега обаче ставаше дума най-вече за злоупотреби със социални помощи, за проституция, за работниците в кланиците или сезонните работници в селското стопанство. Сега изведнъж се оказва, че лекарите, напуснали България в посока към Германия, също са сериозен проблем. Проблем за България. Това обаче не е цялата истина.

Числа и факти

Твърденията, че българските лекари масово бягат към Германия, вече от години се въртят из българските медии. Само че досега няма точна статистика за броя на емигриралите български лекари - нито за общия брой, нито за годишния. Но не е и възможно да ги преброиш, защото процесът е много динамичен. Често пъти български лекари заминават за известно време в чужбина, дават 20-30 дежурства в някоя болница и после се прибират у дома. Тази миграция, която може да се определи като „напред-назад", обърква официалната статистика. Българският НСИ съобщи, че към края на 2019 година в България е имало общо 29 612 лекари - само с 55 по-малко в сравнение с предишната година. Тази бройка означава, че в България на 235 души се пада по един лекар. За сравнение: в Германия един лекар се пада на 206,5 души. По този показател България попада сред първите 20 страни с най-добро лекарско подсигуряване в класацията на Световната здравна организация, само няколко места по-назад от Германия. Накратко: броят на лекарите в България от години е стабилен, а статистическата разлика спрямо Германия е минимална.

Добре, но как изглежда тогава положението с миграцията на българските лекари? Д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), смята, че проблемът се преувеличава. Той обяснява, че на всеки български лекар, който иска да работи в чужбина, БЛС издава удостоверение. През 2008 година, веднага след приемането на България в ЕС, когато за страната обаче все още не важеше свободният избор на работно място навсякъде в ЕС, броят на тези удостоверения е бил 327. В периода 2010-2015 е достигната връхната точка - тогава се издават около 400-500 удостоверения годишно. След което през следващите години числото се стабилизира около 350-400. Тук д-р Маджаров напълно основателно припомня, че издадените 400 удостоверения изобщо не означават, че 400 лекари са напуснали България. Включително и поради следната причина: един лекар, който три пъти в годината заминава за Германия, за да изкара 10-15 дежурства, всеки пъти си вади ново удостоверение.

С други думи: официалните числа показват, че медийните съобщения за масово напускане на български лекари, са преувеличени. Но официалната статистика не отразява всички факти. От нея не се разбира например, че България напускат най-вече млади лекари, които отчасти завършват образованието си в чужбина и направо остават там, докато в самата България средната възраст на лекарите е доста висока. Според едно проучване на фондация „Отворено общество", едва 5% от лекарите в България са под 30 години.

Проф. Ивайло Търнев, шеф на Неврологичната клиника в софийската Александровска болница, вижда провала на българската здравна система в това, че липсват основните предпоставки за развитието на младите медици. Според него, същото се отнася до целия медицински персонал: медицински сестри, санитари, болногледачи. И тъкмо тази липса кара здравните работници да напускат страната. Което пък се усеща най-болезнено в сегашните пандемични времена.

На какво се дължи сегашният недостиг на медици

Директорът на софийската Университетска болница „Света Екатерина" проф. Генчо Начев вече бие тревога, че не достигат лекари в борбата срещу коронавируса, а здравните власти в страната призоваха доброволци на помощ. В софийската болница „Пирогов" междувременно бе отделен цял етаж за лекуване единствено на болничния персонал с коронавирус. В момента в лечебното заведение има около 100 медици с Ковид-19, а на лечение са около 90 пациенти с коронавирус. До момента няма официално обяснение как е възможно, при всички предпазни мерки в „Пирогов", заразените медици да са повече от другите пациенти с Ковид-19. Впрочем, това е друга важна причина за недостига на лекари и медицински персонал в България в момента. Недостиг, от който страдат всички болници и клиники в страната, а като цяло - и самата здравна система. Така че проблемът не е (само) в емигриралите лекари.

Ето в какво е проблемът: раждаемостта в България е ниска, лекарите застаряват, заплатите в здравеопазването са ниски, а условията на труд - лоши. Така си беше още преди пандемията. А емиграцията на лекари и медицински персонал е просто симптом на вкоренените много по-надълбоко беди. Просто сега този проблем стана особено болезнен и видим. И ако тези дни недостигът на медицински персонал се усеща особено остро, това се дължи не толкова на емиграцията на лекари, колкото на тези факти: броят на новите зарази расте изключително бързо, специализираните здравни заведения са съсредоточени главно в столицата, отделения, третиращи Ковид-19, се превръщат в огнища на зараза. Но едно е сигурно: далеч не само България е в момента в такова положение.