Д-р Цветеслава Гълъбова: Социалните работници не са обучени да работят с психично болни

Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатрична болница „Свети Иван Рилски“, обясни пред БНР необходимите стъпки за подобряване на качеството на психиатричната грижа в България.

"Психиатрията винаги е била задния двор на здравеопазването. Това е единствената специалност без клинични пътеки. Едва сега се започна разговор за това. Сегашният министър е активен относно създаването на клинични пътеки, които ще позволяват да се контролира и качеството".

Преди година беше създаден Национален съвет по психично здраве, за да подпомогне реформирането на психиатричната грижа у нас. Приета беше и стратегия.

"Ние сме още в началото на изпълнението на стратегията. Резултат все още не се вижда и основната причина е стигмата, наложена върху психичната болест. Това е цивилизационен проблем и ще ни отнеме няколко поколения, за да го преодолеем. За тази цел обаче държавата трябва да наложи някакви правила, включително и невъзможност за отказ да се откриват социални услуги от местната власт".

Д-р Гълъбова посочи основните проблеми в сектора.

"Социалните работници не са обучени да работят с психично болни. Отделят се малко пари. Битовите условия са лоши. Психиатричните заведения са едни бараки, разположени по периферията на населено място или в гората. Няма достатъчно персонал. Средната възраст на сестрите при нас е 59 години. Санитарите в психиатрия никой не ги обучава".

Тя обясни, че ще настоява да се промени начинът на финансиране.

"Това ще позволи да се наеме повече персонал, който да работи по-качествено. Срам ме да кажа на младите хора каква заплата ще получават".

Лоши материални условия, зле финансирана медицинска грижа, както и неяснота относно спазването на човешките права на хората с увреждания в държавните психиатрии и специализирани социални институции – тези проблеми обсъдиха участниците в дискусия за качеството на психиатричната грижа у нас. Тя беше организирана от депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България" Стела Николова. В дебата се включиха представители на правителството, съда, прокуратурата, както и на неправителствени организации.

Дали българското право осигурява на хората с психични заболявания възможността да получат справедлив наказателен процес, когато се твърди, че са извършили престъпление. Проблемът постави съдия Владислава Цариградска, която има дългогодишна практика в Районния съд в Луковит.

"Когато се разкрие едно престъпление и в семейството има болен, по незнайно какви логически принципи, но се приема, че болният е извършител на това престъпление. Не се осигурявят гаранциите, които предвижда нашият Процесуален кодекс".

Друг въпрос, будещ тревога, според съдия Цариградска, е спазването на правата на хората, настанени в психиатриите. Тя даде пример с болницата в Карлуково, която е в района на съда в Луковит.

"Един от дългогодишните пациенти се яви на едно от заседанията с гипсирана ръка. На въпроса ми от какво е пострадал, той каза, че се ударил. Но дойде едно дежурство, на което получих споразумение между един санитар от психиатрията и прокурор, с което се уговаря пробация за санитаря. От това споразумение научих при какви обстоятелства въпросният човек е пострадал. Изгледах записа от камерите. Санитарят с прът или тръба нанасяше свиреп побой".

У нас хората, поставени под пълно запрещение, се настаняват в социални институции след съдебна процедура, която би трябвало да установи и каква е волята на съответния човек. Не се изследва какво е желанието му – дали да бъде в институция, дали да се върне в общността, обясни съдия Галя Вълкова от Софийския градски съд.

"Практически изборът се свежда между това дали да е в съответната институция, или на улицата. Липсата на адекватни услуги в общността, които да подкрепят хората в пълнота да реализирит правата си, води до това през три години ние да повтаряме една и съща процедура, която по същество е път без изход.

Когато много избори са отнети, ние обричаме хората на следващата им институционализация".