Доскоро, когато станеше дума за автомобили с марка Hyundai, повечето хора си представяха евтини коли от средния клас, характеризиращи се с недотам добро качество на материалите и сглобката. Корейският концерн обаче упорито се бори да “изплува” от това свое амплоа и напоследък това започва да му се удава. Последното попълнение във все по-обновяващата се гама на Hyundai е в горния сегмент на класа SUV и носи името ix55. Заради коренната промяна на имиджа на марката от известно време корейският концерн прие нова номенклатура на моделите си. Всички нови коли, които Hyundai Motor Company представя на европейския пазар, са означени с буквено-цифрена комбинация, започваща с “i”, а след това е изобразено двуцифрено число, съответстващо на автомобилния сегмент, към който се числи моделът. Индексът “x”, подобно на този при моделите на BMW, показва, че въртящият момент се предава и на четирите колела. Заради силното си залитане към всъдеходите от т.нар “тежка артилерия”, което бе факт благодарение на първите стъпки на компанията и донорството от Pajero, Hyundai остана без представител в горния сегмент на SUV класа. Малко по-ниско Santa Fe продължава да жъне успехи и може би поради тази причина корейците решиха от твърдите си off road намерения и да запълнят липсващото звено с ix55.
И така новото предложение, което за първи път видяхме на тазгодишното изложение в Париж (всъщност ix55 се предлага на американския пазар от 2007 година, но под името Veracruz), е вече факт и у нас. Моделът се продава за Европа само с един дизелов трилитров V6 двигател и няколко пакета с допълнително оборудване. Екипът ни направи тест на образно казано наследника на Galloper и Terracan, който обаче вече се отклонява в доста по-софт посока. Идеята на новия автомобил с повишена проходимост е да се намеси във все по-модерния клас SUV.
Екстериор
Още от пръв поглед се виждат меките линии, присъщи за SUV автомобилите. Липсват познатите от предходните модели груби и изсечени форми. Идеята на инженерите от компанията е този автомобил да съчетава в себе си практичността и безопасността на истинските всъдеходи, като в същото време да бъде елегантен и ефективен като лек автомобил. Що се отнася до външния вид, можем да кажем, че корейците са успели, въпреки че мнозина от специалистите негодуват именно по отношение на екстериор и това умишлено избягване на off-road линиите. Всичко това обаче е въпрос на вкус. Като цяло големият кросоувър изглежда стилно и модерно, като в профил има лека прилика с модела от Инголщад Q7.
Интериор
И тук - освен интегрирания компас в средното огледало за обратно виждане, нищо друго не ни подсказва, че се намираме във всъдеход от типа на Pajero. Напротив, всички елементи са луксозни, материалите - скъпо изглеждащи, а от самата сглобка ясно личи, че корейците все повече подобряват качеството на продукцията си. Всички основни прибори, свързани с работата на двигателя и помощните възли и агрегати, са съсредоточени пред погледа на водача. В по-голямата си част те са аналогови и се характеризират с много добра информативност. Управлението на аудиосистемата, както и това на климатичната инсталация са съсредоточени в горната част на средната конзола. Един от малкото минуси по отношение на интериор е свързан с недотам удобното управление на бордкомпютъра. Багажникът е просто огромен, подът абсолютно равен и дори при разгънат трети ред седалки има място за доста обемисти товари. Въпросният трети ред, освен че може да ви спести 20% от цената на автомобила (при положение, че притежавате фирма, регистрирана по ДДС), се характеризира с доста по-добър от този на повечето алтернативи комфорт. Седалките там са големи и удобни дори и за възрастни. Петата врата има възможност за автоматично отваряне и затваряне от разстояние, която е още една от многото допълнителни екстри. Последните обаче доста повишават крайната цена на автомобила.
Двигател и ходови характеристики
Самият индекс V6 внушава респект. Агрегатът е доста динамичен, характеризира се с ниско ниво на шум и добро доускорение. От старт е малко муден, но това е докато се включи турбото. От там насетне нещата си влизат в норми и тежкото купе се изстрелва. По отношение на стабилност при висока скорост обаче има още какво да се желае. Заради малко по-високия общ център на тежестта и сравнително меката возия кренът в завоите е осезаем. Що се отнася до местата, където няма асфалт, ix55 се справя учудващо добре. Системата ITCC преразпределя въртящия момент между предните и задните колела посредством многодисков съединител. Като опция се предлага и блокаж на диференциала (4WD lock). Наред със системите ESP, тракшън контрол, както и 205-милиметровия клиренс, автомобилът се справя добре в пресечена местност, като преодолява наклон до 35 градуса. Най-общо казано проходимостта за SUV е отлична, но сравнен с истинските всъдеходи ix55 отстъпва.
Още една интересна подробност е свързана с шестстепенната автоматична трансмисия. Тя си върши работата добре и не се нуждае от каквато и да била поддръжка по време на целия живот на автомобила.
Цена
Цената на пръв поглед е атрактивна, но предвид недотам богатото базово оборудване и малко по-скъпите пакети с екстри е почти аналогична на повечето алтернативи. Все пак е по-ниска от основните немски конкуренти. Иначе надеждността на автомобила е отлична, качеството също и единствено по-скромния имидж на марката е предпоставка за евентуална спънка точно в този луксозен клас. Това обаче ще покаже само времето.