Универсал с повишена функционалност

Не веднъж сме споменавали, че модата на вановете идва от Америка. В началото на 80-те години Chrysler извади модела си Voyager, с който започна ерата на малките семейни микробуси. И те обаче се оказаха големи за европейския вкус. Така компаниите на Стария континент “отвориха” и един друг, по-малък сегмент, наречен компактни ванове. В родоначалник се превърна моделът на Renault, наречен Scenic. В емблематична фигура обаче се превърна появилият се през 1999 година Opel Zafira - компактен ван, създаден на базата на Astra, но с далеч по- усилена задна част. Тази кола стана бестселър най-вече заради патентованата от Opel система Flex 7, обезпечаваща автомобила със седем места и изключително функционален салон. Сега на ход е и второто поколение на Zafira, което впечатлява със значително по-модерен дизайн, който по никакъв начин не се е отразил на практичността му. Днес обаче конкуренцията е далеч по-голяма от тази преди шест години и само времето ще покаже дали новата Zafira ще “изплува” над конкурентите от Renault, които “извадиха” Grand Scenic и не по-малко успешнината Toyota Corolla Verso. Тестът, който направихме бе на дизелова 1.9-литрова версия с мощност 120 к.с. и средно ниво на екипировка N-joy. Основните ни впечатления са по-скоро положителни, но недостатъци все пак има.

Екстериор

Дизайнът е модерен, но лишен от остри форми. Това решение, което е търсено съвсем умишлено, прави минивана да изглежда доста “спокоен”. Все пак агресия не липсва. Тя личи най-вече от променените пропорции на предната броня, както и от интегрираните в долната част ефектни въздухозаборници. Отзад динамичното излъчване е подсилено от новите светлини, които леко наподобяват тези на американските модели.В предницата главна роля играят многосекторните светлини, покрити с гладка и качествена пластмаса. Целият фар е изтеглен силно нагоре и настрани, което е в унисон с модерните напоследък стилистични течения и до голяма степен повтаря линиите на донора си Astra. Радиаторна решетка пасва идеално на масивната броня. Последната пък прелива плавно в надкалниковите арки и се слива с общата линия на автомобила. По този начин и предната и задната брони не изглеждат като отделни елементи - факт, подсилващ компактността на автомобила. Голямата остъклена площ и силно наклоненото ветроупорно стъкло придават усещане за простор и добра обтекаемост. Като цяло можем да заключим, че външният вид на новия модел търпи съществени промени, които ще се отразят на продажбите само в положителна насока.

Интериор

Системата Flex 7 прави напълно плосък багажния отсек. Прибирането на всяка от задните седалки става само с едно движение. Изчерпателното предварително проучване е довело до създаване на багажни отделения (различни по форма и обем “жабки”), подходящи за пренасяне на най-често транспортираните предмети и вещи. Предните седалки са удобни, умерено твърди и с оптимална Еергономичност. Задните също впечатляват с комфорт, който силно се доближава до този на водача и пасажера до него. Не съвсем така стои въпросът с третия ред седалки. Те не се изваждат на необходимата височина - факт който е сериозна предпоставка за дискомфорт, но и при алтернативите положението е същото. Иначе просторът в салона ще задоволи и най-претенциозните. Огромното ветроупорно стъкло е главният “виновник” за това усещане.

Недостатък по отношение на салона е намалената видимост на водача към моторния отсек или по-точно казано липса на видимост към габаритите на колата. Силно скосеният преден капак по никакъв начин не се вижда от мястото на водача, въпреки всевъзможните настройки на седалката. Освен това предните колонки са доста дебели, което може би е добре от гледна точка на безопасност, но що се касае до видимост в завоите, дебелите греди са сериозна пречка. Иначе уредите са информативни и стандартни - комбинация от аналогови циферблати и електронни дисплеи. Основният екран, разположен в средната конзола, се е избавил от прекалената информация, присъща за модела Vectra. Той е едновременно информативен и не отвлича вниманието на водача от пътната обстановка.

Двигател и ходови характеристики

Според нас от предлаганите двигатели турбодизелът е най-интересен. В моделната гама на новата Zafira нафтовите варианти са четири. Най-мощен е 2.2-литровият дизел, който мобилизира впечатляващите 155 к.с. 1.9-литровата версия е представена в три различни варианта. Мощният 150 коня мотор е с два вала и 16 клапана, докато останалите два са с по един разпределителен вал и с по два клапана на цилиндър. Мощността им е съответно 100 и 120 к.с. Оптималният вариант може би е последният - отлично съотношение между динамика и икономичност. Впръскването на горивото става след повишаване на налягането, което най-общо казано представлява системата Common rail. Динамиката е отлична, но след като оборотомерът премине отметката 2 000. Именно тогава се включва нагнетателят. Останалите възли и агрегати също заслужават уважение. Скоростната кутия е шестстепенна, което е отличен вариант за дизелов автомобил предвид кривата на въртящия момент. Въпреки това шеста предавка може да се използва едва след 120 км/ч и то само за да поддържа скоростта. Спирачната система е високонадеждна, главна заслуга за което има перфектната работа на ABS-а в критични ситуации. Возията е по-скоро твърда, но не е предпоставка за дискомфорт.

Цена

Предвид оборудването е атрактивна, но не превъзхожда много тази на алтернативите. По скоро всичко е въпрос на предпочитание към марката. Хубавото на третия ред седалки е, че благодарение на него можете да намалите крайната цена на автомобила с 20%. Това би могло да се осъществи само, ако имате фирма регистрина по ДДС.

Радослав СЛАВЧЕВ
rslavtchev@avto.bg